изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-22 @ 00:12 EET
Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност    
Общество Георги Коритаров: Уважаеми зрители на смелата и достойна Нова телевизия,
Уважаеми слушатели на радио “Нова Европа”, продължител на традициите на скъпото ми радио “Свободна Европа”,
Граждани на България, които ме гледате в този момент,
Всички вие очаквате от мен един от най-важните отговори, които трябва да дам през живота си. Трябва да го сторя публично и открито, защото като журналист в продължение на 16 години винаги съм отстоявал принципите на демокрацията, откритостта и истината.

Това е отговорът на въпроса бил ли съм сътрудник на бившата ДС и в какво качество. За да ви дам изчерпателен отговор на този въпрос бих искал да започна малко по-отдалеч.
Завършил съм 35-та гимназия с преподаване на руски език. За времето си това бе истинско интелектуално средище, в което руската култура бе реална ценност. Това бе и училище, в което се преплитаха понятията “патриотизъм” и “интернационализъм”, а комунистическата идея и Съветският съюз бяха повече от свещени понятия.
Самият аз, възпитаван в семейство на баща, чиято ремсова младост беше за мен най- красивият житейски пример, възприемах тези понятия с особена и съкровена лична стойност.
През 1977 година завърших средното си образование и бях разпределен да отслужа военната си служба в Строителни войски. Бях чувал често, че в казармата се извършват издевателства, но издевателствата, на които се случи да бъда подложен, надминаха въображението ми. За да се спася от гаврата, започнах да симулирам припадъци. Помолих баща си да ми помогне да се спася и той помогна. Влязох във Военна болница, където военните лекари ми казаха, че има възможност да ми напишат такава диагноза, която да послужи като аргумент за моето уволнение по болест. За целта трябваше да се подложа на тежка лумбална пункция в гръбначния стълб, а някой от лекарите трябваше да бутне писеца на апарата така, че да се получат данни за епилепсия. Такава беше и диагнозата, записана в епикризата - епилепсия.
Тази диагноза направи така, че да се разделя с първата си ученическа приятелка, чието семейство я бе убедило, че е безперспективно да има каквото и да е общо с мен. Приятелката ми се казваше Ваня Димитрова Стоянова. Нейният баща бе министър на вътрешните работи. В онези години с подобна диагноза не беше възможно да се следва в университет и да се запише висше образование. По тази причина, при записването си в Софийския университет в специалността “Славянска филология” със сърбо-хърватски език, аз укрих факта на уволнението си - по болест заради “епилепсия”.
Започнах следването си с големи очаквания, че най-сетне ще намеря своята реализация и час по-скоро ще излекувам спомена за това, че не успях да издържа на терзанията в армията и я напуснах с измама. Това породи у мен дълбоко чувство за вина пред България и аз много се надявах, че ще получа някой ден възможност да реабилитирам името си. В университета заедно с изучаването на сърбо-хърватски език започнах да изучавам още китайски и албански.
Една сутрин ми позвъниха по телефона вкъщи и ме поканиха за разговор с офицер от ДС. Ултиматумът беше недвусмислен. ДС знаеше за фалшивата диагноза и аз трябваше да избирам: или моят скъп баща да бъде уволнен от работа и аз да отида в затвора за симулация и отклонение от военната служба; или, както ми бе казано - “да избера да бъда полезен на България”, чрез сътрудничество на ДС.
Избрах да бъда полезен на България и пожелах да бъда ориентиран към външнополитическото разузнаване. Казаха ми, че преди това да се случи трябва да бъда добре обучен и проверен мога ли да се справям в оперативни ситуации. Не знам дали е било практика или не, но офицерът, чието име дори не желая да си спомням, въпреки че то е известно, не ми каза, че е представител на Шесто управление. Просто каза: “ДС”, защото може би не е имало никаква морална разлика между отделните управления.
По онова време в Софийския университет идваха лектори от бившата Социалистическа федеративна република Югославия, за да ни преподават сърбо-хърватски език. Офицерът от ДС обясни, че повечето от тези лектори били свързани с югославската Служба за сигурност, известната навремето УДБА. Една от моите първи задачи беше да се проверява дали освен с лекторски занимания тези югославски преподаватели вършат и друга дейност, проявявайки някакъв по-специфичен интерес към малцината студенти от групата.
Предположението на ДС беше, че югославските лектори или сътрудници на УДБА под прикритие, правят характеристики на българските студенти, с оглед намирането на уязвими места у тях, за да може при евентуална бъдеща реализация на ключови позиции с тях да се контактува от името на югославската държава. Това е основната причина, поради която ми бе посочено, че от българска страна също трябва да се правят съответни характеристики на студентите и по някакъв начин да се проверява дали контактите на югославските лектори с тях са подчинени на някаква зависимост.
В онзи период бивша Югославия се раздели със своя дългогодишен лидер Йосип Броз Тито и пое по пътя на самоуправленския социализъм. Очертаваше се перспектива за партньорство на различни политически равнища, едно, от които бе размяната на делегации на най-високо равнище между младежките организации на двете страни - ДКМС и Съюзът на югославската социалистическа младеж.
Бях изпратен като преводач на подобни срещи със задачата да завържа дългосрочни контакти с лидерите на югославската младежка организация. Идеята беше, когато след време започна работа във външнополитическото разузнаване на България, да имам предварително спечелени позиции по високите югославски политически върхове, каквато бе кариерата на по-голямата част от лидерите на Югославската социалистическа младеж.
Един от хората, за които ми бе казано, че българската ДС особено разчита да вляза в близки отношения, се нарича Предраг Булатович. В момента той е лидер на най-голямата опозиционна партия в Черна гора. Контактите ми се развиваха добре и аз се чувствах мотивиран, защото вярвах, че съм и ще мога да бъда полезен на България.
С напредването на познанията ми по китайски език ДС реши, че мога да бъда използван ефективно и при противодействието на китайските разузнавателни служби, които водеха специфична дейност на територията на България. Бе замислено да бъде извършен, както се наричаше на езика на ДС, “пробив” в място, за което се предполагаше, че е легендирана позиция на китайското разузнаване в България. Това място бе кореспондентският пункт на агенция “Синхуа”. Пробивът бе извършен успешно и аз станах доста чест посетител на китайските представители.

Следва ...

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди