След повече от 2 часа обсъждане с 56 гласа "за", 81 "против" и 33 "въздържал се" парламентът отхвърли проекторешение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915 - 1922 година, внесено от депутати от групата на "Атака".

Проекторешението подкрепиха всички присъстващи в пленарна зала депутати от ОДС, ДСБ, "Атака", БНС и независими, както и трима от левицата - Костадин Паскалев, Евтим Костадинов и Ясен Пенчев, и двама от НДСВ - Рупен Крикорян и Кръстанка Шаклиян. Против него гласуваха 33 депутати от Коалиция за България, 18 от НДСВ и 30 от ДПС. Въздържаха се 19 народни представители от левицата и 14 от НДСВ. В проекторешението "Атака" поиска 24 април да бъде обявен за ден на възпоминание на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя. В мотивите към проекта се посочва, че първите държави, признали геноцида над арменците с обща декларация от 24 май 1915 г., са съюзниците от Съглашението - Франция, Великобритания и Русия, през 1975 г. той е признат от САЩ, а през 1987 г. - и от Европейския парламент. Опозицията в парламента се обедини около мнението, че геноцидът е факт, който “едва ли някой може да отрече”. От управляващото мнозинство заявиха, че е политически неоправдано парламентът да разглежда този въпрос, защото той не се вписва в дневния ред на българското общество в 21 век. Според Рупен Крикорян арменската кауза не бива да се маргинализира с популистки идеи, за да се изведат политически дивиденти. Николай Свинаров (НДСВ) заяви, че през 1915 - 1922 година България не е била част от Османската империя и не вижда какво трябва да признава тя. Атанас Мерджанов от левицата каза, че днес е изгубено достатъчно парламентарно време в обсъждането на въпрос, чужд за българското общество и е неприемливо, опасно и политически неоправдано той да се разглежда. Според Татяна Дончева от БСП по-голямо осъждане на този геноцид от стихотворението на Пейо Яворов "Арменци" няма. Според нея "местният популизъм" на част от политическите сили, които като не могат да намерят място в днешния и утрешния ден, "дъвчат историята". Лютви Местан от ДПС заяви, че проекторешението на "Атака" цели експлоатация на историческа тема за обслужване на конфронтационно политическо поведение с днешно измерение и припомни за Балканите, известни по света като "барутен погреб". Председателят на парламента Георги Пирински каза, че залата не е подготвена за отговорна мъдра дискусия по този чувствителен въпрос и за балансирано решение. Той заяви, че е неприемливо въпросът да се трактува на етническа основа.  http://dnes.dir.bg