Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил прогнозира по-висока изкупна цена на пшеницата през тази година, в сравнение с предходната. Това стана в събота - по време на посещението му в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево. Присъстваха още народните представители Мима Василева, д-р Ердинч Хаджиев, Станчо Тодоров и Ясен Пенчев, директорът на държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев, областният управител Динчер Хаджиев, заместниците му Сияна Фудулова и д-р Евгения Георгиева и др. Министър Кабил обаче не се ангажира с точна прогноза какви ще са стартовите цени при изкупуването на житото. Няколко били факторите, които щели да окажат влияние върху цената на пшеницата. На Софийската стокова борса все още имало малки количества жито от м.г., които се търгували на цена 170-180 лева на тон. За цената значение щяла да има и квотата от 380 тона безмитен износ, както и 113 хиляди тона, които ще изкупи Държавният резерв. Според министър Кабил, резервът може да започне да изкупува към края на август. В момента нямал готовност, защото има да освобождава количества от миналогодишната реколта, да подготви след това базите си. Сериозно влияние върху цената на пшеницата щели да окажат котировките и обемът на производство в Русия и Украйна. В момента в Черноморския район обаче още нямало търговия, а само опипване на почвата. Цената на ечемика винаги е ориентир за изкупната цена на фуражната пшеница, каза Кабил. В момента ечемикът се търгувал при 165-175 лева на тон, износът му вървял много успешно. За да получат максимална цена, е важно земеделските производители да обединят интересите си, за да могат да правят по-големи партиди с еднакво по качество зърно, каза земеделският министър. Така щели да се елиминират посредниците. Министърът съобщи, че разплащателната агенция е получила висока оценка за структурата си от европейските партньори. Най-важната цел за нашата страна е на 1 януари 2007 г. в областта на земеделието да има действаща разплащателна агенция и тествана система за администриране и контрол, подчерта Кабил. Огромното му желание било Добруджа да бъде модел, първата област, при която да се получи много плавно прилагане на механизмите на общата селскостопанска политика на ЕС.