Интервю с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин при посещението му в общините Генерал Тошево и Добрич

-         Г-н Калфин, смятате ли, че жителите – особено на по-малките населени места, имат самочувствието на хора, които ще бъдат част от Европейския съюз? Какво ще им обясните, че ще се промени реално след присъединяването на България към ЕС?

-         Аз мисля, че трябва да имаме всички основания за самочувствие в ЕС, което се основава на много неща. Разбира се, имаме един голям проблем, който е свързан с равнището на доходите в България и това е факт. И една добра политика би трябвало да бъде насочена към максимално компенсиране и затваряне на тази голяма разлика между равнището на доходите в европейските страни и в България. Това нещо е постижимо, но то няма да стане бързо. Много е важно да има една целенасочена и постоянна политика в това отношение. Като си помислим през последните 16 години колко глупости бяха направени. Ако имаше целенасочена политика, сега щяхме да сме на друго място. Така че, важно е в следващите години ние да имаме една икономическа и социална политика, които да са насочени към бързо догонване на страните-членки на ЕС.

Основанията ни за самочувствие идват от много неща. В село Красен, например, мисля, че основанията за самочувствие са не само на жителите на селото, но и на всички българи. Това, което е направил Йордан Йовков, е един от примерите за това с какво влизаме ние в Европейския съюз. Да не забравяме, че той е преведен на над 50 езика. И това, което той е описал, се чете навсякъде.

Имаме основания за самочувствие с динамично развиваща се икономика през последните няколко години. Резултатите идват бавно, но при всички случаи това икономическо оживление ще се види все по-ясно – и в доходите, и в равнището на живот на хората. Имаме основания за самочувствие от гледна точка на политиката, която водим по отношение на общоевропейски въпроси, свързани с регионалното сътрудничество, инфраструктурата, с това ЕС действително да спечели от включването на България в него. Цялата история и идентичност на България е уникална и ще бъде един от най-големите приноси в европейската идентичност.

Това се обяснява трудно. Тук каквато и комуникационна стратегия да измислим няма да свърши толкова работа, колкото реалното членство в ЕС. Българинът обича да пипне нещата, да ги види как стават на практика. Няма да има някакви очевидни знаменателни промени веднага с членството. Но още в първата година, и то в земеделието, ще се види една много ясна разлика. Надявам се производителите да са се подготвили за нея. Свързана е с получаване на действително значителни субсидии за облекчаване на тяхната дейност.

Сигурен съм, че с влизането в ЕС малко по малко хората ще започнат да виждат какви са му ефектите. Пак казвам – те нито ще са бързи, нито ще са бомбастични. ЕС дава възможности и от нас всички зависи те да бъдат реализирани. И България действително, използвайки ги, да успее да навакса това изоставане, което имаме.

-         След влизането ни в ЕС, тройната коалиция ще изчерпи ли възможностите си? Ще изкара ли това правителство мандата си?

-         Аз очаквам, че правителството ще изкара мандата си. Очевидно е, че партиите, които го съставляват, са доста различни. Те бяха и основни конкуренти на парламентарните избори. Факт е, че тази коалиция се създаде именно заради подготовката за членството ни в Европейския съюз. Аз не си представям как ние бихме могли да свършим тази огромна работа през последната година, без да имаме една подобна коалиция. Има доста амбициозни задачи, които си е поставило правителството и които излизат извън рамките на датата на членството в ЕС. Те са свързани от една страна с провеждането именно на тази политика, която води към изравняване на стандартите. Свързани са с много силна социална страна и това правителство има действително много амбиции в социалната сфера. Свързани са и с другия голям приоритет – инфраструктурата. Реално е в рамките на този мандат на коалицията да се постигнат добри резултати по отношение на инфраструктурата – пътна, енергийна, комуникационна. Така че, както виждате, задачите, които сме си поставили, излизат извън рамките на това, което се върши до 1 януари следващата година.

-         Доколко представителите на бизнеса вярват в по-големите възможности, които ще им предостави ЕС? Съществуват ли притеснения, че на фона на голямата конкуренция особено по-малките фирми няма да оцелеят?

-         Знаете ли, зависи от бизнеса. От честите контакти, които имам с представители на бизнеса, бих казал, че големите и голяма част от средните фирми се чувстват добре и ЕС за тях дава нови възможности. По-големите производители в областта на селското стопанство също се чувстват добре и те очакват тези директни субсидии, които ще получат след членството в ЕС. Проблемът е с малките фирми. Голяма част от тях би трябвало да направят допълнителни инвестиции за производството си, за да могат да го продават. На голяма част от тях това е известно, но малката фирма по принцип планира краткосрочно. Така че, най-голямото сътресение ще бъде с малките фирми, малките производители. Това, което би могла да направи държавата в този последен момент, е, че има няколко специални програми. Насърчителна банка също ще бъде разширена. Има идея тя да се трансформира и като експортна банка и като банка, която подпомага при облекчени условия малки производители. Но надали ще бъде достатъчен този ресурс. Там са най-големите притеснения. И смятам, че там трябва да бъде отделено голямо внимание. Изключително важно е да имаме добре подготвени проекти, включително свързани с инфраструктурата. Тук вече е задачата на държавата, на общините… За следващия финансов период на ЕС от 2007 до 2013 г. ще имаме на разположение на страната 111 милиарда 113 милиона евро, които можем да получим. Ще ги получим, ако имаме достатъчно добри проекти. Това е огромна сума и, ако съумеем да усвоим голяма част от нея, това очевидно ще промени страната. Голямото предизвикателство е пред нас.

-         Много често говорим за младите хора и за това, че те търсят реализация зад граница. Какво ще им кажете на тях предвид предстоящото членство на страната ни в ЕС?

-         За младите хора ще стане още по-лесно да заминават извън страната, след като влезем в ЕС. Първо, по отношение на визови ограничения, второ, по отношение на плащанията за обучение. Те ще плащат много по-малко. Но се надявам успоредно с това да се създават и много повече причини те да ходят, да учат където искат, да опознават различни страни и хора, но след това да се връщат и да работят в България. България ще бъде една европейска в истинския смисъл на думата страна.

 Между другото външно министерство и някои посолства полагат доста усилия за привличане на българи, които са завършили в чужбина. Ще дам пример с Германия – само в Бавария има около 5 000 български студенти. Има фирми, включително и немски, които търсят квалифицирани специалисти. Има и няколко големи фирми за информационни технологии, които сега отварят големи офиси в България, и в момента има недостиг на специалисти в тази област. А това е една област, за която винаги сме твърдели, че сме много добри и че имаме много подготвени специалисти. Така че, това е един конкретен пример как могат квалифицирани специалисти да се върнат и да получават добро заплащане тук в България.

В интервюто са използвани и въпроси на други медии