изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-22 @ 00:12 EET
ИЗ ИСТОРИЯТА НА ДОБРИЧКАТА БОЛНИЦА    
ОбществоЛюбен БЕШКОВ - почетен гражданин на Добрич

До седмото десетилетие на XIX век в огромната територия на турската империя е нямало организирана помощ за населението. Тук-там в крайпътните кервансараи местните управници са разпореждали по една стая за болни, където нуждаещите се били лекувани от разни самозвани хекими /лекари/, джерахи /фелдшери/, евзаджии /подвижни продавачи на лекарства/ и др.



Турското население получавало "свята помощ" в нарочни стаи при по-големите джамии.
До кримската война от 1853-1856 г. е нямало каквото и да е здравеопазване в Турция. По нашите земи само във Варна и Шумен са съществували военни болници, които не са давали помощ на населението.
Постоянните епидемии и болестите принуждавали българския народ да търси помощ при биляри, персийци и татари, които с помощта на разслабителни "илачи" и кръвопускане лекували различни болести.
Едва след посочената война, при по-благоприятните условия за живот, създадени от няколкото турски реформи, започват да се появяват първите елементи на организация на медицинската помощ на населението. Пробуден от идеите на българското национално възраждане, нашият народ започва да проявява взискателност, когато му се оказва такава помощ и тогава той търси вече "изкусни доктори", на които се доверява.
Укрепнало икономически, българското градско население подема и подкрепя почина за построяване на градски болници, които за обслужват населението без разлика на народност и  социално положение. Със средствата, събрани от общините, и с "десятъка" на някои вакъфски земи, заделян по разпореждане на валията на Дунавския вилает - известинят турски реформатор Митхад паша, през 1865-1866 година са построени първите три цивилни болници в българските земи, а именно в градовете Русе, Плевен и Хаджи-оглу Пазарджик /град Добрич/.
Болниците в Русе и Плевен са съградени през 1865 г., а през пролетта на следващата 1866 година започва строежът на болницата в Хаджи-оглу Пазарджик, който завършва до края на същата година.
За радост на съврементните краеведи и историци, които осветляват миналото на родния добруджански край, твърдението, че в Добрич е построена болница още през 1866 г., в далечните години на турското робство, се доказва от една малка дописка, скътана в пожълтелите от времето страници на предосвобожденския печат.
В брой 93 от 24 юли 1866 г. на в. "Дунав" четем дословно: "Градът Хаджи-оглу Пазарджик, понеже се намира всред твърде много каази от Русчюшкия, Тулчянския и Варненския санджаци и според познатото му сгодно местоположение, подадената заповед от страна на главното управление на вилаята, захвана да ся прави една болница в края на речения град. Според тамошната лесница, точно надежда има, че тъзи болница скоро ще ся свърши".
Освен значението на доказателство за датиране на болницата тази дописка има стойност и на документ, от който могат да се направят редица изводи, като напремер тези, че градът Хаджи-оглу Пазарджик през XIX столетие е имал оформен облик на значително селище, разположено всред множество околии на трите окръзи - Русенски, Тулченски и Варненски, и че посторяването на болница тук е станало възможно благодарение на "тамошната леснина", която произхожда, според мене, от единството и сплотеността на местното население. Известно е, че цивилна болница във Варна е основана няколко години по-късно - през 1869 г., тъй като борбата на българите с гърци и гърчеещи се гагаузи в този край е забавяла развитието му.
В брой 138 от 28 декември 1867 година същият вестник има поместена друга дописка, в която се съобщава, че "днес във вилаета има 7 болници, от които две в Русчюк, една в Плевен, една в Пазарджик, една в Тулча, една във Видин и една в София".
Този исторически извор идва да подкрепи първия, а именно, че болницата в Добрич е била основана през 1866 г. и че през следващата 1867 г. тя вече е съществувала наред с още шест болници в българските земи.
Знае се, че старата турска болница е била на същото място в югозападната част на града, където през 1911 г. е построена и сега съществуващата сграда, където се помещава заразното отделение на МБАЛ.
От съдържанието на писмо с изходящ №119 от 16 януари 1892 г. на добричката община до Варненския инженер, което се съхранява в местния държавен архив, узнаваме, че освен болничното здание, което е било едноетажно, с височина 4,25 м, на разстояние 25 м от него е имало болнична баня, а в друга постройка на разстояние 8,5 м - кухненско помещение.
С изключение на това писмо, за съжаление не са открити досега други документи, които да ни дадат пълно описание на архитектурното устройство на самото здание.
Предполагам, че то се е състояло от няколко обикновени стаи, в които е имало около 30-40 болнични легла и едно-две помещения за медицински персонал, а така също и няколко стопански помещения.
От други източници можем да приемем, че отначало и в тази болница лечението е провеждано на ниско научно равнище, тъй като през първите 5-6 години болните са били лекувани от фелдшери, завършили военното медицинско училище в Цариград.
Постепенно турците осъществили редица реформи и в здравеозапването с дейното участие и на българина д-р Никола Славов-Пиколо, който е бил дълги години доверен лекар на султана и професор във висшата медицинска школа в Цариград.
Продължава в следващия брой.

 


Сходни връзки

ИЗ ИСТОРИЯТА НА ДОБРИЧКАТА БОЛНИЦА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди