2007 г.

Открита е най-дългата пещера в Родопите по време на състезание по спелеология, което се провежда в горното течение на река Арда, по проект на община Смолян.
Зам.-председателят на Българската федерация по спелеология Алекси Жалов заявява, че откритието, което спелеолозите са направили, в последното десетилетие не е правено в страната. Според Жалов това е сензационно откритие и резултатът е много интересен. Пещерата „Голубовица”, която се намира близо до с. Кошница, се очаква да бъде значително по-дълга от очакваното, което ще я нареди на първо или на второ място по дължина в Родопите, след Ягодинската пещера, която е дълга малко над 8 км. Там проучванията ще продължат с нова експедиция от специалисти до края на тази година, категоричен бе Жалов. От направените по време на изследването фотоси личи, че пещерата е доста красива, но, за съжаление, тя ще остане недостъпна за повечето хора, тъй като е изцяло под вода.
По време на експедицията са открити общо 16 нови пещери, в които до този момент не е стъпвал човешки крак. Те се намират в районите на селата Смилян, Буката, Кошница, Могилица и Турян.

2006 г.

Влиза в сила новият Наказателно-процесуален кодекс. Това е един от най-важните и необходими документи по пътя на България като бъдеща членка на Европейския съюз. Една от значимите новости в кодекса е прехвърлянето на функциите от следствието върху дознанието в МВР. Въвежда се фигурата на наблюдаващия прокурор. Той трябва да движи едно дело от началото на разследването до внасянето на обвинението в съда.

2006 г.

Турският президент Ахмет Недждет Сезер налага вето на новия закон за социална сигурност. Възраженията на президента касаят първия параграф от чл. 6 от закона, засягащ избора и назначаването на членове на Управителния съвет на Националния комитет за социална сигурност. Текстът предвижда това да става чрез директно назначаване на представители на Министерството на труда и социалната сигурност, Министерството на финансите и Съветничеството по Хазната. Според президента, изваждането на тези назначения от общата схема за назначаване чрез укази, противоречи на възприетата в конституцията парламентарна демократична система и на самия дух на конституцията.

2005 г.

“Епъл” пуска на пазара новата си операционна система Mac OS X v10.4 Tiger.

1995 г.

Започва Седмата национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

1993 г.

Елизабет II обявява, че Бъкингамският дворец за първи път ще бъде открит за туристи, а приходите от входни билети ще отидат за ремонт на пострадалия при пожар Уиндзорски замък.

1992 г.

В Лос Анджелис възникват масови безредици на етническа основа, при които загиват 55 души.

1980 г.

Умира Алфред Хичкок - англо-американски режисьор, продуцент и актьор. Завършва католически колеж и инженерно училище. В киното е от 1920 г. като художник, а от 1922 г. е сценарист и асистент-режисьор. Първите му по-значими филми са англо-германски копродукции - “Градината на удоволствията” (1925 г.) и “Планинският орел” (1926 г.). Той работи с най-големите актьори на световното кино. В телевизията работи от 1955 г. върху поредицата “Алфред Хичкок представя”. Режисьор е на филмите “Съмнителна добродетел” (1927 г.), “Злият човек” (1933 г.), “Човекът, който знаеше твърде много” (1934 г.), “Международен заговор” (1934 г.) “Тайният агент” (1936 г.), “Ребека” (1940 г., “Оскар”), “Петата колона” (1942 г.), “Да хванеш крадец” (1955 г.), “Човекът, който знаеше твърде много” (1956 г.), “Набеденият” (1957 г.), “Шемет” (1958 г.), “Север - северозапад” (1959 г.), “Психо” (1960 г.), “Птиците” (1963 г.), “Марни” (1964 г.), “Бостънският удушвач” (1965), “Разкъсаната завеса” (1966), “Топаз” (1969 г.), “Полуда” (1972 г.), “Семеен заговор” (1976 г.), “Кратка нощ” (1979 г., незавършен).

1979 г.

Завършва Първата обща международна конференция по българистика, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

1979 г.

Учредено е почетното звание "Лауреат на Международна награда "Братя Кирил и Методий".

1978 г.

В Дания е отменено смъртното наказание.

1977 г.

В Сикстинската капела римският папа и главата на англиканската църква епископ Кентърбърийски за първи път провеждат съвместна служба.

1973 г.

Умира Жак Мартиен - френски религиозен философ, водещ представител на неотомизма. Възгледите му се формират под влиянието на Бергсон, но след като през 1906 г. приема католическата вяра, става привърженик на св. Тома Аквински. От 1914 г. е професор в Католическия университет в Париж. Поддържа тесни връзки с Института по средновековни изследвания в Торонто (Канада). През 1940-1945 г. живее в САЩ, където е професор в Принстънския и Колумбийския университети. От 1945 г. до 1948 г. е посланик на Франция във Ватикана, а от 1948 г. до 1960 г. - професор в Принстънския университет. Подлага на критика философията на Новото време, тъй като смята, че нейните представители са виновни за разрушаването на ценностния фундамент на средновековната култура. Според него пролог към дейността на водещите теоретици на тази философия е учението на Мартин Лутер. За Мартиен е присъщ екзистенциалният прочит на томисткото учение за битието. Социокултурният му идеал получава официално признание от Католическата църква след Втория Ватикански събор.

1970 г.

По време на Виетнамската война, войските на САЩ и Южен Виетнам нахлуват в Камбоджа.

1962 г.

По инициатива на БЗНС в София е проведена Първа международна среща на селските партии.

1961 г.

Умира Константин Георгиев Щъркелов - български художник, живописец. През 1908 г. учи в Русия. През 1915 г. завършва Държавната художествена академия в София при проф. Ив. Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел, като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите творби на Щъркелов са пейзажите му от Рила, Пирин, от София и от Търново. Още като студент през 1911 г. урежда самостоятелна изложба, която му донася голям успех. Творчеството му е популярно сред широк кръг почитатели.

1959 г.

В България се отменят задължителните държавни доставки на селскостопанска продукция и натуралното заплащане на машинно-тракторните станции (МТС). Установена е система на договорно изкупуване на продукцията.

1957 г.

Умира Продан Стоянов Таракчиев - български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българска военна авиация. През 1908 г. завършва Военното училище в София и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище.

1956 г.

Умира Вилхелм Йозеф Франц фон Лееб – германски офицер, генерал-фелдмаршал (1940 г.) от Вермахта. От 1938 г. е командващ армия. През 1940 г. във Френската кампания е командващ групата армии "Център". При нападението на СССР командва групата армии "Север", настъпваща през Прибалтика към Ленинград (дн. С. Петербург). След неуспешното настъпление срещу Ленинград е уволнен и пенсиониран (1942 г.). През 1948 г. е осъден като военен престъпник от американски военен съд на доживотен затвор. Освободен е през 1952 г.

1952 г.

Влиза в сила договорът за създаване на АНЗЮС.
АНЗЮС е военнополитически блок на Австралия, Нова Зеландия и САЩ. Името му е абревиатура, образувана от началните букви на имената на държавите участнички. Договорът за създаване на АНЗЮС е подписан на 1 септември 1951 г. в Сан Франциско. Организацията има за цел да се противопостави на експанзията на СССР и Китай в Югоизточна Азия. АНЗЮС се ръководи от Съвет на министрите на външните работи и Военен комитет. Няма постоянна щаб-квартира и редовно действащ апарат.

1947 г.

Министерският съвет спира опозиционния в. "Свободен народ" заради статия, в която се изразява тревога във връзка с изхранването на населението. Забраната е временна, но на практика се превръща в окончателна. Формалната причина е "отказ на работниците да го печатат", защото "не одобряват" съдържанието на материалите в него. Същият мотив се използва и за спирането на в. "Народно земеделско знаме" през май същата година.

1947 г.

Умира Ървинг Фишер - американски икономист и статистик, който има значителен принос за развитие на теориите на капитала, лихвата и монетаризма; създава формално-математическата теория на индексите. По време на дългата си кариера като студент и професор в Йейлския университет (1892-1935 г.) публикува много влиятелни трудове. Негови публикации върху проблеми, свързани с храненето, забраната и пацифизма го правят известен на широката публика. По-важни съчинение: “Математически проучвания по теорията на стойността и цените” (1892 г.), “Природата на капитала и дохода” (1906 г.), “Начала на икономиката” (1910 г.), “Покупателната сила на парите” (1911 г.), “Създаването на индексни числа” (1922 г.), “Теория на лихвата” (1930 г.), “Устойчиви пари” (1934 г.).

1946 г.

Завършва международният процес срещу главните политически фигури на Япония, въвлекли страната във Втората световна война в съюз с режимите на Германия и Италия.

1945 г.

Адолф Хитлер и Ева Браун се венчаят в подземния бункер на Фюрера. На следващия ден и двамата се самоубиват.

1945 г.

Нацистките войски в Италия подписват безусловната си капитулация пред силите на Съюзниците.

1945 г.

Американските войски освобождават концлагеристите от Дахау, екзекутирайки 122 души от охраната. Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. За 12 години през него минават над 200 000 човека от цяла Европа. От 1965 г. е музей-паметник.

1941 г.

На 29 и 30 април се провежда извънредна сесия на Светия синод. На нея е обособена Маронейска епархия с център в Ксанти и Струмишко-Драмска епархия с център в Струмица, а от 1 януари 1942 г. - в Драма.

1941 г.

Родена е Мирча Верою – румънски режисьор. През 1971 г. завършва института "Караджале". Участва в създаването на "Водата е като черен бивол" (1971 г., с други режисьори), "Седем дни" (1973 г.), "Каменна сватба" (1973 г.), "Духът на златото" (1974, г. и двата филма - с Дан Пица). За филмите на Верою са типични статичният кадър и впечатляващата пластика: "Хиперион" (1975 г.), "Зад моста" (1976 г.), "Гордост" (1978 г.), "Между паралелни огледала" (1979 г.), "Актрисата, доларите и трансилванците" (1980 г.), "Змийски знак" (1981 г.), "Краят на нещата" (1982 г.), "Сенките на слънцето" (1986 г.), "При портите на Ориента" (1995 г.).

1935 г.

Умира Владимир Димитров Моллов - български обществен и държавен деец, юрист, действителен член на БАН (1906 г.), член на Международната дипломатическа академия в Париж. През 1894 г. следва право в Московския университет, специализира в Париж (1896-1897 г.), в Хале и Лайпциг (1897-1898 г.), във Виена и Торино (1898-1899 г.). Преподавател е във Висшето училище в София (дн. СУ “Св. Климент Охридски”). През 1904-1908 г. е извънреден професор. През 1905-1906 г. е декан на Юридическия факултет в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1907 г. до 1932 г. е секретар на Философско-обществения клон на БКД и БАН. От 1908 г. до 1934 г. е депутат. През 1910-1916 г. е министър на народното просвещение. От 1926-1931 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. Той сключва Бежанския заем (1926 г.), Стабилизационния заем и спогодбата Моллов - Кафандарис (1927 г.). Автор е на трудовете “Правната основа в углавната давност” (1898), “Българско наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. съд” (1927) и др. Дарител е на БАН.

1933 г.

Умира Константинос Кавафис – гръцки поет, едно най-значимите имена на съвременната гръцка лирика. Произлиза от богата фамилия от Александрия (Египет) и получава солидно образование. Живее дълги години в Париж, където попада под влиянието на Ш. Бодлер и други модерни френски поети. Приживе остава недооценен от гръцката литературна критика. Автор е на сб. “Стихотворения” (1904 г., 1910 г.). Стихотворенията “В очакване на варварите”, “Прозорци” и редица други творби на Кавафис са сред най-големите шедьоври на новата гръцка поезия.

1931 г.

Роден е Лони Донеган (псевдоним на Антъни Донеган) – британски поп-изпълнител, известен като основател на скифл-музиката в Англия. В края на 50-те години е един от първите, които успяват да пласират своя песен в американската класация. Кариерата си започва като музикант в дисниленд-оркестър. От 1956 г. се представя самостоятелно с групата "Кинг ъф скифл". До 1961 г. е между най-популярните изпълнители в Англия. Негови албуми са "More Tops wiht Lonnie" (1961), "Golden Age of Donegan" (1962), "Showcase" (1968), "Lonnie Donegan Rides Again" (1969), "Puttin’ on the Style" (1978), "Sundown" (1979), "Jubilee Concert" (1981), "The Hit Singles Collection" (1987), "Golden Hour of Lonnie Donegan" (1991).

1926 г.

Роден е Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) - български писател и литературен критик, публицист, журналист и преводач. През 1952 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във в-к “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник” (1960-1964 г.), във в-к “София-нюз” (1969-1971 г.), зам.-главен редактор във в-к “Софийска правда” (1974-1977 г.). През 1964-1969 г. е драматург в Театъра на въоръжените сили. Владимир Свинтила сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания - “Сенчъри” и “Таймс в Индия” (Индия), “Унидад” (Перу), “Нева” и “Всесвит” (СССР), “Ревиста джеографика универсал” (Бразилия), “Тайди” (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО” (Париж) и др. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на български национални традиции, на народознанието и народопсихологията. Автор е на пиесата “Прометей в Кипър” (1960 г.), на сценарии на изкуствоведски филми (“Изкуството на Сиена”, “Българска народна керамика”, “Златьо Бояджиев в Пиринския край” и др.). Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Автор е на съчиненията “Асен Грозев” (1964 г.), “Васил Бараков” (1965 г.), “Андрей Николов” (1969 г.), “Борис Ангелушев” (1969 г.), “Веселин Стайков” (1970 г.), “Васил Захариев” (1972 г.), “От светкавици озарени” (1975 г.), “Владимир Димитров - Майстора” (1977 г.), “Длета и ружи. Разказ за занаятите” (1977 г.), “История на Самоковската иконописна школа” (1979 г.), “Лицето на Горгоната” (1992 г.), мемоари и др.

1912 г.

Подписана е военна конвенция към тайния договор за приятелство и съюз между България и Сърбия.

1910 г.

Андрю Фишер става за втори път премиер на Австралия.

1907 г.

Роден е Фред Зинеман - американски сценарист и режисьор от австрийски произход. Съсценарист с Б. Уайлдър на "Хора в неделя" (1929 г.). Утвърждава се в документалното кино с "Мрежи" (1934 г.), "Вълната" (1936) г., "Тази майка би могла да живее" (1938 г.), "Докато Америка спи" (1939 г.). В игралното кино дебютира през 1941 г. с “Историята на д-р Карвер". Негови са филмите "Очи в нощта" (1942 г.), "Седмият кръст" (1944 г.), "Белязаните ангели" (1946 г.), "Акт на насилие" (1948 г.), "Търсенето" (1948 г.). Майстор е на драмата "Мъжете" (1950 г.), "Тереза" (1951 г.), "Точно по пладне" (1952 г.), "Сега и за вечни времена" (1953 г.), "Старецът и морето" (1955 г.), "Историята на една монахиня" (1959 г.), "Изпращачи на слънцето" (1960 г.), "Само пред опасността" (1963 г.), "Дойде денят на отмъщението" (1964 г.), "Човек на всички времена" (1966 г.), "Учител по …" (1970 г.), "Една следа в снега" (1975 г.). Прави успешен опит в трилъра - "Денят на Чакала" (1973 г.), в биографичния филм - "Джулия" (1977 г.), в антифашистката сага - "Пет дни от едно лято" (1982 г.), и в мюзикъла - "Оклахома" (1955 г.), "Шапка, пълна с дъжд" (1957 г.).

1904 г.

Умира Хенрих Антонович Леер - руски офицер, генерал от инфантерията (пехотата) (1896 г.). Професор е в Николаевската академия на Генералния щаб, военен теоретик и историк, член-кореспондент на Петербургската АН (1887 г.). През 1854 г. завършва Военна академия. Участва в Кавказката война (1857-1864 г.). От 1865 г. е професор в Академията на Генералния щаб и в Инженерната академия. От 1889 г. до 1898 г. е началник на Академията на Генералния щаб, от 1896 г. - член на Военния съвет. Хенрих Леер е главен редактор на "Енциклопедия на военните и морските науки" (8 т., 1883-1897 г.) и "Обзор на войните в Русия от Петър Велики до наши дни" (4 т., 1885-1896 г.). Автор е на трудове по стратегия, тактика и военна история, оказали влияние върху реформите и развитието на военното изкуство през втората половина на ХIХ в. и началото на ХХ в.

1897 г.

Английският физик Джоузеф Томсън официално съобщава за откриването на електрона. През 1898 г. той определя неговия заряд.
Джоузеф Джон Томсън е роден в Читхъм хил, предградие на Манчестър. През 1876 г. завършва Оуенс колидж (днес Манчестърски университет). След това постъпва в Тринити колидж на Кеймбриджския университет, където учи математика и прилагането и към задачите на теоретичната физика. През 1880 г. получава степен бакалавър по математика. На следващата година е избран за член на научния съвет и започва да работи в кеймбриджската лаборатория Кавендиш. През 1884 г. става член на Лондонското кралско дружество, а през 1915 г. и негов председател. През 1906 г. получава Нобелова награда за физика. Освен това Томсън е лауреат и на много други награди, сред които Кралската (1894 г.), Хюгиз (1902 г.) и Копли (1914 г.), присъдени му от Лондонското кралско дружество. През 1908 г. получава дворянска титла.

1893 г.

Роден е Харолд Клейтън Юри - американски физик и физико-химик. Открива деутерия (1932 г.). Автор е на научни трудове по химия и делене на изотопите, гео- и космохимия, астрофизика, проблеми на възникването на живота. През 1934 г. получава Нобелова награда за физика, за откриването на тежкия водород.

1892 г.

Роден е Адолф фон Йорданс – германски орнитолог, професор (1951 г.). В годините 1929-1945 г. е зам.-директор, а от 1945 г. до 1957 г. и директор на Зоологическия институт и музей "Ал. Кьониг" в Бон. През 1938 г. пътува из България, за да изучава птиците. През 1940 г. публикува студията си "Принос към изучаване на птичия свят в България", която е научно обобщение на изследванията му на територията на България и съдържа данни за над 200 вида птици и описанието на 5 нови за науката подвида.

1885 г.

Роден е Егон Ервин Киш - чешко-австрийски писател, журналист, майстор на художествената публицистика. По време на Първата световна война е офицер в австро-унгарската армия. През 1937-1938 г. се сражава в интернационална бригада в Испания. От 1940 г. до 1946 г. е в емиграция. Автор е на политически репортажи (“Неистовият репортер”, 1925 г.; “Американски рай”, 1930 г.; “Азия, променена в корените”, 1932 г.), разкази за Испания и др.

1882 г.

Умира Димитър Поптенев Енчев - български възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, през 1866 г. завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет. Учителства в Габрово и Русе. Поддържа връзки с революционни дейци и след самоубийството на А. Кънчев в Русе е принуден да напусне града. Димитър Енчев е руски вицеконсул в Мостар, Босна. Участва в Учредителното събрание в Търново. След Освобождението е окръжен управител във Варна и Севлиево. Димитър Енчев е кмет на Силистра. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература.

1879 г.

Роден е д-р Александър Ангелов Гиргинов – български общественик, политик, публицист, държавник. Той е един от ръководителите на Демократическата партия. Завършва право в Лайпциг. Работи като адвокат в София. През 1931-1943 г. е министър на финансите, по-късно на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Малинов и Н. Мушанов. През септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на К. Муравиев. Осъден е от Народния съд. Умира на 1 ноември 1953 г. в концентрационен лагер. Присъдата е отменена през 1996 г.

1879 г.

Роден е Томас Бигъм - английски диригент, оперен и балетен импресарио. На сцената дебютира през 1905 г. Той е основател, ръководител и диригент на Британската национална оперна компания; на оркестри (Лондонската филхармония, 1932 г., Кралската филхармония, 1947 г., и др.) и фестивали (в Лондон – 1929 г., Лийдс – 1932 г., Залцбург – 1932 г., Глайндбърн – 1948 г., 1949 г.). Работи в "Метрополитен опера", Ню Йорк.

1877 г.

Главнокомандващият на Дунавската армия, княз Николай Николаевич, издава заповед за създаване на Българско опълчение. Думата (съветът) на гр. Самара решава да връчи на опълчението специално подготвено знаме, което по-късно става известно като Самарското знаме.
Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа част в руската армия, която участва в Руско-турската освободителна война. Създадена е по предложение на руския генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и на Славянските благотворителни комитети в Русия. Формира се в Кишинев съгласно утвърден от руското правителство правилник. Състои се от 6 дружини (3 бригади). В хода на войната се формират още 6 дружини. Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов. По време на войната е включено в състава на Предния отряд на генерал Й. В. Гурко и взема участие в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и Търново. След Освобождението през 1878 г. става основа за създаване на българската армия.

1876 г.

В Болград е отпечатан първият брой на в. "Български глас", редактиран от Киро Тулешков.
Киро Петрович Тулешков е български патриот, книжовник и педагог. Той е роден на 1 март 1846 г. От 1864 г. учи в Одеската гимназия, където се запознава с Христо Ботев. Поради липса на материални средства прекъсва обучението си и започва да продава манифактурни стоки по добруджанските села. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство (1871 г.) Тулешков престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Любен Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на в-к “Независимост”. През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград. В периода 1876-1877 г. издава в-к “Български глас”. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница, взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането. Умира на 31 януари 1904 г.

1876 г.

Арестуван е председателят на севлиевския революционен комитет Стефан Пешев. Той е главен организатор на подготовката за Априлското въстание в Ново село, Кръвеник и Батошево. Съден е в Търново и обесен в Севлиево заедно с помощника си Йонко Карагьозов в края на юни 1876 г.

1876 г.

Четата на поп Харитон и Бачо Киро е обградена в Дряновския манастир. След деветдневни сражения с многохилядната войска на Фазлъ паша четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи.
Вестта за въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Въпреки това е организирана голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Начело застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. След като се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези които са заловени, са изправени пред съд.

1872 г.

В Букурещ се провежда Първото общо събрание на БРЦК. Събранието се произнася за внасяне на единство в революционната дейност. На него се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. След като отчита условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. В събранието участват 25 души. Някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев (председател на Етрополския комитет) – с 11 мандата. Събранието трябва да изработи нови програмни документи на БРЦК. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи, където продължава изграждането на вътрешната организация.

1837 г.

Роден е Георг Буланже - френски генерал. През 1886 г. е министър на войната. Той е претендент за председателския пост на Френска република. През последните години от живота си е замесен в политически интриги. Осъден на смърт, той се самоубива над гроба на метресата си на 30 септември 1891 г.

1818 г.

Роден е Александър ІІ – руски император (от 19.02.1855 г.). Той е от династията Романови. След неуспешната Кримска война (1853-1856 г.) политическото положение в Русия създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право и е наречен Цар Освободител. Той отменя телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. През 1880 г. създава върховна разпоредителна комисия начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и други области на обществения живот. През 1870 г. приема закон за градско самоуправление, а четири години по-късно и закон за всеобща военна повинност. В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и насочва усилията си за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). През 1866 г. продава Аляска на САЩ, през 1864 г. присъединява Туркестан, през 1873 г. – Хива, а през 1876 г. - Кокандското ханство. За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър ІІ става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля".

1770 г.

Английският капитан Джеймс Кук за първи път слиза на австралийска земя.
Джеймс Кук ръководи три околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия и открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан. Завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север и стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. Завръща се на Хаваите, където е убит от местното население.

1760 г.

Умира Партений Павлович - български книжовник. Учи в родния си град Силистра и в Букурещ. Посещава Италия. През 1720 г. приема монашески сан и се установява в Сремски Карловци. През 1751 г. е ръкоположен за епископ от архиепископ Павел Ненадович. Високообразован, владее няколко езика - сръбски, гръцки, румънски, латински, немски, турски. Превежда от гръцки език требник, литургия на апостол Яков, ода за второто Христово пришествие, тропар и кондика на мъченика Стефан от Херцеговина. Автор е на няколко обширни автобиографични приписки по ръкописни и печатни български и гръцки книги. Създава първата автобиография в южнославянски литератури, която отразява личността на нов тип книжовник. Запазени са писмата му, писани на черковнославянски език. Две от тях са адресирани до императрица Елисавета Петровна и руския Св. Синод. В тях са изразени общи за балканските народи настроения - любов към Русия, вяра в нейната освободителна мисия.

1707 г.

Английският парламент приема акт за англо-шотландска уния, с която се утвърждава новото наименование на страната - Кралство Великобритания. Кралица Анна и нейните наследници стават крале на Великобритания.

1672 г.

По време на Френско-холандската война Луи XIV нахлува в Холандия.
Луи XIV (1638-1715 г.) е крал на Франция и Навара от 1643 до 1715 г. Става крал след смъртта на своя баща Луи XIII, когато е едва четиригодишен. Реално започва да управлява държавата през 1661 г., след смъртта на неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Луи XIV остава известен като "Краля слънце", заради блясъка на неговия двор. По време на своето управление води четири войни: Войната за Пфалцкото наследство, Третата холандска война, Войната на величествения алианс и Войната за испанското наследство. Той продължава политиката на абсолютизъм на кардиналите Ришельо и Мазарини и успешно завършва създаването на централизирана държава.

1624 г.

Кралят на Франция Луи XIII назначава кардинал Ришельо за главен министър на Кралския съвет.
Арман Жан дю Плеси Ришельо е френски държавник, защитник на абсолютизма, пръв министър, кардинал (от 1622 г.). През 1624 г. застава начело на Кралския съвет, съсредоточава в ръцете си цялото управление на държавата и подчинява на своето влияние Луи ХIII. Укрепва кралската власт, засилва централизацията на държавата, като ограничава правата на парламентите (съдилищата) и отменя политически привилегии на хугенотите. Поощрява развитието на търговията и манифактурите и насочва външната политика на Франция към завладяване на пазари и колонии. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), в съюз с протестантските князе против Католическата лига начело с Хабсбургите и се издига до положението на първостепенна сила в Европа. В своето политическо завещание излага основните принципи на политиката на абсолютизма. През 1635 г. основава Френската академия.