изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-21 @ 16:41 EET
Нови експонати от българската история от периода ХV – ХІХ век показва Националният исторически музей    
КултураСофия. В Националния исторически музей (НИМ) е обновена зала № 4, която представя експонати от историята на българския народ в периода ХV – ХІХ век, съобщиха за Агенция “Фокус” от НИМ.

В залата са изложени стотици нови експонати с изключителна художествена стойност – повечето от тях паметници на църковното изкуство от това време. Специално внимание е отделено на водещи художествени школи като Чипровската златарска школа, Охридската. Те поддържат живи най-добрите средновековни традиции от Търново и Охрид и показват връзки със западноевропейското изкуство.
Тук за първи път е показана малка част от богата иконна колекция от фонда на НИМ. Изложени са едни от най-добрите паметници, свързани с високото ниво на балканското художествено наследство, на водещото направление на крито-венецианската школа (итало-критска). Показани са и икони в традициите на народното изкуство и примитива, произхождащи от малки манастири и провинциални центрове.
Постиженията на българското златарство ХV – ХІХ век са представени чрез множество паметници, сред които се откроява изключителната като професионално изпълнение Дарохранителница от манастира Дечани - произведение на чипровската златарска школа от 1626 г. Тя е изработена от сребро, позлата, скъпоценни камъни и съдържа множество подробни, миниатюрни библейски сцени и персонажи. Нетрадиционно за християнското изкуство, тук са изобразени няколко голи фигури в класическата антична традиция или повлияни от западноевропейското изкуство.
Живата традиция на Охрид като църковен, културен, художествен център е представена чрез две Царски (олтарни) двери – високи достижения на изкуството на дърворезбата и иконописта от ХVІ в. на Балканите, мощехранителница от манастира “Св. Наум” край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир (1833). Уникални за изкуството на България са изображенията на светите Седмочисленици, представени върху дарохранителницата. Те доказват неразривната връзка между Средновековието и Възраждането и свидетелстват за съхранената историческа памет за делото на св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий през вековете.
В зала № 4 са показани множество, разнообразни като стил и произход, паметници, свързани с различни аспекти от богослужебната практика като например:
- църковни тъкани, богато украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли. (Някои от тези паметници, заедно с Охридската плащаница на император Андроник Палеолог и други средновековни тъкани, представляват част от колекцията “Църковни тъкани” от НИМ, която е сред уникалните в света.)
- скъпоценни мощехранителници от ХVІ – ХІХ век, изработени от сребро с позлата и скъпоценни камъни с изящни релефи.
Значимостта и качеството на изпълнение на някои от тях определят
централното им място и в експозицията на Средновековната българска държава (зала № 3).
- кръстове, под чиито златни и сребърни обкови се съхраняват реликви и/или прекрасни примери на миниатюрната атонска дърворезба
- потири, кадилници и кандила, сред които прави впечатление огромното сребърно кандило, с тегло 15 кг. , украсено с десетки изящно изработени дракони
- множество таксидиотски кутии, подплатени с кадифе, изработени от злато и сребро, украсени с релефи. Като изпълняват функцията на преносим храм, те са неотменен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събират помощи за манастирите, проповядват, привличат поклонници, отварят временни или постоянни килийни училища.
- сребърни и позлатени обкови на икони
По-голямата част от тези паметници, изложени понастоящем в постоянната
експозиция, са във фонда на музея благодарение на спасителната експедиция в Беломорска Тракия и Македония през 1916 г., проведена от български учени, начело с Богдан Филов. След реставрация и дългогодишна научна обработка и изследване, тези над 400 уникални паметника на културата, засекретени някога в т. нар. Военен фонд, днес са в залите на НИМ.
В зала № 4 за първи път е отделено специално внимание на Апостола на
свободата Васил Левски. Оформен е мемориален кът с орелефа от паметника му от Рудолф Вайр и витрини с негови лични вещи - реликви за България и българите.
За първи път са показани десетки образци на оръжие от ХVІІІ и ХІХ век –
пищови, саби, пушки, ятагани, инкрустирани със седеф, злато и сребро, свързани с подема на национално-освободителните борби от тази епоха.
Непознатите съкровища от фондовете на НИМ, изложени и в прилежащите пространства на зала № 4, се надяваме да представляват особен интерес за нашите посетители.
 


Сходни връзки

Нови експонати от българската история от периода ХV – ХІХ век показва Националният исторически музей | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди