Маргарита Върбанова

ВИЗИТКА
Рафи Кеворкян е роден на 17 октомври 1960 г. в Пловдив. Завършва Техникума по хранително-вкусова промишленост. Кандидатства в Българска държавна консерватория, специалност пиано. Не го приемат поради неправилна политическа ориентация. От 1980 г. до 1989 г. е дисководещ. Заминава за Канада, където работи в едно от най-големите звукозаписни студиа. Връща се в България през 1993 година. От 1995 до 2004 г. е завеждащ звукозаписното студио на Музикална академия в Пловдив.В момента работи на свободна практика. Специалист по балетна педагогика и българска народна хореография. Разведен, с 1 дете.

- Как ще коментирате, г-н Кеворкян, отказа на българския парламент да признае геноцида над арменския народ?
- Това е най-болната ми тема. В един от последните броеве на в. "Атака" видях някогашна снимка, на която арменци протестират срещу зверските кланета над техни близки, и останах втрещен. Там някъде на втория ред е моят дядо. Снимка от 1915 г., когато младотурците избиват, унищожават, колят 1,5 милиона арменци. Много ми е трудно да разказвам, без да се вълнувам. От всички оцеляват само дядо ми Еремия и баща ми, който е бил на 9 месеца. Оцелява и бъдещата втора жена на дядо, втората ми баба. Дядо е живял в Чорлу, след това го заточват в Урфа, близо до границата със Сирия, в Арабската пустиня. Валията на града го осиновява, за да го спаси. После късметът помага на дядо да се върне в Чорлу. При бягството от Турция роднините ми се заселват в Асеновград. Тук дядо открива гостилница "България" и живее с новото си семейство 38 години. После се преселваме в Пловдив. В края на дните си Еремия Кеворкян описва живота си. "Слава Богу, българският народ ни прие. Влязохме в България. Този народ нито веднъж не ми е сторил нищо зло. Много, много съм благодарен. Да живее България! Да живеят заедно с нея и моите деца!" И сега вие ме питате как да коментираm отказа на българския парламент да признае геноцида ни. Ще си спестя нелицеприятните изрази и огромното огорчение. Ще кажа само, че този акт е още едно доказателство за мозъчната безтегловност, в която е изпаднала управляващата тройна коалиция. Парламентите на огромен брой държави признаха изтреблението на моя народ като най-нечовешкия акт на 20 век. А в българското Народно събрание се води абсолютно безсмислен дебат. Аз прочетох изказването на депутатката Татяна Дончева. Много ми се иска да се срещна лично с нея, да й дам да прочете мемоарите на моя дядо и да я запитам, така ли щеше да приказва, ако нейната баба е заровена в сирийската пустиня. Дали и тогава ще мисли, че геноцидът е спорен въпрос - имало ли го или го е нямало човекоубийството на младотурците.
- В такива моменти на огорчение кое надделява у вас - българското или арменското?
- Ще ви отговоря семпло, защото големите въпроси имат семпли отговори. Моят майчин език е арменският, а моята родина е България. В моменти на огорчения аз оставам български арменец и ни на йота по-малко патриот. Ние, арменците, не сме по-малко патриоти от всички други български граждани. Да обичаm родината си за мен означава да върша ден след ден, неотклонно това, което мога най-добре.
- Какво в идеите на партия АТАКА ви привлече?
- Вероятно от дядо си съм наследил бунтарския дух, лоялността към християнската му принадлежност. През живота си той е гледал да спазва три принципа, които станаха и моя житейска философия: човек да не се предава, да не се продава и да не прощава. Малко не е в смисъла на християнските добродетели.  В последните 16 години немалка част от всички нас, които имаме шанса и привилегията да живеем в най-уникалната, най-красива страна, умишлено бяхме превърнати от нормални и интелигентни хора в ходещи мъртъвци. Всички тези ходещи мъртъвци вече 16 години обитават един житейски  ад. Главното действащо лице в този сатрапски театър е страхът. Прибавете и лъжата и ето как се раждат подлостта, завистта и лицемерието. Това е характеристиката на прехода ни. Тук трябва да се запитаме какво е свободата. Всички искаме да бъдем свободни, но малцина знаят какво е свободата. АТАКА го знае. Свободата е да имаш право на избор. Защото нямаш ли право на избор, се превръщаш в роб, каквато е ситуацията в момента. Когато страхът е впит в душата на човека, той няма никакъв шанс да се чувства свободен. И докато ние се страхуваме, добре обучени кучета-пазачи пазят вратите на рая за никому ненужните господари - сегашната политическа върхушка. Срещу това въстана АТАКА в своите прости, ясни и следвани неотклонно 20 принципа. Идеите на тази партия съвпаднаха с моята житейска философия. Аз ги приех и от май 2005 г. работя всеки ден те да станат достояние на повече хора, да ги мотивирам. Имаме уникалния шанс след 16 години лутане да направим така, че да ни има нас, децата ни, за да я има България. Другото, заради което съм в АТАКА, е че Волен Сидеров е единствената публична личност, която постави въпроса за геноцида над арменците, най-болното място на всеки арменец в България. Няма семейство, което да не е дало жертви в Турция между 1915 и 1922 година. Затова сънародниците ми са пръснати по целия свят.
- Вие сте първият областен координатор на партията. Как обществеността приема АТАКА, какво привлича симпатизанти?
- Имах привилегията да получа първото пълномощно на областен координатор - от 5 август 2005 г. В началото се обаждаха различни хора, мнозина по онова време бяха "пренавити" в добрия смисъл и после те оформиха твърдото ядро на партийните структури в Пловдивска област. Никога няма да забравя, когато изграждахме общинската структура в Карлово, по идея на народния ни представител д-р Георги Георгиев всички се заклехме и целунахме камата и револвера на Васил Левски.  Това за мене е едно свещенодействие. То допълва убедеността ми, че в момента АТАКА е единствената алтернатива, единствената жива връзка между т.нар. електорат, иначе казано - българските граждани, и властта.
- Как, според вас, се отразява политическата преса срещу АТАКА и Волен Сидеров?
- С тази политическа преса управляващите в момента не показват нищо ново. Те вадят от нафталина стари прийоми, мръсни похвати, с които се опитват да консервират идеите на АТАКА. Но си правят лоша услуга. Все повече хора се убеждават, че националистите са единственият им шанс да променят живота си към добро. Показателното е, големият интерес на младите хора към АТАКА, желанието им да участват в проявите й. Това означава, че си вършим добре работата.
- Можем ли да свържем ожесточението на властта и бомбения атентат над офиса на АТАКА във Варна?
- Агресията е начин да се оправдае безсилието на управляващите. Странно съвпадение е, че погромът във Варна дойде след призива от парламентарната трибуна на Татяна Дончева: "Срещу АТАКА само със сила!" Някой побърза да изпробва формулата на депутатката и на всички около нея. Атентатът е зловещ нецивилизован акт. Ако направим паралел с животните, слабите се събират на глутници. Елементарните хора, когато са безсилни, използват сила. Този е начинът им да демонстрират надмощие. Сега се прави опит да бъдат уплашени симпатизантите на АТАКА. Отново грешни сметки. В АТАКА няма лумпени, както непрестанно се внушава, а има интелигентни хора, които няма да се поддадат на такъв вид евтини провокации. Атакаджии няма да дадат повод провокациите да ескалират в още по-извратени форми.
- Какъв знак е за Европейската общност погромът над офис на парламентарна политическа сила?
- За АТАКА "Пред закона всички са равни" е основен принцип. А виждаме колко неща у нас се вършат с двоен стандарт. Виждат го и в европейската общност. Аз не съм фен на Еевропейския съюз, ако има нещо, което ми допада е редът. В България вече 16 години цари хаос и беззаконие. Това не може да бъде скрито.  Трябва първо да подредим собствената си къща и след това да каним гости. Искам да подчертая още един принцип на АТАКА: България е еднонационална държава. В това мътно време не бива да се забравя, че Турция все още крои пъклени планове срещу България. Не се е отказала да я превърне в турска провинция. Какво е това, ако в Кърджали не говориш турски, да не можеш да си купиш един хляб? Когато гледам новините на турски по националния ефир, ще ми се да попитам управниците защо няма новини на арменски, например или на езика на някой друг етнос? Защо се толерира една конкретна общност? Ако арменският геноцида има чисто физическо измерение, у нас в момента върви изтребление на духовността на българина. Не бива да се спекулира, отношението на националистите към обикновените турци и цигани, които са български граждани като всички нас, е съвсем различно от отношението към противоконституционната партия ДПС. Нейните действия докараха до мизерия турците и циганите.
Гениалният поет Пейо Яворов, когато видял прииждащите арменците на гарата в Стралджа, написал :"Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик..." В тази връзка бих искал да пожелая на късогледите, късопаметните ни политици, никога българи да не слизат на чужди гари, прокудени от родината си, а някой поет като Яворов да описва страдалствата им.  http://www.vestnikataka.com