Дядо ми е имал 5 деца и 5 ниви в различни части на землището на селото с обща площ около 150 декара. Когато върнаха собствеността върху земеделските земи, на всеки от преките наследници се паднаха по 30-ина декара. Тъй като нивите бяха оценени с различна категория на качество на земята, за да бъде справедливо, на всеки от наследниците бяха отрязани парчета от всяка нива. После бащите ни починаха и всяко от парчетата бе раздробено още, за да се раздели между нас, техните деца. Така се оказах собственичка на няколко ниви с по 5 до 7 дка. Живея в София и не мога да обработвам земята. Дала съм я под аренда - наемът е 5 лева на дка на година, но не го получавам редовно или въобще не го получавам. Все ми казват - реколтата не била добра. Когато влезем в ЕС, арендаторът ще получава по 10 лева субсидия за всеки декар земя, която обработва.
    Поисках да продам нивите си. Арендаторът каза, че можел да ги купи най-много по 120 лв. на декар, но ако и другите наследници продадат своята земя. Иначе, тъй като парчетата били под 10 дка, цената щяла да бъде около 60-70 лева на декар.
    Получава се, че ще получа около 900 лева за 15 дка ниви или под 800 лева със съдебните разноски и данъка при продажбата. 
      Отказах се да продавам земята на безценица.
    Това разказва една жена, с чиято съдба са десетки хиляди в страната. Свободният пазар е безмилостен и колкото и да не й се иска, тя ще трябва да се съобразява с неговите закони. Твърде близо до тези закони са и изискванията на Европейския съюз. Без уедряване на нивите няма да има европомощи. Това е аксиомата, която трябва да доведе до исканата от ЕС комасация на земеделските земи и до работещ и активен пазар на земя. А той представлява съществена част от земеделската икономика.
    Освен постигането на оптимални производствени площи комасираните имоти ще играят основна роля в пазара на земи.
    Според експертите пазарът в България е на сравнително ниски нива и с активизирането му се постигат няколко цели: земите се придобиват от производители, които ще ги използват по предназначение и ще се постигнат адекватни цени. А това пък ще доведе до преодоляване на вътрешната раздробеност на имотите.
   
    Но какви са реалностите в момента?
   
    Огромен скок има в цените на нивите, които се купуват с цел промяна на предназначението. През 2004 г. цената за 1 декар е 7585 лв., а през 2005 г. е 28 500 лв. според данни на САПИ ООД.
    През 2004 г. предлагането е по-голямо от търсенето, което също определя ниските цени за земеделските земи през тази година. Пазарът е най-динамичен в зърнопроизводителните райони на страната.
    В момента обработваема земя в плодородни райони се предлага на цени от 500 до 1200 лв. на декар, съобщиха от Агенцията за недвижими имоти "Мирела". Но сделки за цени над 1000 лева няма сключени. Интересен факт е, че големите парцели ниви над 30 дка се търгуват на по-ниски цени, отколкото по-малките площи. По-високи са цените в близост до градове и магистрали. Обикновено те се изкупуват от фирми с цел промяна на предназначението им и след това вторична продажба на още по-високи цени. В близост до магистралата край Пловдив нивите се продават от 20 000 евро нагоре, казаха брокери.
    Най-развит пазар е отчетен в североизточния район, където са продадени 1 248 987 дка земя на средна цена 130 лв./дка.
    Високи пазарни цени се постигат при предлагане на групирани имоти или такива с малък брой наследници, твърдят експерти.
    Класически начин за окрупняване на земеделските земи е чрез така наречената комасация.
    Министерството на земедлието и горите изпълни два пилотни проекта по френски и холандски модели. При българо-френския проект се постигна среден размер на имотите след комасация от 42 дка за 97 дка и за 29% от имотите собствениците бяха намалени до един. Чуждият опит, изпитан в практиката на други държави обаче, не даде същия ефект в България. Причината е, че при комасацията на земите се търси изцяло доброволно съгласие от собствениците за уедряване на земите им и вероятно това не се оказа ефективно за българските условия, коментират експертите.
    Хората обикновено искат да си знаят коя точно е тяхната нива, а не да губят очертанията й в общия блок или да разменят земята си с друг собственик, защото смятат, че неговата нива е по-плодородна отколкото там, където му дават.
    Вероятно недоверието е продиктувано и от някои лоши практики в България. Предлагат по-некачесвена земя за земя в близост до селото или реката, от която може да се получат по-високи добиви, или да се промени по-късно предназначението й. Компенсацията обикновено е стотинки.
    Напоследък стана известен фрапантен пример за подобна замяна - за земя във Варненско се предлагат ниви в Северозападна България, където цените са най-ниски.
    В цивилизованите страни комасацията се извършва много лесно, защото има по-добра комуникация и доверие между властите и отделните собственици.
    Във Франция например при проведена комасация под различни форми (аренда, закупуване на земя, договаряне и замени) 375 000 собственици на 12 559 280 хектара са се намалили на 14 000. В Кипър са отчели 300% нарастване на печалбите от земеделско производство в комасирани площи.
   
    Активизираният пазар има и скрити капани
   
    Едната опасност е да ти купят земята на безценица и да останеш без препитание. В бедните земеделски райони представители на големи фирми, чуждестранни фондове и фирми на чужденци и българи-емигранти изкупуват по селата в Северна България и други бедни райони масово парцели. Така след време може да се окаже, че голяма част от плодородните земи вече не са български. Никой не се интересува в момента кой стои зад английските имена на фирмите, изкупуващи стотици декари ниви.
    Друга опасност е настанилите се в отделни селища и цели селскостопански райони фирми-арендатори да принудят собствениците, особено тези, които не живеят в селището, да подпишат неизгоден договор с тях за аренда за 10 и повече години. Тези фирми обикновено обработват цялата земя, включително и тази, за която нямат сключен договор и съгласието на собствениците.

http://www.novinar.org