Според Великова намаляването на броя на плановите райони в страната ни е поставено като изискване на Европейския съюз (ЕС), за да отговарят те на действащите в съюза критерии за население и територия, които трябва да обхваща един планов район.

Областният управител на Силистра съобщава още, че е била създадена работна група под ръководството на заместник-министъра на регионалното развитие Искра Михайлова, която до средата на август трябва да подготви актуализацията.

Обсъжданите варианти били два – България да бъде разделена на Източен, Северен, Южен централен и Югозападен централен райони. При втория вариант се обсъждали Източен, Западен, Северен централен и Южен централен райони.

В момента според разписаното в Закона за регионалното развитие в страната се формират 6 планови райони – Северозападен (области Видин, Враца и Монтана), Северен централен (Руси, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч), Североизточен (Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич), Югоизточен (Бургас, Сливен и Ямбол), Южен централен (Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора), Югозападен (София - град, София – област, Кюстендил, Благоевград, Перник).

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) потвърдиха във вторник, че действително има работна група, която още от месец май работи по оптимизацията на районите. От ведомството тогава даже обявили публично, че ще се изготвят промени в Закона за регионалното развитие. Съобщението обаче не привлякло вниманието на медиите.  

В посочения текст на МРРБ се казва, че в нормативната уредба ще се извършат промени, така че “да се хармонизира действащото законодателство с това на ЕС”. И измененията щели да “осигурят по–тясно обвързване на процеса на стратегическото планиране с процеса на разработване и прилагане на оперативната програма за регионално развитие”.

Така формулиран, текстът на прессъобщението въобще не дава представа, че предстои намаляване на районите за планиране, които са важни за определянето на проектите, с които България ще кандидатства пред структурните фондове на Европейския съюз за финансиране след членството си.

Че сегашните региони за планиране не отговарят на заложените от Европейския съюз критерии, беше ясно още, когато нормативната уредба се подготвяше от предишния екип на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в кабинета “Сакскобургготски”. Специалисти тогава предупредиха в парламента, че това райониране няма да се приеме от Брюксел, защото мащабите, с които те работят в обединена Европа, не са толкова дребни, както приложените у нас. Преди три–четири години обаче и за централната, и за местната власт беше по-важно кой ще има решаващ глас в определянето на проектите, на които ще се дава “зелена светлина”.

Така и не е ясно кой от правителството ще обясни на българския гражданин защо в последните две години се даваха пари от бюджета, за да се разработват регионалните планове за развитие и защо на последната среща в петък миналата седмица между общините и финансовото министерство, експертите се скараха на кметовете, че не можели добре да си планират проектите. И не били готови с плановете си за развитие.

Оперативната програма “Регионално развитие”, която трябва да залегне в националната стратегическа референтна рамка 2007 – 2013 година, трябва да се “облегне” на плановете за развитие на сега определените шест района. След като правителството още не е наясно как ще структурира новите райони, как общините да бъдат готови с конкретните проекти?

 Друг е въпросът, че новото райониране може съвсем да обърка планирането по оперативните програми, за което Брюксел ни смъмри, че било твърде хаотично.

http://mediapool.bg