Очевадна е кризата с лидерите в дясното политическо пространство. Лично на мен ми е неудобно същите тези умни хора да се правят на глупаци и да играят по медиите една отдавна омръзнала на хората несретна политическа игра, която най-накрая завърши с пълно фиаско. Разбира се, ако не се смята появата им по вестници, радиа и телевизии. Впрочем, тя им дава самочувствие да се изживяват като политически елит и в затворен кръг да коментират, че зад гърба им на народни пастири стои едно "многобройно стадо избиратели". Вече дори си мисля, че на някои от тези лидери, примерно на Иван Костов, не им се иска да влязат в изпълнителната власт, всъщност това няма как и да стане в близките 3-4 години, колкото им е необходимо да стоят като лидери на опозиционни партии в парламента и да ползват депутатски имунитет и безплатна трибуна, било в медиите, било в Народното събрание или по скромни митинги и срещи, но и по пищни купони със съпартийци. Жестоката истина, поне към вчерашния ден е, че десните лидери не пожелаха да намерят личност, около която да се обединят десните партии в една достойна битка на предстоящите президентски избори. Очевадно е, че обществото вече се нуждае от нови лидери в десния политически сектор, който най-вероятно ще бъде сериозно преструктуриран след 22 октомври тази година.

През последните месеци на някои медии очевидно им бе платено да предизвикат участието на столичния кмет Бойко Борисов в президентските избори. Каква бе целта на плащането? Бойко Борисов да загуби битката срещу Георги Първанов, да влоши отношенията си с него и по този начин да бъде изваден от политиката, а с това и да бъде изключен шалтерът за успешното му участие в следващите парламентарни избори и влизането му в изпълнителната власт. Целта е да бъде сринато и най-успешното в момента гражданско движение - ГЕРБ, което недвусмислено е заявило заемането на политически център, изместването на досегашния балансьора ДПС в сектора БСП-ДПС и изземването на остатъчните центристки функции на НДСВ, което също е в сериозен електорален спад. Вчера Бойко Борисов отново заяви пред медии категоричния си отказ от участие в предстоящите президентски избори и с това предизвика нов етап в предизборните клюки за отклоняване на общественото мнение от съществените проблеми пред тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ в законодателната и изпълнителната власт пет месеца преди приемането ни в Европейския съюз.

Появиха се и първите коментари защо се избързва с президентските избори. Управляващите имат своите оправдателни обяснения и те са, че на страната ще й трябва достатъчно време след избора на президент, за да се подготви за приемането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., дай Боже!

Истината, според мен, е съвсем друга. Кандидатите за президенти на другите политически формации няма да имат време да се подготвят за изборите. Те нямат и държавния ресурс от длъжности, пари, транспорт и фирми, за да се противопоставят на Георги Първанов, зад който работят стройно кръгове от партийни фирми и държавни служители. Расте напрежението и отдалечаването между президента Георги Първанов и ръководството на БСП, респективно и политиката на управление на кабинета Сергей Станишев. Приближаването на късната есен и зимата са заплаха за управляващите. Защо? Повишаващите се цени отварят още по-голяма пропаст между огромната маса от обедняващи хора и малцинството бързо забогатяващи, от срутващи се малки и средни фирми пред преуспяващите кръгове от големи фирми, свързани пряко или косвено с БСП, ДПС и НДСВ. Расте и страхът на кметове и общински съветници от задаващите се след година и половина местни избори, в които се очертават успехи за съвсем нови лица и формации. На народа, не включвам нищожния процент богати хора, ще му се стъжни с новите цени на тока, водата и всички хранителни стоки, с новите такси за студентите, със значително по-високите цени за учебници и учебни помагала, за ученическо облекло и т.н. Как си представяте едни президентски избори през февруари, когато недоволството е в апогея си? Какво ще бъде тогава отношението на мнозинството хора спрямо местните депутати, след като то преценява съвсем реално как с техния вот няколко души са добили недосегаемост, възможност за политически поръчки, как са извършили роднински и приятелски назначавания, как са повишили жизнения си стандарт, без да са направили нещо осезаемо нито за избирателите си, нито за родния си край. Нека си позволим и малко хумор. На депутатите ни, на кметовете ни от коалицията, на всички ангажирани - от министър-председателя до редовите партийни активисти - пряко в изборите и, естествено, ползващи техните фондове, ще им е много по-приятно да се мандахерцат през септември-октомври из страната, отколкото в един мразовит и дъждовен ноември или декември да правят усилия да съберат шепа мръзнещи хора по площади и неотоплени читалища, недоволни от стопяващите се пенсии и помощи, от заскъпващото здравеопазване. Пък тогава и разлепените плакати по-бързо ще се свличат в калта.

Аз мисля, че сега, след като са обявени изборите и се знае кой ще ги спечели, по-сериозната работа в следващите десетина дни е дали не трябва изборните пари да се използват рационално и за някой национален референдум или за избор на депутати за европарламента, тъй като един по-късен техен избор най-вероятно ще разреди бройките на управляващите и току-виж се озовем в Европейския съюз с по-голям брой депутати от ГЕРБ и другите опозиционни формации и тогава някои хора ще останат само на яслата на Народното събрание и обръча от фирми около него.

Накрая - за изборите, струва ми се, всичко е ясно, сега вече е време да притиснем управляващите да поработят малко за народа си, щото той да влезе в Европейския съюз не само с едно голо достойнство между краката си, но и с един по-висок жизнен стандарт, гарантирана сигурност и без страх от вълна от безработица и срутващи се фирми от малкия и среден бизнес.

Денят се познава от сутринта. Но има много дни и изгреви до влизането ни в Европейския съюз! Дано са ясни и без бурни ветрове!

Димитър ДУКОВ