изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-27 @ 06:06 EEST
НЯМА БИВШИ ПОЕТИ, БИВША КУЛТУРА ИЛИ БИВШИ ЦЕННОСТИ    
Интервюта

Имам чувството, че стоим пред някакъв културен прелом, който в момента търси своите опорни точки. Може би, е необходимо поднасяне на вечните истини по съвременен начин. Това са думи на Мая Вапцарова - племенница на големия български творец Никола Вапцаров. Тя даде специално интервю за читателите на НДТ:

 

 



 

Мая Вапцарова е завършила Академията за театрално изкуство и кинорежисура в Унгария. Владее английски, руски, унгарски, немски и френски. Членува в Асоциацията на българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци и Съюза на българските писатели. Изпълнителен директор е на фондация "Вапцарова вяра". Има редица публикувани книги - "Стъпала", "Посоки", "Аферата мис Стоун", "Писма от емигранти" и др. Носител е на орден Кирил и Методий I степен, златна награда на фестивал Манхайм, награда на католиците - Ватикана, награда на ФИПРЕС и на Министерството на културата.

 

- Г-жо Вапцарова, напоследък, след като беше отричан, като че ли Вапцаров наистина се оживи и отново набира скорост, за да навлезе в нашата демокрация и в живота ни. Чухме, че дори е създаден диск с негови стихове, по които е направена и музика.

 

- Наблюдава се едно много странно явление, не само у нас, но и в цяла Европа. Колкото по-чести и добре дирижирани са опитите да бъде зачеркнат исторически, морално и политически споменът за социализма, толкова по-голяма нужда има обществото от онези ценности, които са предпоставка за създаването на такава поезия и изграждането на нови личности. Новите личности обаче трябва да притежават други рецептори за възприемане на заобикалящата ги действителност или водят истинска борба срещу тежките форми на социална несправедливост.

Наскоро бяхме в Германия за премиерата на двуезичната книга с поезията и есетата на Брехт и Вапцаров. Спонсор на тази книга е фирма "Дусман". Премиерата се състоя в най-големият дом на културата на Фридрих Щрасе, който е на 12 етажа и всеки един от тях е препълнен с книги. Учуди ме огромната публика, която напълни залата. И това не бяха онези представители на по-старите поколения, които обикновено са най-честите посетители на такива срещи. Тук имаше представители на всички поколения. Хората бяха накацали на гроздове по стълбите към залата.

Учуди ме присъствието на студенти, дошли чак от Хамбург, заедно със своя професор-преподавател по европейска литература. У мен спонтанно възникна въпросът дали в Германия не е започнало изграждането на бъдещата ценностна система на поколенията.

Имам чувството, че стоим пред някакъв културен прелом, който в момента търси своите опорни точки. Брехт по същия начин е бил един от недолюбените представители на изкуството след падането на Берлинската стена. Или, ако искаме да бъдем по-точни, литературната участ на Вапцаров, е същата като тази на Брехт в Германия, като тази на Салваторе Куазимодо в Италия и т.н. Това означава, че хората търсят отговори за своите несгоди, за тоталното си забатачване, отново в културата, която е запълвала идеите на техните родители. И това е нормално след като всички ние вкупом все още разгадаваме театралните и оперните идоли на авторите, живели стотици години преди нас. Да не говорим, че те започват да запълват изцяло киноекраните. Означава ли това, че в днешния живот просто няма нищо за показване или просто отправните точки за бъдещето липсват. И ако е така, не е ли крайно време да ги открием и да започнем да ги показваме.

 

- Как Ви хрумна да издадете тези двуезични книги и какво желаете да постигнете чрез тях?

 

- Идеята за създаването на този културен паспорт на България се роди на 95-ия рожден ден на Вапцаров. Тържеството се състоеше от спектакъл с ансамбъла на Нешка Робева, а стиховете бяха изпълнявани от група рапъри. Като че ли, техните изпълнения прозвучаха, като доказателство за това, че наистина такава поезия може отново да се слуша и не само това, тя се възприема и от най-младите. Най-учудващо реагираха чужденците. На представлението имаше гърци, които бяха изключително впечатлени от начина на поднасяне на една поезия от друго време.

 

- А защо президентът даде патронажа си?

 

- По време на тържеството се усети, че идеята се харесва на хората и че наистина е необходимо, може би, поднасяне на вечните истини по съвременен начин. Върховете в българската поезия са много и точно заради това едва ли някой би посмял да прави елементарни сравнения.

Г-н Първанов, който освен че е политик, е и историк, но също така се оказа и голям почитател на българската поезия. Решението на президента да стане патрон на събитието, вероятно, е повлияно от стойността на самата поезия, но също така и от незаслуженото подценяване и обругаване през последните години на един от световните ни поети. На следващия ден ни беше съобщено, че президентът Георги Първанов дава патронажа си, за да издадем двуезичните книги Вапцаров и всичките негови преводачи до 100-годишнината. Отговорността пред обществото всъщност е, когато се мисли и за бъдещето. Само тогава хората ще те подкрепят истински, когато усещат битката за тяхното бъдеще. След даването на патронажа, всичко тръгна по-лесно. Започнахме да правим подбора и да искаме правата за България. Трудно беше да се открият преводачите, дори да се набавят стиховете на забравените бивши поети. Учудващо е, колко бързо бившите източни страни забравиха културата си и поетите. А наистина няма бивши поети, както няма и бивша култура, или просто бивши ценности. Беше трудно, но успехите не закъсняха. Най-напред Петър Вълков събра една група от поети с китара и започнаха да творят музика по стиховете на поетите, които ние издавахме. Бяха готови: Янис Рицос, Назъм Хикмит, Маяковски, Салваторе Куазимодо и, когато направихме и Брехт, изведнъж получихме покана от посланик Плугчиева да направим представяне в Берлин. Тя също е един от войнстващите почитатели на българската култура. И така ние се явихме в страната на Шилер, Гьоте, но тя била също така и на Брехт, защото този наш прочит и тази двуезична комбинация представи не само красотата на поезията, но помогна на тезата, че все пак нищо не трябва да се изчиства от паметта на света, а по-скоро върху него трябва да се гради. Не по конституцията или Хартата за правата на човека се определя древността на една държава, съди се по това, каква култура, каква архитектура или познания са оставили на следващите поколения. Ето защо си мисля, че наистина доста трудно се стига до разковничето в днешната политическа и икономическа лаборатория, защото нишата за изкуството е празна. А няма ли го него, липсва и мисълта.

 


Сходни връзки

НЯМА БИВШИ ПОЕТИ, БИВША КУЛТУРА ИЛИ БИВШИ ЦЕННОСТИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди