- Г-н Петров, през тази година се навършват 65 години от началото на аграрната наука в Добруджа. На годишнината е посветен Откритият ден на пшеницата и  научна конференция, която ще се проведе на 8 и 9 юни. Бихте ли разказали за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" как бе поставено началото на аграрната наука в нашия край?
- Аграрната наука в Добруджа има дълга и многолика история. От нейното начало, поставено през 1941 година със създаването на Земеделската опитна станция в гр. Добрич, до настоящия момент са изминали 65 години, оставили своя незаличим отпечатък във времето с постоянните търсения, ценните открития, творческото съзидание на няколко поколения учени, получили заслужено признание за завещаното от тях научно наследство. Колко далновидни и мъдри са били ония, които през далечната 1941 година сякаш са прозрели дълбокия смисъл на казаното от Фредерик Жолио-Кюри: "Науката е необходима на народа. Страна, която не я развива, неизбежно се превръща в колония." И водени неотклонно от градивния ентусиазъм и от стремежа към сътворяване на нещо значимо, поставят едно ново начало - залагат първите кълнове на аграрната наука сред плодородната Добруджанска равнина. Благодарение на тях и техните последователи Опитната станция от 1941 г. израства през годините до водещ научно-изследователски център с национално и международно значение и достига до върховете на аграрните научни постижения. Днес той се нарича Добруджански земеделски институт и с неговото име се свързва развитието на земеделската наука в Добруджа.
- Бихте ли представили някои от историческите факти?
- За да открием историческите предпоставки за възникването на аграрна наука в района на Добруджа, трябва да обърнем поглед далече назад във времето, когато преди близо един век по силата на Букурещкия мирен договор от 1913 и Ньойския мирен договор от 1919 година Южна Добруджа несправедливо влиза в границите на Румъния. Тя е върната на България едва на 7 септември 1940 година с подписването на Крайовския мирен договор. Тогавашното Министерство на земеделието и държавните имоти командирова специалисти-агрономи да организират прибирането на реколтата и сеитбата на есенниците и да проучат възможностите за създаване на земеделски училища и научно-изследователски учреждения. През 1941 г. Опитното поле е вписано в държавния бюджет на България под името Земеделска опитна станция със семепроизводство с пръв директор Христофор Добрев. След 1944 г. тя е преименувана в Държавен земеделски изпитателен институт в гр. Добрич, който от 1947 г. до преместването му в Генерал Тошево е известен под името Районен земеделски изследователски институт, гр. Толбухин.
- Кога се изграждат структурите на института?
- През периода 1941-1943 г. тук работи само един научен работник - Христофор Добрев. От 1945 до 1947 г. се сформират два отдела - "Отдел за подобряване на земеделските растения" и отдел "Агротехника". През 1948 г. се разкрива трети отдел - "Растителна защита". Съгласно програмата, приета на първия годишен съвет на Земеделската опитна станция в гр. Добрич, проведен на 30 август 1942 г., опитно-изследователската работа се насочва в две направления - селекционно-подобрителна работа с растенията и агротехника. С нареждане на Министерство на земеделието и държавните имоти от март 1944 г. на Земеделската опитна станция със семепроизводство в Добрич е възложено да оборудва семеконтролна лаборатория за извършване на анализи на проби само от сортови семена за тяхната годност като посевен материал. През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет е създаден Добруджанският селскостопански научно-изследователски институт. Поставя се началото на експерименталната работа и се формират секции по Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. През 1963 г. Институтът се преименува в "Институт по пшеницата и слънчогледа - Добруджа". Изследователската работа се обособява в няколко секции - "Селекция на пшеница", "Селекция на слънчоглед" и "Технологии на полските култури". Развиват се двата основни сектора в производството - растениевъдство и животновъдство.
- С какво се гордее и днес Добруджанският земеделски институт?
- Богата и разнообразна е научната и научно-приложната дейност на института. Публикувани са хиляди научни и научно-популярни статии у нас и в чужбина, нашите сътрудници  участват активно в голям брой международни симпозиуми, конференции, работни срещи, конгреси, семинари, научни сесии, колоквиуми, изложения. Уверено може да се каже, че нашите научни кадри са добре познати в цял свят, участват активно в разработването на международни научни проекти, членуват в редица международни организации, с което заслужено са завоювали национален и международен авторитет. През този дълъг период на постоянни търсения, ценни открития и реални постижения аграрните научни изследвания бяха изведени на едно съвършено ново, съвременно ниво. Но пред аграрната наука се издигат нови, непокорени още върхове, към които неотклонно трябва да се стремим, за да получим желаното удовлетворение и да докажем, че сме нужни на страната ни и на обществото, в което живеем. НДТ