Нови експонати от българската история от периода ХV – ХІХ век показва Националният исторически музей
2006-05-08 @ 13:22 EEST
София. В Националния исторически музей (НИМ) е обновена зала № 4, която представя експонати от историята на българския народ в периода ХV – ХІХ век, съобщиха за Агенция “Фокус” от НИМ.
В залата са изложени стотици нови експонати с изключителна художествена стойност – повечето от тях паметници на църковното изкуство от това време. Специално внимание е отделено на водещи художествени школи като Чипровската златарска школа, Охридската. Те поддържат живи най-добрите средновековни традиции от Търново и Охрид и показват връзки със западноевропейското изкуство. Тук за първи път е показана малка част от богата иконна колекция от фонда на НИМ. Изложени са едни от най-добрите паметници, свързани с високото ниво на балканското художествено наследство, на водещото направление на крито-венецианската школа (итало-критска). Показани са и икони в традициите на народното изкуство и примитива, произхождащи от малки манастири и провинциални центрове. Постиженията на българското златарство ХV – ХІХ век са представени чрез множество паметници, сред които се откроява изключителната като професионално изпълнение Дарохранителница от манастира Дечани - произведение на чипровската златарска школа от 1626 г. Тя е изработена от сребро, позлата, скъпоценни камъни и съдържа множество подробни, миниатюрни библейски сцени и персонажи. Нетрадиционно за християнското изкуство, тук са изобразени няколко голи фигури в класическата антична традиция или повлияни от западноевропейското изкуство. Живата традиция на Охрид като църковен, културен, художествен център е представена чрез две Царски (олтарни) двери – високи достижения на изкуството на дърворезбата и иконописта от ХVІ в. на Балканите, мощехранителница от манастира “Св. Наум” край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир (1833). Уникални за изкуството на България са изображенията на светите Седмочисленици, представени върху дарохранителницата. Те доказват неразривната връзка между Средновековието и Възраждането и свидетелстват за съхранената историческа памет за делото на св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий през вековете. В зала № 4 са показани множество, разнообразни като стил и произход, паметници, свързани с различни аспекти от богослужебната практика като например: - църковни тъкани, богато украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли. (Някои от тези паметници, заедно с Охридската плащаница на император Андроник Палеолог и други средновековни тъкани, представляват част от колекцията “Църковни тъкани” от НИМ, която е сред уникалните в света.) - скъпоценни мощехранителници от ХVІ – ХІХ век, изработени от сребро с позлата и скъпоценни камъни с изящни релефи. Значимостта и качеството на изпълнение на някои от тях определят централното им място и в експозицията на Средновековната българска държава (зала № 3). - кръстове, под чиито златни и сребърни обкови се съхраняват реликви и/или прекрасни примери на миниатюрната атонска дърворезба - потири, кадилници и кандила, сред които прави впечатление огромното сребърно кандило, с тегло 15 кг. , украсено с десетки изящно изработени дракони - множество таксидиотски кутии, подплатени с кадифе, изработени от злато и сребро, украсени с релефи. Като изпълняват функцията на преносим храм, те са неотменен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събират помощи за манастирите, проповядват, привличат поклонници, отварят временни или постоянни килийни училища. - сребърни и позлатени обкови на икони По-голямата част от тези паметници, изложени понастоящем в постоянната експозиция, са във фонда на музея благодарение на спасителната експедиция в Беломорска Тракия и Македония през 1916 г., проведена от български учени, начело с Богдан Филов. След реставрация и дългогодишна научна обработка и изследване, тези над 400 уникални паметника на културата, засекретени някога в т. нар. Военен фонд, днес са в залите на НИМ. В зала № 4 за първи път е отделено специално внимание на Апостола на свободата Васил Левски. Оформен е мемориален кът с орелефа от паметника му от Рудолф Вайр и витрини с негови лични вещи - реликви за България и българите. За първи път са показани десетки образци на оръжие от ХVІІІ и ХІХ век – пищови, саби, пушки, ятагани, инкрустирани със седеф, злато и сребро, свързани с подема на национално-освободителните борби от тази епоха. Непознатите съкровища от фондовете на НИМ, изложени и в прилежащите пространства на зала № 4, се надяваме да представляват особен интерес за нашите посетители.