2006 г. Японската автомобилна компания Toyota Motor обявява, че планира да изтегли от руския пазар около девет хиляди автомобила “Авенсис” и 10 “Корола” поради открит дефект. От компанията не уточняват подробности относно годината на производство на автомобилите и същността на открития дефект.

2006 г. Кметът на община Варна Кирил Йорданов подписва документите, с които общината кандидатства за домакин на световните киберигри през септември 2008 година. Киберигрите са един от най-младите спортове в света. Във Варна съществуват три клуба по електронни игри. През 2006 г. домакин на световното първенство е Италия, а през 2007 г. – САЩ. Подкрепа за кандидатурата община Варна е получила и от българската федерация по електронен спорт.

1989 г. Външният министър Петър Младенов произнася реч в Париж. В нея той обявява, че България е променила паспортния режим в унисон "с тенденцията за нарастващ обмен на хора, идеи, културни стойности" и е признала безусловно правото на избор, но и че "определени външни среди се опитват да попречат на обновителните процеси в нашата страна", при което се е стигнало до "нарушаване на обществения ред". Така той определя протестите на българските турци срещу "възродителния процес".

1982 г. Испания се присъединява към НАТО. НАТО (Организация на Северноатлантическия договор) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Двадесет и шест са нейните страни-членки, между които и България. Седалището на организацията е в Брюксел.

1976 г. Проведени са избори за VII Народно събрание, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За председател на парламента е избран отново Владимир Бонев. Мандатите са разпределени по следния начин: 272 за БКП, 100 за БЗНС и 28 за безпартийни (8 от тях за ДКМС). Броят на жените е 78. Седмото Народно събрание функционира до 7 април 1981 г.

1971 г. САЩ изстрелват “Маринър 9” – първият спътник, който влиза в орбита около Марс през ноември същата година и представя глобална карта на повърхността на планетата и изучава промените в атмосферата й.

1960 г. Умира руският писател Борис Леонидович Пастернак. Той е роден на 10 февруари 1890 г. в Москва. До 1915 г. е член на руската футуристична групировка "Центрофуга" (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.). Произведенията от футуристичния му период се отличават със сложни семантични и композиционни трансформации, с резки контрасти между трагичното и комичното, със смесване на стилове и жанрове. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго" (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Пастернак е автор на стихосбирките: "Близнак в мъглата" (1914 г.), "Моята сестра - животът" (1922 г.), "Теми и вариации" (1923 г.), "Второто раждане" (1932 г.), "Земен простор" (1945 г.); на поемите "Деветстотин и пета година" (1925 г.-1926 г.), "Лейтенант Шмит" (1926 г.-1927 г.); "Спекторски" (роман в стихове, 1924 г.-1930 г.) и други. Автор е на автобиографична проза, на драматическата поема "Сляпата красавица" (1969 г.), на преводи на трагедии на У. Шекспир, на критически статии и др.

1959 г. Ирак прекратява военното си споразумение за сътрудничество със САЩ, заявявайки, че САЩ са нарушили политиката си на неутралитет.

1958 г. Родена е Мари Фредриксон – музикална изпълнителка от група “Роксет”. През пролетта на 1986 г. Мари Фредриксон и Пер Гесъл поставят началото на “Роксет”. Те започват своята музикална кариера с поредица от хитове – „Neverending Love”, „Soul Deep”, „I Call Your Name”. Дебютният албум „Pearls Of Passion” е повече от успешен. В родната Швеция заглавието получава мултиплатинен статус.

1936 г. Демократическата партия изпраща писмо до царя с искане за възстановяване на парламентарното управление и оформя свой политически център заедно с Народната партия (Атанас Буров), Радикалната партия (Стоян Костурков) и националлибералите на Георги Петров - "Четворка".

1920

Любен Попов е роден на 30 май 1920 г. в гр. Айтос в семейството на учители. В родния си град завършва девети клас, а гимназия - в Котел през 1940 г. Известно време работи като учител, а след отбиване на военната си служба е назначен в данъчното управление в Айтос. След година е мобилизиран в армейската болница, където посреща 9 септември 1944 г. Започва да следва "Финанси и администрация", но междувременно е създал семейство, има дете и трябва да се грижи за издръжката му, което е причина да прекъсне следването си. Постъпва на работа в околийския съд като секретар и е натоварен да ръководи читалищния самодеен театър, на който посвещава всичкото си свободно време. След известно време щастлива случайност го свързва с Атанас Попов, който по онова време е директор на Драматичния театър в Добрич. На 1 август 1949 г. Любен Попов постъпва на работа там като стажант-асистент. Само след две години големият му талант е оценен и той получава актьорско звание. Следват много награди, сред които ордените "Кирил и Методий" III, II, а през 1970 г. и I степен. През цялото време той е получавал разбиране и подкрепа от съпругата си Стефка Попова, която е била помощник-режисьор в театъра.Едновременно с многобройните роли, изиграни на добричка сцена, той съумява и активно да участва в обществения живот. През 1966 г. е избран за съветник в Градския народен съвет и за член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България. Вече излязъл в заслужена почивка, той бе вписанна 2.6.2006 г. и в почетната книга на Община град Добрич.

1919 г. Централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна Северна Добруджа. Дни по-рано – между 23 и 25 май 1919 г., в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. (По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят). Преговорите по Букурещкия мирен договор започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Стремейки се да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната й граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.

1917 г. Учреден е орден "За насърчение към человеколюбие" с четири степени. I и II степен се носят на шия (I степен има и звезда); III и IV - на гърди. Има дамски кръст в три степени. Носи се на бяла лента с червени и зелени ивици. I степен е дадена само на проф. Д. Стаматов, ген. д-р Б. Каролев, митрополит Симеон Варненско-Преславски, д-р М. Русев, проф. Ст. Данев, митрополит Стефан Софийски и на 14 чужденци. С първа степен на дамския кръст са отличени само Екатерина Каравелова, Констанца Ляпчева и 9 чужденки. Отменен на 18 юли 1947 г.

1914 г. Приключва конференция в Париж, на която директорите на петте големи френски банки отказват заем на България въпреки натиска на френското правителство.

1912 г. Основано е Дружество на южнобългарските художници в Пловдив.

1912 г. Умира Уилбър Райт – американски авиоконструктор и летец. Братята Уилбър и Орвил Райт са американски авиоконструктори и летци. Монтират на конструиран от тях планер двигател с вътрешно горене и на 17 декември 1903 г. извършват няколко полета с продължителност до 59 сек. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.

1911 г. Започва да се провежда автомобилното състезание “500-те мили на Индианополис”. Първото състезание приключва за 6 часа и 42 минути със средна скорост на движение от 74, 59 мили в час. Наградата за първо място е 14 000 долара. За сравнение в наши дни “Инди – 500” продължава около 2 часа и средната скорост е около 200 мили в час.

1876 г. Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. Сформирана е малка чета.

1876 г. Ботевата чета отблъсква черкезки нападения край с. Баница и в района на Милин камък води първото си тежко сражение. Сред загиналите са знаменосецът Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец.

1857 г. Георги Раковски завършва третата (окончателна) редакция на поемата "Горски пътник".

1829 г. Руската армия нанася поражение на турските войски край с. Кюлевча, Шуменско. Ръководството на Дунавската армия е поверено на генерал Иван И. Дибич, наричан по-късно Забалкански, тъй като е първият руски генерал, преминал с отрядите си на юг от Стара планина.

1814 г. Роден е Михаил Александрович Бакунин - руски общественик и публицист. Той е един от основателите и теоретиците на анархизма и народничеството. Завършва артилерийско училище в Петербург. Напуска армията през 1835 г. Бакунин е последовател на философията на Фихте, по-късно - на Хегел. От 1840 г. живее в Западна Европа (Германия, Швейцария, Белгия, Франция). В Париж се сближава с П. Прудон през 1844 г. Участва в славянския конгрес в Прага през 1848 г. и в избухналото по време на конгреса въстание (12/17.06.1848 г.). През май 1849 г. е един от ръководителите на въстанието в Дрезден. След потушаването му е арестуван и осъден на смърт (1850 г.). Впоследствие смъртното наказание е заменено с доживотен затвор. През 1857 г. е изпратен на заточение в Сибир, а през 1861 г. успява да избяга в Лондон. Бакунин се обявява против използването на работническата класа. Противник е и на марксистката догма за диктатурата на пролетариата, ограничаваща свободата на човешкия дух. Основни движещи сили за радикално преобразуване на обществото според него са селяните, занаятчиите, дребните собственици. Михаил Бакунин смята, че руският селянин е роден социалист и само той може да осъществи радикалното преустройство на Русия. В края на 1864 г. той става член на Международното работническо дружество (т. нар. I-ви Интернационал). Поради теоретични разногласия с К. Маркс по-късно е изключен (1872 г.). Неговият основен труд е "Държавност и анархия". Умира на юли 1876 г. в Берн, Швейцария.

1808 г. Наполеон анексира Тоскана. С този акт Наполеон приключва бурбонското управление в Тоскана. Тя е превърната във френско царство, а Кралицата регент е принудена да избяга със своя син в Испания. Губернатор на провинцията става сестрата на Наполеон Елиза Бакиочи. Тя получава и титлата Херцогиня на Тоскана.

1772 г. Между Русия и Турция е подписано примирие.

1640 г. В Антверпен умира фламандският художник Петер Паул Рубенс. Той е роден на 28 юни 1577 г. в Зиген, Германия. . През 1589 г. се преселва в Антверпен, където получава блестящо хуманитарно образование. В периода 1591 г. –1598 г. учи при пейзажиста Т. Верхахт и художниците А. ван Ноорт и О. Вениус. От 1600 г. до 1608 г. живее в Италия, където изучава творчеството на великите италиански майстори. След завръщането си от Италия е придворен художник на фламандската владетелка Изабела. Творбите му от този период се намират в редица световноизвестни музеи: Лувъра, Ермитажа, Националната галерия в Лондон, галерия Пити във Флоренция и др. Изкуството на Рубенс е висша проява на фламандския барок.

1536 г. Английският крал Хенри VIII се жени за Жана Сеймур. Хенри VIII е един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти: негови съпруги са Катерина Арагонска, Ана Болейн, Жана Сеймур, Ана де Клев, Катерина Хоуард, Катерина Пар. Негови дъщери са Мария I Тюдор и Елизабет, които управляват една след друга след смъртта му. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на Папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с Папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран. През 1536 и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.