изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2022-01-25 @ 21:13 EET
Странджата на Вазов за елитните гимназии    
ОбразованиеРечта на Странджата – слово за страданието и родолюбието – съчинение разсъждение върху трета глава на повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов се падна на седмокласниците на изпита по български език и литература за кандидатстване в елитните гимназии.

Малко преди 9.00 часа с жребий просветният министър Вълчев избра журналиста, който трябваше да изтегли изпитната тема.
Честта и отговорността се падна на Светослава Кузманова от Дарик радио.

След като името на журналистката стана ясно, бе отворен пликът и с всички теми – 20 на брой – бяха старателно разбъркани.
След това Кузманова посочи избрано от нея число – 6, и министър Вълчев отброи от първия плик до шестия, в който беше и цитираната тема. След това, за да няма съмнения, той публично отвори всички останали пликове и изчете всички теми.

Стана ясно, че експертите са избрали 9 произведения, като са определени по две теми от всяко, но за да се получат 20 теми, от две от произведенията – "Немили – недраги" и "По жицата", са определени по три теми. Даниел Вълчев обяви, че е убеден, че учениците ще се справят и им пожела успех.

Близо 27 000 седмокласници се явиха на днешния изпит. Учениците трябваше да носят в себе си химикалки, които да пишат със синьо мастило и христоматия с изучаваните произведения в седми клас.

Преди началото на изпита кандидатите трябваше да предадат мобилните си телефони на квесторите. Писмените работи на учениците, заловени от контролиращите да преписват, ще бъдат анулирани и тези кандидат-гимназисти няма да имат право да продължат участието си в кампанията.

Изпитът ще продължи три астрономически часа, като децата няма да могат да напускат залата 30 минути след началото на изпита.

News.bg ви припомна прословутата реч на Странджата от трета глава на вазовите "Немили-недраги":

"- Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вази, свои братя. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът...
Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава?
Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи... Имот ли искаме, или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко. Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите места, мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да върша тия работи, аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи лъжицата! Станахме баби... Ах, братя мили!...
Всичките станаха прави и мълчаха.
Странджата пак вдигна чашата и продължи:
- Братя, няма защо да жалим. Ако ние тука сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле.
Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори.
Ние сме поне свободни. А като имаме свободата, имаме всичко. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът.
Ние трябва пак да сме готови - аз със старите си кости пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в Балкана, па тогава да умра.
Можем още дълго време да страдаме, може още много да чакаме, да гнием и да умираме по влашките полета, но няма нищо. Народ без жертви не е народ.
България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик.
Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България.
Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода.
И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици.
Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!..."
Един страшен и възторжен вик повтори най-последните думи на знаменосеца. Кръчмата екна от тоя вик. На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм, сиреч на самоотвержението.
Чашите се изново наляха. Едно внезапно разбуждане на духовете и сърцата се забележи. Всичките тия лица, одеве груби и свирепи, изведнаж се обляха с някакво изражение на благородство и решителност.
Минувачите, които чуха тоя грамаден вик "Да живей България", се спряха и се натрупаха пред вратата и впиваха любопитно погледите си в мрака на кръчмата...
http://www.news.bg

 


Сходни връзки

Странджата на Вазов за елитните гимназии | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2022 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди