Днес Православната църква отбелязва деня на св. пророк Илия
На този ден Православната църква отбелязва със специална църковна служба деня на пророк Илия, живял през ІХ в.пр.Хр. Тя включва славословия и молитви към пророка - да предпази земята от суша и глад, при суша да измолва напоителни дъждове, при дъждовни бури да направи така, че да запази плодородието и хората. Народът вярва, че когато на Илинден прогърми, орехите ще бъдат шупливи, а лешниците празни, но виното ще бъде добро. В някои части на страната на Илинден някъде колят курбан от черна кокошка на прага на къщата. Ако при скачането птицата влезе вътре, всичко ще бъде добре в дома, ако изскочи навън - ще има загуба. На този ден се яде и прясно изваден мед, но първо се носи в църква - да се освети и в делвичка или буркан се пази като лечебно средство. Домакините месят пита, намазват я отгоре с мед или пък сипват в чиния мед и раздават от питата, за да омилостивят светеца. Интересното е, че Илинден се празнува и от българи, и от турци общо при текето на Демир баба, Разградско, при изворите "Петте пръста" (Беш пармак). Някои предполагат, че в далечни времена край изворите на река Демир баба дере е съществувало българско свещено място (оброчище), свързано с култ към бога на гърма и мълниите. На същия ден в Княжево е патронният празник на княжевската църква. В двора й се намира тюрбето (гробница на големец) на Бали ефенди, когото турците смятат за свой посветен човек, циганите - също ("Бали ефенди е наш паша"). Идват хората на празника, купуват много свещи, палят ги на тюрбето, после се събират цели родове и се отдават на веселие, песни и хора. За светеца се разказват много легенди. Според една от тях - при подялбата на небето между Никола, Иван, Петър и Илия на Илия се паднали летните гръмотевици, трескавици, тъмните облаци, които затъмняват ясното небе.