Древна китайска столица беше вписана в списъка на ЮНЕСКО
2006-07-14 @ 16:34 EEST
Пекин. Древната столица на китайската династия Шан, разположена на територията на град Анян (провинция Хенан) беше вписана в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, предаде агенция Синхуа.
Това е 33-ят китайски обект, който преминава под опеката на ЮНЕСКО.
Шанците обитавали района по долното течение на река Хуанхъ и били подчинени на владетеля на Ся. Според „Шъдзи” на Съма Циен техният прародител се казвал Сие и бил син на един местен княз, наречен Дику. Той обаче се родил, след като майка му Дзиенди забременяла, поглъщайки лястовиче яйце. По-късно император Яо дал на Сие титлата „съту” и фамилното име Дзъ, а император Шуън го наградил със земя в Шан за помощта, която оказал на Яо при усмиряването на потопа. Потомък на Сие в четиринайсетото поколение бил Тан (Шан Тан), който бил удостоен от император Дзие с титлата „фанбуо” (т.е. „първостепенен княз васал”). Впоследствие обаче отношенията между Тан и императора се обтегнали, заради тираничното управление на последния. С жестокостта си Дзие настроил срещу себе си и народа, и благородниците, част от които се съюзили под водачеството на Тан, и вдигнали бунт. Решаващото сражение между двете армии станало при Йоусун (дн. Юнцън, провинция Шанси) и в него императорът бил разбит и принуден да се оттегли към Минтяо, където отново претърпял поражение. Тан продължил да отвоюва земи от верните на императора хора, като старокитайски източници твърдят, че трябвало да спечели общо 11 битки преди да установи властта си над цялата страна. Той установил столицата си в Буо [亳] (в района на днешния град Цаосиен [曹縣], провинция Шандун). Впоследствие, в резултат на вътрешни борби и заплаха от външни нападения, столицата била променяна няколко пъти. Най-голямото подобно преместване станало при управлението на седемнайсетия владетел Пангън, който установил властта си в Ин [殷] (в района на днешния град Анян [安陽], провинция Хънан). Това решение на владетеля се оказало доста удачно, защото стабилизирало неговото и на наследниците му положение, а Ин останал столица на династията до нейния край. По тази причина късната династия Шан е известна и като Ин, или Шан-Ин.