/Продължава от вчерашния брой/
През 1869 г. в Турция влиза в сила закон за устройството на здравните служби, който забранява на неспециалисти да упражняват лекарска професия.

Предполагам, че още през следващата 1870 г. като лекар в болницата в Хаджи-оглу Пазарджик е бил назначен д-р Абдулах ефенди, който е бил по народност унгарец, така както твърди известният унгарски пътешественик и учен Феликс Каниц, посетил и описал греда през 1872 г.
В съчинението "Дунавска България и Балканът" Каниц съобщава, че, съпроводен от д-р Абдулах ефенди, той разгледал болницата, която имала 40 легла и където населението е било лекувано добре, независимо от народността си и религиозната принадлежност.
Към 1874-1875 г. за лекар на болницата е назначен д-р Георги Попеску, който в продължение на повече от две десетилетия работи всеотдайно за опазване здравето на населението в този край.
В бр.. 1149 от 18 март 1877 г., бр. 1152 от 28 март 1877 г. и бр. 1155 от 15 април 1877 г. на в. "Дунав" са поместени съобщения за живота на болницата, от които могат да се направят редица изводи за нейната организация, устройство и др.
От тях узнаваме, че издръжката на болницата е била осигурявана главно от местния общински съвет, чрез средства, събирани от населението. Известна финансова подкрепа отначало се получавала и от една вилаетска комисия за преселниците, а така също от общинските съвети на съседните градове, които скоро обаче престанали да внасят определените им дялове и по такъв начин издръжката легнала изключително върху населението на града.
Освен един лекар през 1877 г. болницата имала и управител /мюдюрин/ на име Нури ефенди, завършил средното медицинско училище в Цариград, който изпълнявал и задълженията на хирург, за което получавал месечна заплата от 700 гроша.
Местното българско население не било доволно от работата на Нури ефенди. Дописката от 18 март 1877 г., подписана от двама граждани, изразява това общо недоволство, тъй като хирургическата работа се извършвала от д-р Попеску, а само за управленската дейност можело да се намери подходящ човек с 200-250 гроша месечна заплата. Това недоволство прераснало, изглежда, в съдебен процес.
За високохуманното дело на д-р Георги Попеску още в годините на робството свидетелстват следните няколко думи, изказани в цитираните дописки: "Всекиму е познато достойнството на Г. Г. Попеску, докторът на болницата в Пазарджик. Г-во му ходи по къщите и посещава болните, които имат нужда за лекуващия, и ги гледа без да иска някоя заплата за визите си".
Третата поред в страната, добре уредена и поддържана от местното население в годините на турското робство, болницата в Добрич след Освобождението е оставена без особено внимание от буржоазните правителства. Тя се оформя като третостепенно лечебно заведение с местно градско значение.
През 1884 г. д-р Г. Попеску е назначен за околийски лекар, а на негово място като градски лекар в болницата постъпва с 4 000 лева годишна заплата д-р Валенда, който престоява повече от десетина години тук.
На 26 юли 1888 г. като лекар в болницата идва д-р Ел. Левентон, който сключва с общински съвет договор за срок от три години.
През 1895 г. околийски лекар е също д-р Г. Попеску, а градски д-р Валенда.
В 1900 г. здравното дело в града и околията е сравнително по-добро. Тогава околийски лекар тук е д-р Ст. Г. Тончев, градски - д-р Ив. Юрданов и военен - д-р Генков. Околийски фелдшер е Ю. Станев, болничен Н. Ковачев, а градски - Ангел Калчев.
Околията е била разделена на четири санитарни участъци: Армутлийски /Крушарски/ с фелдшер Ив. Димитров, Владимировски с Н. Грънчаров, Езибейски /Паскалевски/ с П. Касабов и Каралийски /Красенски/ с участъков фелдшер П. Василев.
В скоро време болничните помещения се оказват недостатъчни да поберат болните и затова за втори път населението на града, за своя голяма чест, с нарочен фонд, набран от доброволни вноски, започва през 1911 г. строеж на нова болница, на мястото на старата. По това време старши градски лекар е бил д-р З. Петров.
Тъй като през пролетта на 1912 г. сградата не е била още привършена, наложило се да се наеме къщата на Алекси Момов за болница "със 100 лева месечен наем, докато, докато се прекрати болестта скарлатина".
През годините на турското робство в града е нямало аптека. Различни видове билки и мехлеми са се продавали в няколко "ахтинарцини", собственост на татари и евреи. След освобождението градският общински съвет открива своя аптека, която през 1884 г. преотстъпва на П. Апостолидис от град Варна, а малко по-късно тук открива аптека Ал. Скопец, в която през 1900 г., а и по-късно е работил като помощник аптекар П. Кожухаров.
В годините на робството, както и няколко десетилетия след това, и града е нямало зъболекар. С вадене на болни зъби са се занимавали местните "бербери" /бръснари/, предимно турци и арменци.
През 1961 г. народната власт построи нова модерна сграда на болницата.