- Г-н Павлов, преди дни на Общо събрание на сдружението на хората с увреждания "Надежда" Вие подадохте молба за напускане и дадохте път на младите хора. Бихте ли разказали какви задачи си бяхте поставили при стъпването Ви в длъжност през 1998 г. и какво успяхте да свършите?

- Първото, което направихме, бе посещение у дома на хората с увреждания, които бяха на легло, неподвижни. Създадохме четири-пет комисии от доброволци и ги посетихме - над 100 души. След това създадохме условия за приемане на нови членове, регистрирахме организацията в Окръжния съд - през юни 1998 г. Основните приоритети бяха да защитаваме правата и интересите на хората с увреждания и смятам, че до голяма степен бяхме в тяхна помощ. Създадохме младежка група, която в момента се ръководи от Светослав Божидаров. Успяхме заедно с младите хора и другите секции  и комисии да приемем нови членове. Изградихме компютърна зала, клуб на хората с увреждания "Шанс", медицински кабинет. През 2001 г. създадохме филиал към Националния център за социална рехабилитация. В момента към него в Добрич функционират пет бюра. Създадохме и книжарница към Колеж-Добрич, която, за жалост, фалира.

- Кои са най-големите трудности, с които се срещахте през годините?

- Самите хора с увреждания имат много проблеми - ниски доходи и пенсии, много боледуват,  имат нужда от лекарства. Проблеми има и по отношение дейността на неправителствената организация - основно в търсенето на начини да се самоиздържа. Това е много трудно в сегашните условия.

- Г-н Павлов, сдружение "Надежда" поддържа едно много добро сътрудничество с колежа на Шуменския университет в Добрич, благодарение на което млади хора с увреждания повишават образованието си. Бихте ли разказали за това сътрудничество на читателите ни?

- Директорът на колежа доц. Славка Славова е симпатизант на нашето сдружение и много ни помага. Ние имаме около 60 души студенти, които завършват в колежа висшето си образование - в степен специалист, бакалавър или магистър в специалностите "Информационни технологии" и "Туризъм". Младите хора с увреждания над 71 процента са освободени от такси. Освен това сме получавали много дарения от доц. Славова - техника, книги. Важното е, че младите хора имат възможност да повишават образованието си. В цялата страна студентите с увреждания са около 50, докато само в сдружението, благодарение на доц. Славова и ректорана университета, около 60 души.

- Освен с колежа, има и други фирми и организации, които ви помагат.

- Да, това са Ротари клуб, инж. Стефан Щърбанов, Илия Михайлов от "Жилфонд Инвест", "Добруджански хляб", народните представители Енчо Малев и Ясен Пенчев. Срещаме голямо разбиране от общината - от тази година ни плаща електроснабдяването и водата, 62 членове на организацията пътуват безплатно. Направени са рампи почти навсякъде.

- Според Вас, държавата прави ли достатъчно за хората с увреждания?

- Национално представените неправителствените организации в България са четири-пет, една от тях е Съюзът на инвалидите. За дейността си те получават средства от държавния бюджет - 0,05-0,07 процента от БВП. А той е нисък и се разпределя между всички организации. Получава се така - всеки да се спасява сам за себе си.

- Какви съвети ще дадете на новия председател на сдружение "Надежда"?

-          Да не забравя каква е основната цел на сдружението - да защитава правата и интересите на хората с увреждания. Ще посъветвам новия председател Олег Темелков да не се захваща с много работи, да се захване с едно, но да го свърши качествено.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА