Поредният цирк, разигран от бившия главен прокурор, вероятно отново е на  челно място в новините, но в действителност трябва да бъде забутан в някоя колонка. С кратка анотация – Филчев пак се изгаври с държавата. На хората сигурно им е писнало да гледат и слушат за скандалите, чийто главен герой е човекът, чийто седемгодишен мандат начело на държавното обвинение някак логично приключи с въпроса имал ли е “жълта книжка”.

Вече като че ли няма нужда да питаме трябва ли да бъде отзован от посланическия пост, с който бе възнаграден от правителството и президента, тъй като истинският въпрос е защо беше изпратен. Министерският съвет отказва да предостави мотивите за взетото решение, защото то било секретно.

Президентът Първанов, който подписа указа на Филчев, напоследък придоби почти суеверно поведение по тази тема. Той просто отказва да говори за това с обяснението, че темата не интересува хората. Въпросът беше зададен от журналисти, които явно не се покриват с представите на президента за хора. Както е тръгнало, с наближаването на президентските избори Първанов може да спусне на медиите надлежен списък с инструкции какво интересува и какво не интересува хората, за да си преценяват въпросите.

В публичните си изявления премиерът Станишев продължава да повтаря, че трябва да се отнасяме “цивилизовано” и с “уважение към хората, заемали висши държавни постове.” Очевидно за него няма значение какво те са вършили на тези постове.

Както се разбра от проверката, назначена от натоварения с големи надежди от страна на властта нов главен прокурор Борис Велчев, Филчев е бавил и покривал дела. Само че смелостта на Велчев да “хване бика за рогата” стигна дотам, да поиска оставката на двама приближени на Филчев прокурори и да посочи нарушенията, извършвани от други двама.

В България един скандал застига друг, така че през последните дни на прокуратурата отново й се отдаде случай да отвори гардероба със скелетите. Оттам отново изскочи призракът на Филчев, този път в лично качество набеден за това, че държал над година и половина преписка по сигнал, който са му изпратили депутати от българския парламент. Става дума за проекта за детската болница, по който се оказа, че е разследван бившият български премиер Симеон Сакскобургготски. Само че не в България, а в Италия.

Издевателствата и подигравките с държавата напоследък станаха прекалено много. Толкова много, че количеството най-неусетно се превърна в качество – и то трайно качество на днешната българска държава, в която всичко е позволено и всичко минава безнаказано.

Включително ругатните, които са най-естественото словесно проявление на този вътрешен разпад. Преди две години главният прокурор напсува депутати, но никой не обърна внимание. На отпътуване от София към посланическата мисия в Астана напсува журналист, което също мина метър. Последната псувня по адрес на журналист стана публично достояние чрез Българското национално радио, което имаше доблестта и куража най-после да извади наяве някои особености на българския дипломатически стил.

Това вероятно е дало нов повод на премиера Станишев да затвърди своя “цивилизационен избор” в полза на Филчев. А от пресекретариата на президента е добре да предупредят предварително, следващия път, когато държавният глава бъде срещнат от журналисти, за не го питат какво мисли. Защото никой не се интересува.   

Ина Стоянова

http://mediapool.bg