Кольо Парамов призова главния прокурор за операция "Чисти ръце"

Проверката щяла да вкара в затвора Свинаров, Арсенова, М. Велчев и Овчаров

В писмо до главния прокурор Борис Велчев, цитирано от БГНЕС, бившият ревизор на БНБ и депутат от 36-то Народно събрание, сега финансов консултант Кольо Парамов призовава обвинител номер 1 да започне операция “Чисти ръце”. Според него при проверка бившите министри Николай Свинаров, Долорес Арсенова, Милен Велчев и Румен Овчаров отиват в затвора. БГНЕС предостави оригиналния текст на писмото на редакцията на "Всеки ден". Уважаеми господин Главен прокурор, В средата на юни 2005 г. главният прокурор на Република България г-н Никола Филчев бе на официално работно посещение в Рим, по покана на италианските магистрати и най- вече на шефа на “Антимафия” – Пиер Луиджи Виня. При завръщането си от Рим г-н Филчев заяви, че е получил информация за действащите у нас групировки за трафик на хора, както и по сделки с мръсни пари в Италия, а също и за известни в миналото български политици и бизнесмени. Българската преса обърна огромно внимание на посещението на бившия Главен прокурор с едната надежда, че в България се създават условия и предпоставки за стартиране на операция “Чисти ръце”. Нашите надежди за организиране на конкретна програма с други мерки и реализирането на коренно различен подход за подготовката на тази така необходима операция “Чисти ръце”, се оказаха напразни. Тогава даже г-н Филчев уточни, че България не е готова да прилага Закона за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин. Той изрично заяви, че такъв закон може да съществува само в “едно подредено общество, в което има демокрация поне 200 години, и където парите се печелят честно от 200 години насам”. Сред аргументи “против” операция “Чисти ръце”, г-н Филчев изтъкна, че в България “има политическа традиция да се тормозят хората и да се използва съдебната машина като инструмент за репресия”. Ние се надявахме, че организирането у нас на подобна, дори и с много по-малък обхват операция ”Чисти ръце”, би внесла някакво положително придвижване в посока за разкриването на истинското статукво в България. Още повече бяхме убедени, че стартирането на подобна операция е само брънка от едно ново, голямо начало. Става дума за прочистване на обществото, за разкриване на връзките и системата, по която се е формира и утвърждава /старата/ политическа класа в България. Операция “Чисти ръце”, която се надявахме, че г-н Филчев ще обяви, не тръгна. Не искам да бъда съдник на действията на бившия главен прокурор, макар че много се писа у нас за това. Той вероятно е имал нещо предвид – или малкото време, оставащо до края на мандата му, или невъзможността и неразбирането на обкръжението му, без помощта на което, ние би могъл да реализира операцията “Чисти ръце”. Но забавянето /или отлагането/ на тази прокурорска операция повлия много негативно на парламентарните избори през 2005 г., ще повлияе зле и на президентските избори през тази година. И не само на изборите, а на и обстановка в държавата, която е на прага пред влизането й в ЕС, на която предстои да се утвърждава като елитен и дееспособен член на НАТО на Балканите. Остават ни само изводите и новите надежди, че отсега нататък - в продължение за следващите 200 години трябва да напишем нови правила, без обаче да забравим онези, които през последните 15-16 години вулгарно ни подведоха, излъгаха и измамиха. Г-н Главен прокурор, При Вас ситуацията е по-перспективна, отколко при г-н Филчев. При Вас има много време до края на мандата Ви – цели шест и половина години. Има и обществено желание, има и очакване, че ще стартирате подобна операция като“Чисти ръце”. И най-важното: има някаква семейна правда, ако мога така да я определя, имате свой исторически шанс, който не бива на пропилявате. Реживковизацията и реживковизиращата се политическа класа, която осребрява част от останалите пари от Външно-търговските дружества, ще построи през следващите години “нов, свой частен комунизъм”, който ще е по-лош, от който и да е било капитализъм. Дядо Ви Борис Велчев не одобряваше, меко казано, самозабравилите се партократи. Едва ли днес, внукът му ще пропусне шанса да приложи своя нравствен идеал, свързан с фамилията си. А този идеал като Ваша пряка активност, като наследство, не може да бъде извън приложен извън държавата ни, и не може да не бъде на страната на мнозинството в нея. Очакваме, че Вие ще успеете изцяло да промените представите ни за действаща прокуратура. Ще промените усещането ни, че в България не може да се приложим с респектираща сила правораздаването. Ние очакваме да успеете да се справите със средата около вас и ще използвате всяка възможност прогнозируемо да се намесите най-силно там, където държавата отсъства. Заради погазен закон, откраднати пари или оскърбена чест. Вие, г-н Главен прокурор, не бихте изпълнили всичко това и няма да се докажете като функциониращ и деен правист, ако не тръгнете от азбуката на престъпността – от финансовата й подплата, от обективната даденост за съществуването й лошата стопанска среда. Лошата стопанска среда в България е олицетворение на управляващата политическа класа – без надеждна, корумпирана, зле подготвена и политически некадърна. Тази политическа класа е родена съвсем тенденциозно, на принципа на елементарността на кукловодите – да се гарантира спокойствието и просперитета само на шепа богаташи и дерибеи. Тази политическа класа е негодна да управлява българската държава, не заради друго, а най-вече заради рисковете и възможности, пределност и обхват, по финансови интереси и пряка зависимост от тях. Тази политическа класа ще стане причина утре улицата да формира още по-лоша среда и отново на принципа на случайността да се лансира далеч по-слаба, нова политическа върхушка. Заради това е нужно да се тръгне час по-скоро от азбуката на престъпността – от операция “Чисти ръце” на финансовата сила, на финансовата обвързаност, на тези, които предопределят съдбата на държавата за утрешния ден. Вече е ясно на българите, че последните 15-16 години те бяха база за експерименти от най-различно естество. Тези 15-16 години трудно ще преглътнем, но истина е една: ние като народ гласувахме и експериментирахме. Гласувахме ту за наглостта на Иван Йорданов Костов, ту за мераците на Жан Виденов, ту за образците, посочени нова политическа реалност от кантората на мижавия и неизвестен никому Панайотов. Утре можем да попаднем в още по-лоша политическа лаборатория. А за да не допуснем това, за да не се излъжем за пореден път, е нужно да изчистим основата на функциониращата политическа класа чрез операцията “Чисти ръце”. И да продължим към Европа далеч по-достойни, а и по-точни. Г-н Главен прокурор, Моля да ме извините, че се намесвам във Вашите планове. Знам, че не мога да ги променя, нито да ги определям. Трудно е да се дават препоръки на Главния прокурор на републиката. Той е Главен, защото трябва да знае, да може и постоянно да доказва това можене. В него не се съмнявам. Напротив, убеден съм, че искрено го желаете и ще се докажете като успешен Главен прокурор. Позволете ми само технократски и малко политически да Ви подскажа нещо, което би Ви ползвало в хода на подготовката на операция “Чисти ръце”. Г-н Главен прокурор, различните държави прилагат различни подходи при реализацията на това сложно начинание. В Република Турция, например, това стана съвсем случайно. Там една обикновена пътна катастрофа се превърна в катастрофа за цялата турска политическа класа. Тогава, на 6 ноември 1996 г., в Турция избухна скандала “СУЗУРЛУК”. Този скандал бе изцяло свързан с действията на 40-годишния Абдула Чатлъ, който търгуваше едновременно с оръжие и хероин и замеси официалните власти на държавата. На този ден – 6 ноември 1996 г. – нито самият Чатлъ, нито 52-годишният му шофьор Хюсеин Коджадък – заместник началник на полицията на голям Истанбул и началник на политическия й отдел, са предполагали, че блокировката на черния им брониран мерцедес с номер 06 ААС 600 ще стане причина за тоталната смяна за сегашната политическа класа в Турция. Случаят Сузурлук е много показателен за нас и от него трябва да извадим поне няколко сериозни извода. По този повод ще Ви дам един пример. Наскоро, по време на Гергьовденските празници на войската, по редакциите на вестниците се разнасяше една докладна записка, свързана с името на командващия военновъздушните сили ген. Симеон Симионов. С въпросната докладна се направи опит да се провали ремонта на МИГ-29 , а пък далечния й замисъл бе да си повтори варианта КУГЪР. Но в нашият случай никой не разбра кои представители на политическата класа се бяха настървено намесили, и най-вече кой е българският Абдула Чатлъ. Ако започнете операция “Чисти ръце” и влезете в детайли в проблема, няма начин да не арестувате адвоката Свинаров, който повече от четири години бе министър на отбраната. И управляваше заедно с 4-5 човека негови приближени. Ако обаче днес попитате адвоката - депутат Свинаров, зам.председател на НДСВ, възможно ли е това да се случило и колко голямо е неговото богатство, той най-нахално ще ви отговори: ”Никой не е в състояние да ме арестува, независимо, че от сделката Кугар, пряката загуба за България е над 70 милиона евро. А що се касае до богатството ми, мога да го докажа с успехите ми по игралните зали в света, където съм печелил много”. Ако детайлизирате дейността на бившия финансов министър Велчев с всичките му антинационални операции, как предполагате – кога и при кои условия той може да бъде част от върха на политическата ни класа? Ако го съпоставите със сегашния финансов министър на САЩ Хенри Поусън, бивш изпълнителен директор на най-успешната инвестиционна банка на САЩ “Голдман Сакс”, която изкупи българските брейдита, ще откриете поне две неща. Същият този Милен Велчев – “Мистър юро мъни”, както успешно го определи наскоро в.”Труд”, нито за миг не се замисли за интереса на България, за разлика от американеца Хенри Поусън. А България винаги е губела от неговите операции. Той и Красимир Катев натовариха държавата ни с 1 милиард долара допълнителни плащания. Те лишиха българските пенсионери от месечни добавки от по 30 лв. към своите пенсии. Това сториха съвсем умишлено заради едната си корист, заради едната си глупост и лудост, за да докажат на западните банкери, че са наравно с тях. Да, но за сметка на българската хазна. И днес, г-н Главен прокурор, Милен Велчев определя бъдещето на България в тристранния съвет, определя как България ще влезе в Европа при параметри и бази на финансово сътрудничество, първоначално утежнени от самия него. Грозно е, г-н Главен прокурор, хората, които чрез своята корист и умишлени вреди към българската хазна да определят нейната перспектива. Да отредиш на България най-ниския стандарт, а после да я спасяваш, звучи много цинично. Не искам да навлизам в темата за хотелите, за цимента от Турция, за митниците, за действията на главния му секретар, за ръчния трансфер на милиони евро. Ако Милен Велчев е част от политическата класа в Америка само за едно от всичките му деяния досега щеше да бъде осъден, а в България той определя нейното бъдеще! Против съм, г-н Главен прокурор, Милен Велчев да определя политическото бъдеще на България, защото е недостоен да прави това. Той е в много тежка финансова зависимост и е абсурдно да е представител на българския политически елит. Г-н Главен прокурор, наскоро ми разказаха интересен случай с наш действащ военен – български майор – танкист, пътуващ по горния околовръстен път Бояна – Драгалевци - Симеоново. Изведнъж пред него се извисила голяма, стъклена “асуанска” пирамида – новият дом на министър Арсенова. Майорът слиза от старата си 14-годишна кола и започва да съзерцава, питайки се колко ли живота е имала младата министърка, за да построи тази величествена сграда. Изведнъж в главата му нахлуват странните мисли на спомена. Майорът, танковият майор, г-н Главен прокурор, започва да ретросперкира последните си 17 години и неговите лични успехи като реализация. Завършва военното училище с пълен отличен, говори турски и английски прилично, завършва военната академия “Раковски”, после е с три назначения. Жена му е с висше образование, но зарязва работата си заради двете си дъщери. Семейството му наскоро получило двустайка зад София прес на Цариградско. Майорът сравнява своя принос с този на Арсенова и тя му се привижда като Клеопатра да слиза величествено по стълбите на своя шикозен дом. Госпожа Арсенова, г-н Главен прокурор, сигурно се надява да живее дълго време в остъклената си къща. Тя съвсем не си представя, че тези 2.5 милиона лева, които е вложила в своята асуанска пирамида не се събират от 48 заплати, нито се спестяват от командировки в чужбина. Тя няма да поиска да отиде в Сливенския затвор. Но някой трябва спешно да я изпрати там. И не само за назидание, защото това не е правовия принцип, а заради стореното от нея като държавно лице. Г-н Главен прокурор, и Арсенова, и Милен Велчев, и Свинаров, и Даниел Вълчев, и Пламен Панайотов, и приятелката му Шулева, днес са част от политическата класа в България. Червеният отбор е същият. ДПС олигархически е свръх наситен, а десните са покварни, крадливи и подли до гуша. Какво имаме на лице от политическата класа, г-н Главен прокурор? Това ли е каймакът на българската нация и докога тези хитреци ще ни олицетворяват пред света? Тази класа ли трябва да съхраним, г-н Главен прокурор, и има ли нужда от операция “Чисти ръце”? Операцията е абсолютно необходима и особено важна. С всеки изминат ден нейната необходимост става все по-належаща и неотложна. А от нейната добра подготовка и реализация зависи утрешния ден на България. 1. Г-н Главен прокурор, Вие трябва да започнете операция “Чисти ръце”, защото българската политическа класа е негодна и неефективна Обръщам сериозно отношение на българската политическа класа с цел да заостря вниманието Ви върху вредните последствия за държавата от функционирането й. Забелязват се твърде негативни тенденции за срастване на финансови интереси на иначе различни политически представители по отделни стопански начинания. В България няма ясно откроени политически субекти, които доминирайки по цели и идеи, да препятстват антидържавните действия на парламентаристи, министри и други високопоставени лица. Българската политическа класа се активизира най-вече на база на елементарната политическа интрига. Това я откроява от елитите в другите страни като твърде негодна и неефективна. Например, интригата с досиетата от миналия месец много ясно показа това. “Водевилната дискусия с досиетата”, както успешно я определи президентът Първанов, бе стартирана съвсем организирано, подготвено и умишлено от Румен Петков, заедно с едно-две семейства в България. Те пък пожелаха да се вклинят в пиар акция с цел да отработят други партийни зависимости във Висшия съвет на БСП, но не успяха, т.е. уплашиха се. Успяха само да прокарат идеята, според която Румен Петков да може по-рано от всекиго да се опита да преразпредели, да доуточни, да провери и да получи правото да съобщи кой кой е в България. Каква стойност има изказването на министъра на вътрешните работи днес: ”При проверката се установи, че за президента на републиката, по документи отпреди 10 ноември 1989 г., няма привързаност към службите”. По-късно се установи, че документи има, друг е въпросът каква е тази привързаност. Значи, изказаното от вътрешния министър по горното уточнение е лъжа, най-долна, насочваща и предизвикваща лъжа. Г-н Главен прокурор, пропиляхме много време в омраза. Почти целия си смислен живот от последните 30-35 години се занимавахме с тотално преследване, мъст, кражби и много, много омраза. За да държим, за да съхраним мощта и възможността на една дузина фамилии да ни управляват и експлоатират. Тази омраза, г-н Главен прокурор, през последните 7-9 години надскочи всякакви допустими параметри, най-вече заради наглостта на политическата класа. Заменихме един Тодор Живков с един Иван Костов. И какво от това? Крадците в българската политика родиха една шепа измислени милионери, възпроизвеждат днес явната си наглост към всички медии с желание да се постави пълен контрол над тях. Те са най-арогантната част от българската политическа класа и се опитват да определят дневния ред на българския печат. С помощта на определени кръгове от спецслужбите те пренасочват общественото внимание към второстепенни проблеми. Тежката зависимост на най-масовите медии от тази малка клика богати хора, с целенасочена поддръжка на днешната политическа класа, превръща България в ограничено информирана държава, в държава от латино тип, с непреодолими ромски проблеми и социални противоречия. На фона на това с 200-300 парвенюта ни заблуждават с политическа псевдокултура и елементарни изяви. Какво го интересува народа колко пъти Румен Овчаров е в Швейцария и кой му плаща пътните? Важно е да има нови работни места и доходи, които той обещаваше по време на предизборната кампания. Този Румен Овчаров обещаваше разследване на Милен Велчев, но заради Европа това се отлага. Този Румен Овчаров обещаваше удължаване на сроковете по клаузите за АЕЦ, но и това се отлага. Кой е Румен Овчаров? От всички негови действия е видно – той просто е един перфектен политически лъжец и нищо повече. А народа казва: ”Който лъже, той и краде!” Но аз не искам Румен Овчаров да ме лъже и затова протестирам. Ако вие започнете операция “Чисти ръце” можем да навлезем и другаде, за да видим дали Румен Овчаров е само един перфектен политически лъжец или и нещо друго. Вашата операция ще докаже това! А чрез нея политическата класа трябва да си даде сметка, че и при нея трябва да има нов порядък и ред. 2. Г-н Главен прокурор, Вие трябва да стартирате операция “Чисти ръце”, защото политическата класа е зависима и продажна Българската политическа класа е зависима от своите основни спонсори и всячески продава идеите на избирателите, които я легитимират. Тази пряка зависимост и огромна продажност се формира най-вече на лидеровата база. За лидери бяха моделирани личности склонни и поддържащи зависимо поведение. Много трудно някой днес може да схване изначало мястото и ролята на фалшивия и на реалния политически водач. Още повече, когато манипулацията е на свързани групи, със силна финансова подкрепа и явна протексирана пиар кампания. Ако сравним най-високото политическо ниво бихме отразили следното. В България сега имаме на лице не лошо скроен премиер, но той вече цяла година не желае да се отърве от опеката на своите партийни заместници. Те като изпечени и твърде можещи интриганти му свалят ежечасно звезди от небето, вместо да си вършат работата и да си изпълняват предизборните обещания. Цялата върхушка на БСП днес се надбягва със себе си в хода кой кого да измами, с цел да премоделира утрешния си ден. Цялата върхушка на БСП е зависима и продажна и зее пропаст между нея и партийните функционери от второ и трето ниво. Ако днес систематизирате работата на Овчаров и седемте му заместника, ще забележите сложните противоречия в НЕК, в системата на външната търговия, уникално аматьорство и посредственост. Не че вчера не е било така. Но държавата технократски отстъпва вече 9 години – от сериозни технологични завоевания, търговски изгоди, съвместни проекти, пропуснати по ИСПА, и развита система за допълнителни приходи за България. Разни шмекери и изборджии, наети от политическата класа, населяват канцеларии по министерства и агенции, за да обслужват бизнеса на патрони те им. Те легализират техния изборен риск за вложените от тях пари за изборите в брой на отделни лидери и заместниците им, както и огромната реклама и билбордове. Политическата класа със своята зависимост ускорено се възпроизвежда като елиминира грамотност, прагматичност, и прецизност в държавните дела. България опря до условието да назначава за зам.министри, консули, зам.посланици, любовниците на партийните лидери с измислена политическа реализация. Разни фризьори и други персони, които влизат в ешелоните на висшата администрация като в бар. И понеже стана въпрос за питейното заведение, още не е заглъхнал спомена, когато Пламен Панайотов добави в търновската листа за 39 ОБНС млада дама затова, че като сервитьор се е справила успешно с консумацията на няколко питиета. И за смях на залата в парламента тя стана депутат. Но за разлика от другите напусна НДСВ бързо и обяви Панайотов за ментор и лъжец. Това е разноликото многообразие и съдържание на днешната политическа класа. Това ли е елита на нацията, г-н Главен прокурор? И трябва ли да създаваме условия тази продажна и зависима политическа класа да продължава да краде избирателя си, да го лъже и заблуждава, че денем и нощем, става и ляга с тежненията по неговите проблеми? Нищо подобно, днешната политическа класа на България е сбор от силно деформирана каста, със слаби ограничителни механизми, действаща най-вече на база посредственост и незнание. Отсъствието на гражданско общество, липса на кабинет от ярки технократски личности днес не амбицира българите. Българските избиратели благодарение на тази политическа класа са само констатиращи наблюдатели и роптаещи индивиди, без хъс за самоорганизация към промяна и принуда към политическата класа. Г-н Главен прокурор ускорете операция “Чисти ръце” заради финансовия интерес на България. Държавата ни винаги е пропускала да проследи докрай финансовия си интерес. От историята са известни многократните ни загуби, особено по времена войните. Къде от репарации, къде от зле подготвени договори и доставки. Но загубите от последният период, наречен преход 1990 – 2006, значително превишават старите ни пропуски. И най-лошото в случая е, че те са направени с умисъл. Вземаха се решения по приватизация на предприятия, по ликвидация на други, придружени с огромни подкупи и със системното нарушаване на интересите на държавата. Огромните кражби станаха чрез приватизацията. За Божков, Прохаски или за червения барон Гущеров това разграбване е най-удачния начин за разпределение на собствеността. За други крадливата приватизация и РМД е въпрос на можене и степен на подготовка да се впишем в икономическия цикъл на време. Днес колкото и да обясняваме тази теза с бруталността й е ясно едно: че средствата за производство попаднаха по най-неудачен начин в неподходящи хора за тяхното управление. Но и червени, и сини стопани на новата си собственост вече треперят как да продължат да я управляват. От общите икономически процеси в света са известни няколко прийома, които нашите “нови индустриалци” ще възприемат само един – този на продажбата и на освобождаването от собственост. И най-големият проблем тук е, че де факто новите регистрирани милионери в България, в резултат на съмнителни сделки, утре ще се регистрират като чуждестранни вторични инвеститори у нас. Днес силният интерес на милионера Гущеров е повече да запази място си като член на Политбюро на БСП, отколкото инвестиционни намерения. Защото като член на Политбюро той може да стопира приемането на закони в парламента, които да блокират инвестиционни намерения с недоказан произход на средствата. За Гущеров селските пустини около Силистра с нищо не се различават със Сахарската пустиня. За него е най-важно да се запази на 100 процента препродадения вече базов капитал от 40-45 милиона долара, който до края на мандата най-малкото да се удвои. Нашите намерения на странични наблюдатели, г-н Главен прокурор, е да направим така, че да разкрием взаимовръзката между Гущеров и Румен Петков, тяхната финансова база и лъжовна псевдосоциална теза, че са се борили за някаква социална справедливост. Може ли, г-н Главен прокурор, това което е на държавата да се върне или ще приемем безусловно, че онези които успяха да ни окрадат, са най-способни и ще трябва да ни управляват? Вероятността те постоянно да ни крадат е много голяма, по-скоро гарантирана. Проверете какво се е променило за последната година в Силистренска област. За разлика от това богатството на депутата Гущеров е нараснало твърде много. Аз не съм против предприемаческия дух и възможността да се умножава частния капитал. Аз съм против да се използва политиката за ограбване на държавата, а после пак чрез политиката да става реабилитирането, легитимирането на това богатство. През последните 7-8 години в България бяха направени някои операции, които са белязани с техния явен и умишлен фалит. В БНБ имаше един подуправител на име Мартин Заимов, който продаде милиони унции злато на цени между 280 и 290 долара. А сега същото струва около 600 долара. Същият претендираше, че разговаря постоянно с Христос и от тези му видения бил подтикнат да освободи БНБ от 1900 кг. златни монети, събирани почти 100 години. Алтъните на нашите баби и дядовци, събирани поединично, много от тях с голяма нумизматична стойност, бяха продадени на килограм като прясно зеле, само със завишение от 18 %. Поединичното, бройно продаване на това злато на български граждани би донесло на БНБ между 8 и 10 пъти повече доходи. И никой не потърси отговорност от този човек. Помощникът му – главен секретар на БНБ – дори се издигна и стана заместник кмет на София. По същество и двамата са милионери. Гаврийски само ги наблюдаваше и съзерцаваше, защото зад тях беше изправил гръб, като защитна стена, Александър Божков, модераторът на съвременния глад и недоимък в България. Дали тези хора не се нуждаят от прокуратура и има ли тя някакво значение за тяхното съзнание? Дали изразът “прокурор” всява респект у техните иначе спокойни и действително богати натури. Трябва операция “Чисти ръце” за да се докаже това. 4.Г-Н Главен прокурор Вие трябва чрез операция “Чисти ръце” да помогнете да се уточни в България кой владее средствата за производство Наскоро у нас бе създадена конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Тази организация планира да бъде гласа на бизнеса. Вестник “Дневник” от 6 юни ни съобщава, че организацията ще гради своите устои върху принципите легитимност, независимост, прозрачност на решенията и мандатност на управлението. Той уточнява още, че новата бизнес формация ще обединява компании с над 400 000 работници, които произвеждат 2/3 от БВП и формират 3/4 от износа на страната. До тук всичко добре. Но ако Вие, г-н Главен прокурор се разровите по-дълбоко, ще откриете “уникалните” средства на прехода, с които са придобилите тези материални блага – заводи, цехове, винарни и т.н. Прокуратурата нямаше право, съгласно закона, да се намесва в приватизационните процедури. Божкови компания нямаха интерес да има какъвто и да е контрол над това, но въпреки всичко днес се чуват и други странни гласове и предложения: за пълна или частична национализация. Каквато и да е национализация трудно би се осъществила, но режим на уточнение и възстановяване на присвоеното, е напълно възможно. Не само възможно, но и свързано с операцията “Чисти ръце”. Конфедерацията на индустриалците в България има интерес от това да знае истинските си членове и кой как е придобил собствеността си. Какво коства, например, на г-н Иво Прокопиев да доплати за винарната, която Божков му подари? Разликата до пазарната стойност, с включените материални активи, все пак е държавна. А от организирането на един реприватизационен фонд от допълните ни приходи може да се събере значителна сума необходима за образованието и някои социални програми. Българските индустриалци трябва отчасти да споделят разликата в стандарта на живот, та нали стандартът на целия народ бе определен от учителя им Божков? Г-н Главен прокурор, през 1982 г. на държавата ни чрез НТР бе организирала 394 фирми в чужбина за реализация на политиката ни главно в осигуряването на технологии и материали по линия на КОКОМ. Така действаше и системата от перфектно работещи хора от научно-техническо и икономическо разузнаване. За издръжката на тази сложна система бяха нужни много пари, които се заделяха по планов път. Но голяма част от тях бяха набавени под формата на заеми с високи лихви за периода 1985 -1989 г. С избирането на Велико народно събрание се очакваше, че наред с приемането на новата правова рамка на демократичната държава, чрез новата Конституция и други актове, ще се приемат и нови закони. Очакваше се един от тези нови закони да регламентира и контрола над държавните парични потоци в различните направления, така че да се гарантира напълно интереса на страната. Такъв целеви закон не бе приет, а Иван Костов като финансов министър и премиер слабо се заинтересува от остатъците по сметките на фирмите на НТР. Поставям този въпрос, защото тези пари и до ден днешен не са върнати на държавата, а се ползват от разпоредителите без право на контрол на държавата. Като главен ревизор на БНБ направих нещо в тази насока и след проверката на златото стартирах детайлизация. За съжаление, бързо усетиха начинанието ми и ме неутрализираха. Г-н Главен прокурор, над един и половина милиард долара, остатъци от НТР, днес са в частни ръце. И те са основата на новата ни олигархия. Тези пари бяха припознати като брейди облигации (закона е внесен от мен в парламента). Това бяха по същество частни банкови заеми от 1980 - 1989 г. за българската държава, които Милен Велчев замени в най-неудачното време по най-неудачния финансов макет. И с това нанесе тройната загуба. България трябва да намери своите пари. Държавата ни няма право с лека ръка да пропилява огромни ресурси, давайки възможност на смешници като Заимов и нему подобните, да оперират нехайно с нейното богатство. Вярвам, че чрез операция “Чисти ръце” част от тези пари, така или иначе, под каквато й да е форма, ще излязат наяве. 5. Г-н Главен прокурор, вие трябва да организирате операция “чисти ръце”, а чрез нея да дисциплинирате изцяло съдебната система в страната Днес много люде се произнасят за състоянието на съдебната система. Нямам право да правя категорична оценка. Считам, че съдебната система е такава, какъвто неуспешния преход й повлия и провокира. За нейното днешно състояние трябва да търсим корените другаде. Нереалната пазарна система се отрази изцяло като криво огледало в съдебната система. И това би трябвало да приемем като обективна истина. Тепърва трябва да се уточнява, вярно ли е, че да се влезе в съдебната система, трябват много пари. Говори се за сериозни суми за всяка длъжност по вертикала – за съдия в Апелативния съд 30 000 евро, за съдия във Висшия административен съд 50 000 евро и т.н. Миналата година по това време поздравих публично чрез страниците на в.”Труд” двама млади следователи от ІV следствена служба, за амбицията им, за смелостта им да въстанат срещу една добре смазана и корумпирана система на работа. Защо не ги потърсите, г-н Главен прокурор? Тези хора в аванс доказаха, че държат на принципа на работата си, на професионализма. Вие можете да обновите състава на Главна прокуратура. Някои считат, че трябва да имат 25-годишна служба, за да стигнат до Главна. Защо да не се обявят 50-70 конкурса за 30-35 годишни прависти – по 2-3 от област. Те знаят връзките, системата, те познават цялата колегия, която подлежи на строга и прецизна подмяна. Толкова много млади и амбициозни следователи напуснаха системата заради вечните реформи в правораздаването и следствието. Защо не организирате част от тези хора в едно систематизирано ново звено на Главна прокуратура за експедивен контрол и бърза намеса по всички стари дела? Те имат опита, ще имат и възможността да осъществят тази промяна. Промяната е възможна само с млади, силни и безкомпромисни правници, необременени от времето, връзките и системата. Г-н Главен прокурор, Вашето добронамерено приемане в САЩ говори за доверието, което Ви се възлага и се очаква от Вас. Тъй като въпросното доверие е изпълнено с голяма надежда, считам че коренното преустройство в стила на работа на Главна прокуратура, е не толкова пожелателен, отколкото наложителен преход. Вероятно американските правници са убедени, че Вие сте човека в България, който може да внесе по-голяма сила в правораздаването по смисъла на изказването на американския министъра на правосъдието Гонсалес. Моето предложение за стартиране на операция “Чисти ръце” напълно се вписва в тези намерения и сериозни очаквания за промяна на статуквото в съдебната система. По същество кой може да разбие статуквото? Никой, освен законът. А законът до съдебна зала може да го въведете в култ само Вие. Големите пазарни демокрации към които днес се стремим – САЩ, Великобритания и Германия, превърнаха закона в култ и държавното им обвинение перфектно осигурява функционирането на демокрацията. Щом се стремим към този тип обществено устройство и към този тип демокрация, и ние сме принудени, по друг начин да се отнесем към закона. Досега законът и прокурорът бяха прилагани в името на статуквото. Дошло е време, законът и прокурорът да обслужат демокрацията, тоест да аналират статуквото, осигурявайки по този начин по-силна държава. 6. Г-н Главен прокурор, единственият начин да се разкрият фактите и обстоятелствата на неуспешният преход, е детайлизацията на връзката парламент и контрол. През последните десет години примерите за български политически нрави надскочиха дори заложеното в творчеството на Алеко Константинов. Наскоро един нов бай Ганьо, само че без дисаги и мускали, на име Йордан Цонев, се помъчи да обясни на журналиста Бареков как щял да контролира 3 000 души политици и държавни чиновници. Този Йордан Цонев е онзи, същият, който с Христо Бисеров изведоха в СДС Иван Йорданов Костов за министър-председател на България. Днес Цонев обяснява на публиката, че закона за контрола от 2000 година (за Сметната палата) бил с големи пропуски. Става ясно, г-н Главен прокурор, че онзи, който имаше най-голяма законодателна власт през периода 1997 г. – 2001 г., като председател на бюджетната комисия, днес от другата си партийна модификация, да констатира неадекватната контролна функция на органите, създадени по поръчка от него. Ставало въпрос за Сметната палата, която получавала имуществените декларации на политиците и не ги проверявала понеже в закона никой не й възложил това. И днес, същият Цонев, се е заел да усъвършенства това. А не беше ли този, същият Цонев, с чиято помощ се създаде в Самоков извънредно митническо бюро на Самоковеца? През това бюро мафията на Костов, и такива като Цонев и Бисеров, събираха пари за касата на СДС. Днес същите търговци от българския парламентарен храм приемат законодателна рамка за контрола на онова, което са присвоили вчера. Как ви звучи това, г-н Главен прокурор? Не е ли много нагло хора, които регламентираха условията на статуквото, свързано с подкупи, десятъци, митнически облаги, незаконен внос и износ, приватизация и ликвидация на държавата, днес да регламентират условията на европейската ценностна система? Та те, Цонев, Бисеров, Божков, Доган, и още знайни и незнайни, сини и червени братовчеди, разграбиха вулгарно България. Днес вместо да носят отговорност за пародията, оприличавана за пазарна икономика, те се титулуват като новите бащи на някакъв фамозен финансов контрол над политическата класа. Към кого е насочен този нов контрол? Към коя политическа класа е насочен този контрол? Ето го уникалния парадокс – да доживеем до деня, в който Данчо Ментата да ни организира финансовия контрол над политическата класа. Цонев като председател на бюджетната комисия, заради очевадна неграмотност и мисленето му на човек, който е изпичал на ден по две хиляди пици, изпълни най-арогантния план на Костов. А тай е:Цонев да прекара през парламента най-антинародния бюджетно-фискален финансов режим на глада в страната, чрез умишлено занижените доходи. И до ден днешен грешната матрица на Йордан Цонев и Иван Костов виси над беднотията на повечето български семейства. Но вече новият партиец Цонев, преобразен и с нов заряд за новаторство, ще учи България как да преследва своите политици. Г-н Главен прокурор, наскоро президентът Първанов предложи да се отупат папките от прахта и всеки да получи заслуженото си заради грешния преход и наивните надежди. Но Цонев предлага да подкрепи президента Първанов за изборите, като е сигурен, че Бисеров и ДПС също ще застанат зад него. Президентът иска Цонев в затвора, след изтупването на прашните му папки, а Цонев се гласи за първи президентски изборен помощник. Пак уникален случай! Започнах с бай Ганьо съвсем условно, не заради атрактивността му, а най-вече заради голямата прилика. И бай Ганьо е правил избори, и Данчо Цонев ги разбира тези работи. Изводите, обаче, по-късно. Те могат да бъдат направени по-спокойно на база факти, доказани чрез операция “Чисти ръце”. Уважаеми г-н Главен прокурор, България е на прага на ново сериозно предизвикателство – приемането и приложението на европейските принципи и стандарти на организираната демокрация. Ние не можем да добавим нищо ново, освен да се съобразим с условията на големия транснационален пазар, но и да си вместим и нашите интереси. България ще търси сериозни държавни изгоди и като източна порта на Евросъюза е в състояние достойно да ги защити, а българският народ е заинтересован от това. Известно ни е на всички, че днес нашето население е организирано много зле откъм труд, професионализация, и всички други държавни дейности. Държавата ни е минавала през различни перипетии. На въздигане и на падение, но успешно се е справяла с предизвикателствата към нея. Сегашната ситуация на латентна криза, с нисък стандарт на живот, ни принуждава много остро и точно да набележим онези мерки, без които не бихме излезли от това тежко тресавище на неуспешния преход. В държавата ни има твърде много противоречия, най-вече предизвикани от неудачната преразпределителна схема на държавната собственост. И това е проблемът, който не ни гарантира изначало никакво устойчиво развитие. Въз основа на това трябва ясно да признаем, че в България съществува криза на държавата, криза в обществото. Тези кризи ни насочват несъмнено към криза на нацията, която далеч по-широко форматно би се отразила върху сериозни и важни приоритети за републиката. Ясно се налага да признаем, че кризата в обществото е пряко свързана с изчерпване на партийно-олигархичния модел. Който се олицетворява днес от действуващата политическа класа. Според социалният антрополог Харалан Александров се наблюдава вече твърде ясно “делегитимация на цялата политическа класа” като се стига до точката на свръхнасищане. В другите страни във времена на подобни държавни цикли провеждането на установени големи и мащабни проверки от типа на “Чисти ръце” създадоха определено доверие в населението. Не бе допуснато народно брожение, което като перспектива е твърде неясна и непрогнозируема посока за развитие. Пред България сега стои въпроса за осигуряване на сериозна подготовка и преход към устойчивата държава – държава на гражданското общество. Ние час по-скоро трябва да излъчим гражданско правителство на технократски принцип и критерий, нямащи нищо общо с олигархията на Костов, жълтите измамници, с червените барони. Тази основна задача е крайъгълният камък за трансформацията на собствеността в България на по-широка социална платформа. Гражданското правителство трябва да реши огромните проблеми създадени от партийната полярност, като регламентира нови условия за ангажимент на всеки български гражданин към републиката. Тези важни начинания не биха се реализирал без старта на “Чисти ръце”, защото там е изходящата информация на условията – кой управлява собствеността в страната, а как е придобита и кой я е провокирал. Вертикализираните връзки на Костов и царските министри с областните управители, а оттам към всички носачи на пари и рушвети по места, са публично известни. Но правово нерегистрирани. Мафията, която политическата класа устойчиво поддържаше през последните 9 години, трябва да бъде разучена именно чрез “Чисти ръце”. Тази важна държавна операция по същество е равна на един класически преврат, но без оръжие и куршуми, а само със силата на правото и върховенството на закона. Законът, г-н Главен прокурор, трябва да изземе инициативата, мащаба и обхвата на проверяваните от операция “Чисти ръце”. Г-н Главен прокурор, в България има среди, които са убедени, че условието Вие да бъдете избран за Главен прокурор на републиката е твърде знаково. И ви дава шанса да стартирате “Чисти ръце”. Възможната цялостна и пълна промяна на общественият живот в държавата е в голяма степен обвързана с това, Вие да се решите на тази крачка. И ние сме убедени, че Вие сте подготвен и сигурен в правилността на тази голяма и общонародна задача. Българският народ е мъдър, макар и трудно решим на каквато и да е промяна, но той ще отсее зърното от плявата, и съвсем заслужено ще избере по достойнство новите си водачи. Ние не искаме преход с бедни и глупави водачи, не искаме обаче крадливостта да е държавен критерий за водача. Настояваме чрез Вашата операция “Чисти ръце” да се извърши прехода към устойчивото общество – гражданско общество – на свободни и организирани личности. Г-н Главен прокурор, помогнете чрез операция “Чисти ръце” да се разбие този ялов, негоден и антинароден политически триумвират, който всеядно налага грешен модел в развитието на България чрез олигархия, доганизация и постоянната кражба. Помогнете чрез “Чисти ръце” да успеем да изградим нова държава – ново общество – нова нация! Ние, българите, няма да забравим това! 17-07-2006