Стихотворение от Камелия Кондова
Синът ми със заря в очите
и до колене във живота,
се връща за да ме попита
как се умира като Ботев?
Направо за смъртта въпроса -
/а няма отговор и в нея/.
Но как да му разкажа просто
как като Ботев се живее.
И как от днешното им ниско
да обяснявам върховете.
как знамето да стане - близко -
пришито здраво за сърцето...
Като детето ми ги вижда -
под лозунга на свободата
бради си пускат - и прииждат...
/не е достатъчна брадата/.
Преди да съмне - ще се мръкне.
/По мръкнало изгрява Ботев/.
И е достатъчно да млъкнем:
И пред смъртта. И пред живота.