Добруджанският земеделски институт има потенциалната възможност, доказал е и правото си, да бъде един от най-добрите институти в цяла Европа. Това каза по време на среща с научни работници от ДЗИ министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. Според него, ДЗИ е ключов институт за развитието на аграрната наука в България и както има богато минало, така го очаква и голямо бъдеще. Земеделският министър заяви, че приватизацията на научните институти не стои на дневен ред. Те трябвало да се отворят към публично-частните партньорства, при точни и ясни правила и търсене на точно определени ефекти. Трябва да се направи сериозна реформа в аграрната сфера за посрещане на предизвикателствата на ЕС още през следващата година, каза министърът. В противен случай, през идните години много щяло да ни падне самочувствието на аграрна страна. Според министъра,  заради разпиляването на научния капацитет, в голям брой институти инвестираните в науката средства били с изключително ниска ефективност. Нужна била реформа в обучението в професионалните училища. Важен момент били стажовете при фермерите, в научните институти. В момента в училищата се подготвяли кадри, които после отивали в чужбина да берат маслини и малини.
Задава се лавина от средства за подпомагане на земеделието след влизането ни в Европейския съюз, при ясни и строги критерии. Това съобщи Нихат Кабел на среща със земеделски производители в Генерал Тошево. Той обясни и какви ще са средствата и посочи конкретни суми. През първата година в ЕС - във вид на преки плащания, българският производител ще получава 25 процента от субсидията на европейския земеделец. В продължение на пет години през всяка година сумата ще нараства с 5 процента, а през следващите още пет - с 10 на сто. По програма за развитие на селските райони за пет години България ще получи от ЕС 4,5 милиарда лева. Нихат Кабил обясни, че тази програма е продължение на САПАРД, по която за шест години страната ни е получила 1,2 милиарда лева. В бюджета за следващата година пък били предвидени около 560 милиона лева за подпомагане на земеделските производители, плюс още 280 милиона лева - за пазарна подкрепа. Общата селскостопанска политика на Европейския съюз е първата и засега единствена 100-процентово консенсусна за всички 25 страни-членки, плюс България и Румъния, които предстои да се присъединят, подчерта Нихат Кабил. 47 процента от бюджета си ЕС отделял за земеделието. Акцентът в политиката на съюза все повече се измествал към развитието на селските райони. НДТ