КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 18:55 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА

2014-05-02 @ 07:24 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 907 - Умира княз Борис І, приобщил българите към християнството 1945 - Германските войски капитулират в Италия 1967 - В Стокхолм започва работа Международният трибунал за военни престъпления 1989 - В Китай във връзка със студентските демонстрации е въведено военно положение 1997 - В Русия е приет закон за пълна ликвидация на химическото оръжие

1997 г.

В Русия е приет закон за пълна ликвидация на химическото оръжие.

1996 г.

Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана води преговори в България за засилване на диалога с НАТО.

1991 г.

Световната здравна организация обявява, че през 2000 година в света ще има 40 милиона души заразени с вируса на СПИН.

1989 г.

В Китай във връзка със студентските демонстрации е въведено военно положение.

1988 г.

Умира Павел Петрович Кадочников - руски актьор и режисьор. През 1935 г. завършва Ленинградския театрален институт. До 1944 г. е актьор в Ленинградския нов театър на младия зрител. Ролята на майор Федотов в “Подвигът на разузнавача” (1947 г.) го прави особено известен. Работи с. популярни режисьори - Айзенщайн, Юткевич, Столпер, Зархи и Хайфиц и др. Като режисьор дебютира през 1965 г. с “Музикантите на един полк”, през 1970 г. - в “Снежна ръка”. Снима се в “Пълнолетие” (1935 г.), “Яков Свредлов” (1940 г.), “Антон Иванович се сърди” (1941 г.), “Иван Грозни” (1944 г.), “Робинзон Крузо” (1947 г.), “Повест за истинския човек” (1948 г.), “Голямото семейство” (1954 г.), “Руски сувенир” (1960 г.), “Незавършена пиеса за механично пиано” (1977 г.), “Сибириада” (1979 г.), “Разказ на неизвестния човек” (1981 г.), “Луди пари” (1982 г.), “Три процента риск” (1985 г.). През 1984 г. режисира “Никога няма да те забравя”.

1979 г.

На официално посещение в България пристига канцлера на ФРГ Хелмут Шмит.

1969 г.

Умира Франц фон Папен - германски генерал, политик. Роден е в консервативно католическо семейство на едри земевладелци от Вестфалия. Офицер от Германския генщаб до Първата световна война, след което е военен аташе в САЩ. За шпионска дейност е обявен от американците за персона нон грата и през 1915 г. е отзован. Член на Партията на католическия център, депутат е в Пруския ландтаг (1921-1932 г.), отговаря за партийния орган “Германия”. Изповядва ултраконсервативни, монархически възгледи. На 1 юни 1932 г. е назначен от Хинденбург за канцлер и съставя крайно десен “кабинет на национална концентрация”. Без успех се опитва да интегрира Хитлер в управлението на страната, но фюрерът иска цялата власт. Идеалът на Франц Папен е елитарно съсловна диктатура. На 3 декември 1932 г. той губи канцлерския пост, но запазва доверието на райхспрезидента Хинденбург. През следващите дни преговаря с Хитлер за съвместно управление. Използва авторитета си пред държавния глава и на 30 януари 1933 г. фюрерът е назначен за канцлер, а Франц Папен - за вицеканцлер. Макар че разчиства пътя на ГНСРП към властта, той е отстранен в края на 1933 г. Папен посланик е в Австрия (1934-1938 г.) и в Турция (1939-1944 г.). През април 1945 г. е арестуван в Рур от американската военна администрация и е изправен пред Нюрнбергския международен военен трибунал. Оправдан е, но през 1947 г. е осъден от Германската комисия по денацификация на 8 месеца затвор.

1967 г.

В Стокхолм започва работа Международният трибунал за военни престъпления.

1957 г.

Умира Джозеф Реймънд Маккарти - американски политик, председател на сенатската комисия на Конгреса на САЩ по правителствените въпроси (от 1953 г.). Разгръща кампания за преследване на прогресивни дейци и организации, привърженик на политиката на “студената война” и надпреварата във въоръжаването.

1956 г.

Подписан е протокол за стокообмен с Гърция.

1954 г.

Умира Николай Иванов Райнов - български писател, художник, изкуствовед, енциклопедист. През 1908 г. завършва Духовна семинария в София. Негови учители са В. Златарски, Ст. Младенов, А. Протич. Следва философия в Софийския университет (1911 г.), но поради липса на средства прекъсва. Работи като писар в Провадия (1911 г.). Участва в Първа световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (днес Художествена академия). Предприема продължително пътуване в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. В периода 1922-1927 г. служи като главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека . През 1925-1927 г. е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура. От 1927 г. до 1950 г. е професор по история на изкуството в Художествената академия в София . Пише стихове като ученик в Семинарията, които обнародва от 1904 г. в сп. "Летописи" и "Художник" под псевдоним К. Поборников. През 1912 г. излиза първата му книга "Богомилски легенди" с псевдоним Аноним. Става популярен през 1918 г., когато се появяват едновременно "Видения из древна България", "Книга за царете", "Слънчеви приказки", "Очите на Арабия", "Градът", а през следващата година - романът "Между пустинята и живота". Райнов изпитва влиянието на френските и руските символисти. Под влияние на Октомврийската революция и на Септемврийския селски бунт през 1923 г. прави опити за реалистично творчество и създава разкази, проникнати от хуманизъм и социални чувства. Привлича го миналото - особено богомилското движение. Владее много европейски езици, има всестранни интереси. Развива широка научноизследователска дейност, чийто плод са трудовете му по въпроси на изобразителното изкуство, фолклора, паметниците на културата. Съчинения: "Богомилски легенди" (1912 г.), "Видения из древна България" (1918 г.), "Градът" (1918 г.), "Книга за царете" (1918 г.), "Очите на Арабия" (1918 г.), "Между пустинята и живота" (роман, 1919 г.), "Книга на загадките" (1919 г.), "Светилник на душата" (1920 г.), "Имало едно време" (1923 г.), "Златното птиче" (1924 г.), "Най-хубавите народни приказки" (1924 г.), "Днес и утре" (1925 г.), "Сиромах Лазар" (1925 г.), "Юнак над юнаци" (1925 г.), "Вечни поеми" (1928 г.), "Корабът на безсмъртните" (стих., 1928 г.), "Великият цар" (1929 г.), "Една вечер у Перикла" (1929 г.), "Приказки от цял свят" ( 1932-1934 г.), "Княз и чума" (1939 г.), "Отдавна, много отдавна" (разкази и легенди, 1939 г.), "Самодивско царство" (1939 г.), "Сърдечен огън" (дамаскини и притчи, 1939 г.), "Счупени стъкла" (разкази из съвременния живот, 1939г.), "Вечното в нашата литература" (9 т., 1941 г.), "История на пластичните изкуства" (12 т., 1941 г.), "Кръвожадни" (роман, 1947 г.), "Николай Павлович" (1955 г.).

1952 г.

В Англия е извършен първият пътнически полет с реактивен самолет.

1950 г.

Роден е Вячеслав Кушев - български композитор. Завършва композиция в БДК. Създава камерна и симфонична музика, хорови и детски песни, музика за телевизионни спектакли. В естрадата дебютира през 1983 г. с песента “Пътуване” (в изпълнение на О. Горанов). Негови песни изпълняват “Домино”, Кр. Димитрова, Ст. Оникян и др.

1945 г.

Роден е Йосиф Стефанов Сърчаджиев - български драматичен и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1969 г. Работи в театрите в Сливен (1969-1970 г.), Кюстендил (1971-1972 г.), СИФ “Бояна” (1972-1973 г.); член на НСРТ (до 2001 г.). Дългогодишен титуляр (от 1973 г.) на Военния театър: “Животът е сън”, “В очакване на Годо”, “Дванадесета нощ”, “Ромео и Жулиета”, “Случка в зоопарка”, “Дивата патица”, “Чудаци”, “Иванов”, “Наградата” и др. Работи активно в телевизията: “Лисичета” (1975 г.), “Над морското равнище” (1977 г.), “Макбет” (1977 г.), “Стъклената менажерия” (1977 г.), “Иванко” (1978 г.), “Змейова сватба” (1984 г.), “Съединението” (1985 г.) и др. Филмография: “Хроника на чувствата” (1962 г.), “Мъже в командировка” (1969 г.), “Черните ангели” (1970 г.), “Глутницата” (1972 г.), “Вятърът на пътешествията” (1972 г.), “Нона” (1973 г.), “Спомен” (1974 г.), “Вината” (1976 г.), “Насрещно движение” (1978 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Време разделно” (1988 г.), “Жребият” (1993 г.), “Фатална нежност” (1993 г.), “С тебешир и въглен” ( 1994 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.), “Големите игри” (1999 г.), “Поручик Бенц” (2002 г.), “Последно кино” (2002 г.).

1945 г.

В хода на Втората световна война германските войски в Италия капитулират.

1943 г.

Умира Петър Стоянов Мутафчиев - български историк медиевист и византолог, редовен член на БАН (1937 г.). Баща на професор Вера Мутафчиева. През 1910 г. завършва специалност “История” и “География” в Софийския университет . Специализира византология в Мюнхен. Работи в Народния музей в София (1910-1920 г.). Преподавател в Катедра “История на Византия и Източна Европа”; доцент (1923 г.); професор (1927 г.). Уредник на Средновековния отдел към Народния археологически музей в София (1910-1920 г., с прекъсвания по време на войните). Участва в Балканската и Междусъюзническата война (1911-1913 г.), както и в Първа световна война (1915-1918 г.) като запасен офицер. Награден е с орден “За храброст”, IV степен (1917 г. ). Специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет при проф. А. Хайзенберг като стипендиант на фонда “М. Дринов”. През 1923 г. е редовен доцент в Катедра “История на Източна Европа и Византия” . Получава първа награда за наука от фонд “Берлинов”, присъдена му от УС на БАН (1927 г.). Почетен член на Българския археологически институт (1929 г.); главен редактор на сп. “Просвета” (1935-1943 г.); почетен член на Полското историческо дружество и член на БАН (1937 г.). В периода 1937-1943 г. е титуляр на Катедра “История на Източна Европа и Византия” в СУ . През 1936 г. става декан на Историко-филологическия факултет на СУ .Почетен член на научно дружество “Стефан Тиса” в Дебрецен (1938 г.). Член на Полската АН (1939 г.). Автор на над 270 научни статии, студии и книги. Съчинения: “История на българския народ” (в 2 т., 1943 г.; 1986 г., ред. В. Гюзелев), “Избрани произведения” (в 2 т., 1973 г.), “История на бълг. народ (681-1323 г.)” (1986 г.), “Книга за българите” (1987 г.), “Лекции по история на Византия” (в 2 т., 1995 г.), “Лекции по история на културата” (1995 г.), “Изток и Запад в Европейското средновековие” (1997 г.), “История на бълг. народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до Българското възраждане” (1998 г.; съавт. В. Мутафчиева).

1936 г.

В Москва Московската филхармония за първи път изпълнява симфоничната детска приказка на Сергей Прокофиев “Петя и вълкът”.

1935 г.

Италианският диктатор Бенито Мусолини издава заповед за нахлуване в Абисиния.

1935 г.

Роден е Файсал II - крал на Ирак (от 1939 г.). Той е от династията на Хашимитите. До пълнолетието му (1953 г.) страната се управлява от регента Абдул Иллах. Фейсал II попада под силното влияние на проанглийски настроените политици Абдул Иллах и Нури Саид. Убит е по време на Иракската революция през1958 г.

1934 г.

Умира Никола Василев Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев) - български писател. През 1908 г. завършва славянска филология в Софийския университет. Работи като учител в Плевен (1908-1933 г.). Участва в Първа световна война. От 1933 г. до1934 г.е директор на Военно-историческия музей в Плевен. Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива. За пръв път печата през 1906 г. в сп. "Демократически преглед". Поезията му е предимно пейзажна.

Съчинения: "Под цъфналите вишни" (1909 г.), "Животът може би е сън" (1911 г.), "Беглец" (1914 г.), "Размирни години" (1919г.), "Преди да съмне" (1920 г.), "Златните нишки" (1922 г.), "Родното село" (1922 г.), "В тишината на далечния град" (1923 г.), "Васил Левски" (1923 г., съавтор със Ст. Георгиев), "Жената и морето" (1923 г.), "Мургаш" (1923 г.), "На една струна" (1923 г.), "Освободеният Прометей" (1923 г.), "Лес" (1924 г.), "Дарове на Балкана" (1932 г.), "Капят листата" (1933 г.), "Русалска поляна" (разкази, 1938 г.) и др.

1933 г.

В Германия са забранени независимите профсъюзи.

1926 г.

Умира Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Генов Бакалов) - български книжовник, педагог, писател. Работи като учител в с. Бей бунар (днес Средище), Търговищко (1892 г.), Полски Тръмбеш (1892-1894 г.), Мусина (1894-1896 г.), Батак, Великотърновско (1896-1897 г.). От 1897 г. до 1900 г. е в родното си село. Развива активна обществена, просветителска, редакторска и журналистическа дейност. В “Селски вестник” (20.10.1899 г.) обнародва “Възвание към българските земеделци” и става инициатор, организатор и основоположник на БЗНС (1899 г.). Редактира сп. “Селска пробуда” (1903-1905 г.), в-к “Земеделско знаме” (1907 г.), участва в редактирането на сп. “Земеделска мисъл”. След Деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и изпратен в затвора. Освободен на 5.01.1925 г. Отново е арестуван след Априлските събития от 1925 г. Излиза от затвора полусляп и с разклатено здраве. Пише стихове, разкази, сценични “игри”, статии, памфлети, реплики, детски пиеси. Литературното си дело започва като поет-социалист, занимава се със събиране на фолклор. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българското село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на М. Георгиев, Т. Влайков, Хр. Максимов и др.

1925 г.

Публикуван е Закон за жандармерията - самостоятелна структура към Военното министерство в състав от 6800 души.

1921 г.

В Париж е открита първата изложба на художника Макс Ернст.

1908 г.

От 2 до 4 май се провежда първият конгрес на Съюза на запасните офицери. Участие взимат 34 делегати от 11 клуба. Пръв председател е о. з. ген. Рачо Петров. От 15 август орган на съюза е в. "Военен глас".

1904 г.

Роден е Бинг Крозби - американски певец и киноактьор. Дебютира през 20-те години във вокалното трио “Ритъм бойс”; започва солова кариера като вокалист в оркестъра на Пол Уаймън. По времето на суинга сътрудничи с К. Бейзи, Д. Елингтън, Т. Дорси, Луис Армстронг, У. Хърмън, Л. Хемптън и техните оркестри. Известен е с изпълнението си на романтични балади през 20-те и 30-те години. През продължителната си кариера (51 год.) записва повече от 1 600 песни и участва в около 50 филма (“Висше общество”, “Холидей ин” и др.). Избрани албуми: “The Chronological Bing Crosby”, “The Bing Crosby Story”, “Louis Armstrong and Bing Crosby on Stage”, “High Society”, “Bing’N’Basie”.

1869 г.

Любен Каравелов пристига в Букурещ.

Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ.

През 1867 г. заминава за Белград като кореспондент на в. "Голос" и др. руски вестници във връзка с очакван военен конфликт между Сърбия и Османската империя . Там установява контакт с много българи емигранти, а така също и с прогресивни сръбски учени и общественици. През май 1867 г. основава т. нар. Български комитет със задача да организира българската емиграция в Сърбия за предстоящата освободителна борба в България. За тази своя дейност през есента на с. г. е принуден от сръбското правителство да напусне Белград. В началото на 1868 г. се установява в Нови Сад (Войводина). Във връзка с последвалото убийство на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.) по искане на сръбското правителство Каравелов е арестуван от австрийските власти и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие е освободен по недоказаност на обвинението. В началото на май 1869 г.се прехвърля в Букурещ. Опитите на ръководителите на Добродетелната дружина да го привлекат за редактор на техния орган в. "Отечество" не успяват. Каравелов установява контакт с българската революционна емиграция и за кратко време е един от нейните ръководни дейци. През есента на с. г. става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. "Свобода". На първото Общо събрание на комитета (април - май 1872 г. ) е избран за негов председател. След смъртта на В. Левски (февруари 1873 г. ) той полага усилия да продължи неговото дело. На 25 февруари 1873 г. вместо в. "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май с. г. Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Гибелта на В. Левски обаче разколебала до голяма степен неговата увереност в революционните сили и въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев (който от юли 1872 г. работи като негов помощник) през 1874 г. спира издаването на в. "Независимост". Макар и да излязъл вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война през 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в родината си и се установил в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно се премества в Русе. Умира от туберкулоза.

1864 г.

Умира Джакомо Майербер (псевдоним на Либман Бер) - германски композитор от еврейски произход. Учи в школата на абат Фоглер в Дармщад, където се сприятелява с Карл Мария фон Вебер. Създава стила на героико-романтичната голяма опера. Автор на оперите: “Фра Дяволо” (1831 г.), “Хугеноти” (1836 г.), “Пророк” (1849 г.), “Динора” (1859 г.) и “Африканката”; кантати, химни, мелодии и др.

1859 г.

Роден е Джером Клапка - популярен английски писател - сатирик и хуморист, автор на "истински малки поеми в проза". Напуска училище още на 14 годишна възраст. Работи в ЖП компания, актьор, журналист. Негови произведения са: "Празни мисли на един празен човек" (1889 г.), "Трима в една лодка (без да се брои кучето)" (1889 г.), "Трима на бумел" (1900 г.), "На слизане от третия етаж" (от 1908 г., пиеса) и др. През 1926 г. издава мемоарите си "Моят живот и моята епоха".

1803 г.

САЩ купуват областта Луизиана от Франция.

1772 г.

Роден е Новалис (Фридрих фон Харденберг) - германски поет и философ, представител на ранния романтизъм в Германия. Учи философия и право в университетите на Йена, Лайпциг и Витенберг, по-късно следва геология във Фрайбург. Отначало попада под влиянието на Й. Г. Фихте, но трансформира Фихтевата субективна диалектика на съзнанието в обективно-идеалистична диалектика на природата. Нейното основно положение е утвърждаването на дискретността на света и неделимостта на неговата стихийна подоснова, поради което светът следва да се приема като едно цяло. Според Новалис изкуството като висша сфера на духовната дейност осъществява сливане на наука, религия и философия. Съчинения: "Химни на нощта" (1800 г.), "Духовни песни", незавършеният роман "Хайнрих фон Офтердинген", "Християнството в Европа" (1799 г., изд. 1826 г.).

1764 г.

Роден е Фридрих фон Генц - австрийски политик, публицист и дипломат. През 90-те години на ХVIII в. е противник на Френската революция, след това - на Наполеонова Франция. Близък съветник и доверено лице на княз К. Метерних. Секретар на Виенския конгрес (1814-1815 г.), на конференцията на съюзните министри в Париж (1815 г.) и на конгресите на Свещения съюз в Аахен, Верона, Лайбах (Любляна) и Тропау. Защитник на монархизма. Един от главните съставители на договорите, сключени на конгресите във Виена, Лайбах и Верона.

1736 г.

Подкрепяна от Франция, Османската империя официално обявява война на Русия. Бойните действия се водят с променлив успех. Първоначално русите овладяват Азов и проникват на п-в Крим, но през юли-август руските отряди се изтеглят към р. Днепър. През това време султанът разпорежда на великия везир Мехмед паша да съсредоточи войските си в района на Силистра, откъдето да се подготви контранастъпление.

1696 г.

Петър I се отправя на втори Азовски поход.

1660 г.

Роден е Алесандро Скарлати - италиански композитор. Работи като капелмайстор в Рим и Неапол. Автор е на 115 опери от типа на италианската “опера сериа” (“сериозна опера”), съставени от последователно редуване на лирични арии и речитативи. По-известни произведения: “Розуара”, “Пир и Деметрий”, “Митридат Евпатор” и др. Утвърждава тричастната ария да капо, установява типа на италианската оперна увертюра, състояща се от три части - бърза, бавна, бърза. Автор е на около 700 кантати, 200 меси, 20 оратории и други музикални творби.

1519 г.

Умира Леонардо да Винчи - италиански художник от Флорентинската школа, скулптор, архитект, учен и естествоизпитател. Съчетава разработката на новите средства на художествения език с теоретични обобщения. Създава хармоничния образ на човека, отговарящ на хуманистичните идеали на Ренесанса. С това полага основите на изкуството от Високия Ренесанс. Оформя се като майстор по време на учението си при Андреа дел Верокио (1467-1472 г.). Методите на работа във Флорентинската школа изискват съчетаването на художествената практика с практически експерименти и това способства за сближаването на Леонардо с астронома П. Тосканели, който провокира научните му интереси. В някои от картините си превръща сюжета в огледало на различни човешки емоции. Разработва новаторски методи. По време на службата си при Лудовико Моро, управител на Милано от 1481-1482 г., Леонардо се проявява като военен инженер, хидротехник, организатор на придворни феерии. Повече от 10 год. той работи върху паметника на Франческо Сфорца, баща на Лудовико Моро. Изработеният от глина модел на конник в естествени размери е разрушен при превземането на Милано от французите през 1500 г. В трапезарията на манастира "Санта Мария дела Грация" създава стенописа "Тайната вечеря" (1495-1497 г.). Този стенопис е силно повреден от времето; реставриран е през ХХ в. В Милано около Леонардо се събира група от негови ученици. Последните години от живота си прекарва в непрекъснато преселване от един град в друг. Сред късните му произведения са проектът на паметника на маршал Тривулцио (1508-1512 г.) и "Иоан Кръстител" (около 1513-1517 г.). Като учен експериментатор и художник Леонардо де Винчи остава личност-символ на епохата на Ренесанса.

1497 г.

Изследователят Джовани Кабото започва своята експедиция към Северна Америка.

1494 г.

Христофор Колумб открива Ямайка.

907 г.

Умира княз Борис І. Датата на смъртта му е отбелязана в прeписка в сборника “Словата срещу арианите” на Анастасий Александрийски, преведен от Константин Преславски и преписан от Тудор Доксов, племенник на покойния владетел. Княз Борис приобщава българите към християнството, организира изграждането на българската църковна йерархия, създава условия за развитие и разпространение на делото на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий и техните ученици, в резултат на което България се превръща в третия (след Константинопол и Рим) духовен център на средновековна Европа. Най-категорична оценка за неговата личност и дело е канонизирането му от Българската, Византийската и Римската църква.

http://www.focus-news.net/

Сходни връзки
http://www.focus-news.net/ Още от Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats