сподели пред НДТ Стефан Лефтеров - началник на пожарната служба в Каварна. През януари той бе обявен за "Пожарникар на годината" 2005, като стана комплексен победител в националния конкурс.

Стефан Лефтеров е участвал в множество спасителни операции. Една от тях се случва на 1 октомври 2002 г., когато е получено съобщение за бедстващи във водната стихия бременна жена и двете й деца. С помощта на няколко спасителни въжета, Ст. Лефтеров е успял да стигне до тях, завързал едното въже за дървото и след това ги пренесъл до брега.
Ст. Лефтеров започва кариерата си на пожарникар като командир на екип в Каварна. От 1991 г. е началник на пожарната служба в крайморския град.

- Г-н Лефтеров, изминаха няколко месеца от обявяването Ви за "Пожарникар на годината". Как се чувствате сега?
- Нормално, изпълнявам служебните си задължения. Но все пак - дано да няма такива ситуации, в които хора да изпадат в беда.
- Чувствате ли се герой?
- Не мога да кажа, че се чувствам герой. Аз казах това и тогава, когато ме удостоиха с "Пожарникар на годината". Аз просто си изпълнявах задълженията. Помагах на хора в беда. Предполагам, че всеки на мое място би постъпил така. Аз със сигурност пак бих го направил, но дано не се налага. А и не само аз - и всички мои колеги. Не бихме се покол***и.
- Знаем, че много малки момчета мечтаят да станат полицаи или пожарникари или да имат някаква друга героична професия. За какво мечтаехте Вие като дете?
- Лично аз исках да стана летец. Това беше детската ми мечта. За пожарникар тогава със сигурност не съм мислил.
- А какво ще кажете на онези, които все пак се насочат към професията на пожарникаря?
- Основното е, че всички ние трябва да бъдем в услуга на хората. Именно за това ги има тези служби като нашата. Така, че всеки, който си избере професията на пожарникаря, следва да знае какви точно задължения поема с това.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА