На 40-ия ден след Великден православната църква отбелязва Възнесение Господне
На 40-ия ден от Възкресението, Христос се явил на учениците си и заедно с Богородица се изкачил на Елеонския хълм край Йерусалим. Оттам се възнесъл на небето. Според народното вярване, от Великден до Спасовден мъртвите са на земята, а на самия Спасовден Христос ги прибирал с камшик в небесата. Затова срещу празника близки на покойниците отиват на гробовете им и палят свещи, а някъде - и огньове върху тях. После ги заливат обилно с вода. Срещу Спасовден болните отиват да берат за здраве цветето росен. То е високо около метър, с червен цвят и листа като акацията. Според обичая, болен мъж взема чужда жена за побратим, а болна жена - чужд мъж. Двамата отиват в гората, където има росен и носят със себе си пита, печена кокошка, вода, пешкир, чорапи, риза и кърпа. На някои места носят и мед. Болният остава да пренощува под стрък росен. Не трябва никой да го види, за да се излекува. Ако не оздравее, на втората година нощува под два стръка росен. До себе си остава кратунка, пълна с вода и сутринта по нея гадаят: ако в кратунката е паднало листо, цветче или нещо друго, ще оздравее. Ако не е паднало вътре нищо - ще умре. Болният отнася водата в къщи и пие от нея 40 дни.