изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-03-30 @ 11:35 EEST
Продължават откритията в карловското село Дъбене    
Новини  Дъбене. Откритията в карловското село Дъбене продължават, съобщиха за Агенция “Фокус” от Националния исторически музей. Под каменна могилка археолозите под ръководството на Мартин Христов откриха голям глинен съд, в който са били поставени златна плочка с квадратна форма 6х6 см, два изящни сребърни съда и глинен съд с богата врязана украса от ромбове, тип “Юнаците”, които се свързват с древна Троя.

Извън съда са открити и два ритуални ножа от бронз и сребро. Съдът е бил затворен в кожух от обли речни камъни.
Липсват каквито и да е следи от човешки кости, градежи, пожари. Налага се изводът, че става дума за “Свещено поле” в което прототраките преди 5000 г. са полагали в земята дарове за Великата богиня-майка – Земя.
Злато връстник на Троя
07 август 2006 | 01:04 |
След “златната суша” за археологията от това лято Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ) откри изключително ценен златен кинжал край Дъбене, Карловско, съобщи за "Фокус" директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Освен кинжала археолозите са открили над 500 златни предмета, които са обработени по технология, която засега е загадка за учените.
Огромният брой златни находки, открити през това и през миналото лято - вече близо 16 000 - говорят за интензивен златодобив и достигнати много високи технологии при обработката.
От това може да се направи заключението, че производственият център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал в Карловското поле.



Агенция "Фокус" припомня:

През късната пролет на 2004 година двама млади археолози от Националния исторически музей влизат в магазинче в центъра на град Сопот. Наниз върху шията на продавачката привлича вниманието на единия от тях. Това са халкички от висококаратово злато, които определено не съвременни. Те напомнят за нещо древно, чието място е в музея. Оказва се, че мъжът на продавачката е тракторист, открил предметите при оран в землището на с. Дъбене. Човекът охотно показва на двамата археолози мястото и само след няколко седмици проучванията започват. Същата година са открити над 500 находки от злато, но далеч по-големи открития са направени през следващата – 2005 година. Тогава археологът Мартин Христов от Националния исторически музей и консултантът му проф. Васил Николов от Археологическия институт с музей към Българската академия на науките откриват над 15 000 златни предмета с чистота на златото между 18 и 23 карата – халки, обици, апликации, конични висулки, цилиндърчета и пръстени, най-малките от които са с диаметър 1 мм. Предметите са изработени приблизително 3200 г. преди новата ера. Разкопките продължават от 16 март до 21 ноември същата година, от сняг до сняг. Археолозите постепенно разкопават 81 дка.
Главната стойност на съкровището не е в бройката на накитите, а в тяхната възраст, твърдят учените.
Без изключение накитите предварително са били разкъсани ритуално и са разхвърляни.
Технология на изработката е изключително висока. Тя по нищо не отстъпва на работата на съвременните бижутери, разполагащи с най-фини прибори и оптика. За специалистите е непонятно как древните са постигнали такава фина обработка без лупа. С обикновен микроскоп дори не се вижда къде е запоено златото.
Това са елементи от накити, някои от които е възможно да са регалии на царска власт, казва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Според него находките говорят за развита цивилизация и напреднало класово общество. Досега от тази епоха са намирани само единични златни предмети на Балканите. Няколкостотин са открити и при разкопки на Троя.
Големият брой на златните предмети край Дъбене показва, че жълтият метал е добиван и обработван у нас, а не в Троя, както се смяташе досега, казва Божидар Димитров. Според него това изобилие от самородно злато в тогавашната Тунджа доказва, че тя е била истински античен Клондайк. Геолозите потвърждават, че България от край време е била на второ място в Европа (след Испания) по добив на злато от промиване на речен пясък.
Известно е, че златните предмети, открити във Варненския халколитен некропол, са от V-то хилядолетие преди новата ера. А те са най-старото обработено злато в света.
Откритите през 2005 година предмети според учени поставяли нови въпроси за произхода на траките. Една от хипотезите е, че траките са се появили като народ в резултат от развитието на местните племена, казва проф. Божидар Димитров. Възможно било също така древните майстори на златото да са представители на неизвестна засега на науката цивилизация по нашите земи, която е загинала при голям природен катаклизъм.
Консултантът на разкопките, проф. Васил Николов, определя създателите на откритите през 2005 година предмети като пратраки. В полза на това твърдение свидетелствал и погр***ният обред "трупоизгаряне".
Според учени "златната треска" в българската археология можела да доведе до пренаписване на историята на зараждането на европейската цивилизация.


Уникален златен кинжал на пет хиляди години откриха археолози край Дъбене, съобщи проф. Божидар Димитров
След “златната суша” за археологията от това лято Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ) откри изключително ценен златен кинжал край Дъбене, Карловско, съобщи за Агенция "Фокус" директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Златният кинжал е идеално запазен и въпреки че е изработен преди пет хилядолетия, все още е много добре наточен. Липсва патина, което говори за високо съдържание на злато. Това е уникална находка, такъв кинжал не е намиран и в Троя. Той вероятно е знак за царска или първожреческа власт, но двете функции през онази епоха са обединени в една персона, поясни проф. Димитров.
След като миналата година край Дъбене бяха намерени хиляди златни предмети, през тази година археолозите продължават да правят все така големи разкрития - по около 200 златни предмета на ден.
През това лято археологът Мартин Христов е открил 545 златни украшения от третото хилядолетие пред Христа. През миналата година Христов е открил над 15 хиляди златни елемента, припомни директорът на НИМ.
Интересното при тези находки е, че те не са част от погребение, златните предмети не са останали и след пожар в златарски работилници.
Вероятно става въпрос за жертвоприношения, коментира проф. Божидар Димитров.

Проф. Божидар Димитров: Производственият център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал в Карловското поле
Златните предмети, които археологът Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ) откри край Дъбене, са от цивилизация от преди 5 хиляди години. Засега обаче е загадка по каква технология са обработвани предметите. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Той поясни, че огромният брой златни находки открити през това и през миналото лято - вече близо 16 000 - говорят за интензивен златодобив и достигнати много високи технологии при обработката на златото.
“Златни находки от този тип, в тази епоха, в цяла Европа, се броят на пръстите на двете ръце. Т.е. в археологическите находища се намират от 3 до 7 такива предмета. Ние имаме 16 000 досега само”, коментира историкът.
Според него от това може да се направи заключението, че производственият център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал в Карловското поле.

Проф. Божидар Димитров: “Златната суша” за археологията свърши

Защо край Дъбене археолозите откриват втора година уникални златни находки в значителни количества и какво ни разкриват те за хората, живели там преди 5 хиляди години - това коментира пред Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров

Фокус: Проф. Димитров, край Дъбене и тази година бяха открити уникални златни предмети. Кои находки са най-интересни?
Проф. Божидар Димитров: “Златната суша” за археологията свърши. Археолозите, за разлика от други години, досега нямаха златни находки, макар че се копае на повече от 100 места в България. Най-сетне археологът Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ) направи първия пробив. Край село Дъбене, Карловско, той откри златен кинжал и 545 златни украшения от третото хилядолетие преди Христа.
Това златно находище край Дъбене бе открито преди година, когато същият археолог откри близо 15 500 златни елемента, от които нашите реставратори сглобиха няколко огърлици. Те вече участваха в изложби в Италия и Дания. В момента две от огърлиците са в голямата изложба на тракийското злато във Варна.
Новите находки са от същия тип украшения, но голямата сензация е кинжалът. Той е идеално запазен. Включително и двата отвора за костена или дървена ръкохватка. Кинжалът е много добре заточен и както ние се шегуваме, с него може и сега да се обръснеш. Липсва патина, което говори за много високо съдържание на злато в сплавта, от която е направен. Този кинжал е уникална находка. Такъв няма намерен досега, включително и в Троя.
Той не е имал вероятно утилитарни функции, въпреки че е много остър. По-скоро е знак (или регалия, както казваме) на царска или първожреческа власт.
Всъщност, двете функции в тази епоха са обединени в една персона - царя-жрец.
Във всички случаи, освен високата си художествена стойност, новооткритият златен кинжал е свидетелство за много високо организиран живот на праисторическото общество в този регион преди 5 хиляди години и образуването на първите, не само в нашите земи, но и в цяла Европа, ранно-класови държавни формати. Огромният брой златни находки - вече близо 16 000 - говорят за интензивен златодобив и достигнати много високи технологии при обработката на златото. Много високи технологии, защото те са с миниатюрни размери.
Тук е мястото да добавим, че златни находки от този тип, в тази епоха, в цяла Европа, се броят на пръстите на двете ръце. Т.е. в археологическите находища се намират от 3 до 7 такива предмета. Ние имаме 16 000 досега само!
Заключението, че производственият център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал в карловското поле, се налага от само себе си. Пълна загадка засега е и естеството на находището. Хилядите златни находки са в десетки малки могилки, но в тях липсват човешки кости и керамика. Т.е. находките не съпътстват погребение на хора - това не е некропол. Не е и продукция, както смятахме първоначално, от опожарени работилници, тъй като липсват каквито и да е следи от грабежи и пожари.
На терена също липсват следи от селища, което означава, че не намираме находките в селище. Селището от тази епоха се намира на няколко километра от мястото на златните находки.
Налага се мисълта, че скъпите бижута са полагани в земята и върху тях е натрупвана пръст, в рамките на ритуал, като дарове на неизвестен бог, може би великата Богиня майка.
Новите находки ще бъдат веднага изложени в първа зала на НИМ. От сряда посетителите ще могат да ги видят.
Фокус: Проф. Димитров, какъв извод може да направим за тази цивилизация от това, което е намерено?
Проф. Божидар Димитров: Тази цивилизация се появява много странно, в една епоха, в което, както казах вече, няма никакви златни находки в Европа или ако има, те се броят на пръстите на едната или на двете ръце. Подобен е случаят и в България извън Карловското поле, извън този могилен некропол. Става дума за цивилизация, съществувала преди 5 хил. години в нашите земи.
Това е епохата на праисторията, свидетелство за една много високо развита цивилизация в нашите земи, може би наследник на цивилизацията във Варна - златният халколитен некропол.
Тя също “висеше във въздуха”, така да се каже, изолирано от цялостното развитие на българските земи - златото от Варна, най-старото злато в света.
Това е втората по възраст цивилизация, след Варна.
Районът е златодобивен. Знаете, че и в момента чужди фирми, две чужди фирми вече експлоатират златото в близките околности. На една наскоро Джевдет Чакъров й прекрати сондажните работи край село Попинци. Това означава, че златото, което чужди компании, сега, за съжаление, разработват и добиват, е било разработвано още преди 5 000 години. Вероятно на тази база се е развивала една цивилизация, чиито следи тепърва ще търсим в други краища на българските земи. Във всеки случай 16 000 златни елемента, добре обработени, някои от тях, както казах, с диаметър 1.5 мм, е нещо ново.
Непрекъснато излизат и нови и нови работи. Позвъних тази сутрин, археологът продължава да вади злато оттам. В мащаби 150-200 предмета на ден.
Фокус: Това е наистина много сериозна находка. Стана ли ясно по каква технология са обработвани предметите?
Проф. Божидар Димитров: Не е ясно. Бижутери казват, че елементите са с диаметър 1.5 мм - колелца, други формички, които, те казват, че могат да изработят само с мощна лупа. А праисторическите хора едва ли са имали лупи. Или са имали по-добри очи - и сега е една загадка всичко това.
Фокус: Да се надяваме, че ще бъде изяснена.
Проф. Божидар Димитров: Това ни е работата. Хубаво е, когато има загадки.
Фокус: Миналата година покрай златните находки археолозите откриха костици, на които щеше да се прави ДНК анализ. Какво показаха резултатите?
Проф. Божидар Димитров: Костиците се оказа, че са от ново време. Няма връзка. И сега няма кости при тази могилка, от която произлизат тези 545 предмета. Няма кости, няма керамика, няма пожари, няма нищо, което обикновено ни ориентира какво е това. Селище ли е, некропол ли е? Не знаем, загадка. Най-вероятно дар за великата Богиня Майка, т.е. земята. Отива дамата, слага си огърлицата и се моли да се ожени за по-богат мъж. Ако вече е женена и няма деца - да роди. Друго обяснение аз не виждам. Това се налага в момента. Ако по-нататък се намерят други догадки, може да си коригирам мнението.

Ройтерс:
Уникален златен кинжал е открит в древна гробница в България

При разкопки на тракийска гробница български археолози откриха изключително ценен златен кинжал и 500 златни украшения от третото хилядолетие преди Христа, съобщава агенция Ройтерс. “Находката наистина е сензационна”, цитира агенцията директора на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров. По думите му подобен кинжал не е намиран дори при разкопките в Троя. Находката е идеално запазена.

БТВ – Новините – 19.30
Беше намерен уникален кинжал от златна сплав

Уникален кинжал от златна сплав на пет хиляди години и още над 540 елемента от праисторически и златни украшения, намери археологът Мартин Христов в могила край село Дъбене, Карловско. Миналата година пак край този район бяха намерени над 15 хиляди златни елемента от бижута. Но кинжалът е уникален и носи много нова информация за археолозите и историците. Артефактите от третото хилядолетие пр. Христа ще бъдат изложени сред експонатите на музея в сряда. Кинжалът доказва колко от праисторическото общество в Карловския регион е имало завидни умения в добива и обработката на златото и платината. Досега никой историк не е предполагал, че три хилядолетия преди Христа, предците по тези земи са могли да правят златни примеси с платина и други метали.
Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей: Те образуват една твърда сплав, която може от нея да се правят режещи инструменти. Но смяташе се, че откритието на тази технология е продукт на по-късни епохи на I хилядолетие. И виждаме, че 2000 години по-рано обитателите на Карловската долина са успели да постигнат тази сплав.
Кинжалът е идеално запазен и най-вероятно е бил притежание на висш царски владетел и жрец.
Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей: Раздира се в рамките на работна хипотеза е, че това са дарове, които са заравяни в земята в чест на Великата Богиня Майка – земята, това е основното, може би и първото божество в тази твърде ранна епоха на човешката цивилизация. С молба да изломят плодородие, деца, здраве за децата. И т.н.
Другото интересно за историците и археолозите, е как предците ни са могли без оптика да изработва толкова фини малки дискове за огърлици и накити. Засега работната хипотеза за историците е, че тази майсторска техника и тези уникални за времето й размери, са постигани с помощта на вулканични стъкла, които са служели като увеличителни лупи на дребните бижутерии.

БНТ - По света и у нас – 20.00
Уникален кинжал и над 500 златни украшения от ІІІ пр. Хр. бяха открити в могилата край Дъбене

Уникален кинжал и над 500 златни украшения от третото хилядолетие преди Христа бяха открити в могилата край село Дъбене, Карловско. Археолозите попаднаха на това находище преди 2 години. Новите предмети ще бъдат изложени в НИМ от 9 август.

Дарик радио – Вечерна основна емисия – 18:00
Уникален златен кинжал и 545 златни украшения бяха открити в могилата край карловското село Дъбене

Уникален златен кинжал и 545 златни украшения бяха открити в могилата край карловското село Дъбене. Кинжалът е със златна сплав от ІІІ хилядолетие преди Христа, съобщи директорът на НИМ Божидар Димитров. Откритието е на археолога Мартин Христов.
Това не са първите находки в могилата край Дъбене. Само през миналата година бяха открити 15 500 златни елементи, от които реставраторите сглобиха няколко огърлици. Те вече успяха да участват в изложби в България и Дания и в момента две от тях са в голямата изложба на Тракийското злато във Варна. Новите находки са от същия тип украшения, но голяма сензация е кинжалът. Той е идеално запазен. Кинжалът не завършва с остър връх, а със заточена равна част. Освен високата художествена стойност новооткритият златен кинжал е свидетелство за високоорганизиран живот на праисторическото общество в Карловското поле преди 5 000 години.
Новите находки ще бъдат изложени в Първа зала на НИМ от 9 август, тъй като не се нуждаят от сериозна консервация.

БНР - Централен осведомителен бюлетин - 19:00
Изключително ценен златен кинжал и 545 златни украшения бяха открити в могилата край село Дъбене

Изключително ценен златен кинжал и 545 златни украшения бяха открити в могилата край село Дъбене, карловско. Златното находище край Дъбене бе открито преди две години. Само през миналата година там бяха намерени 15500 златни елементи, от които реставраторите сглобиха няколко огърлици. Новите находки са от същия тип украшения, но голямата сензация е кинжалът. Той е идеално запазен, включително и двата отвора за костената и дървената ръкохватка. Кинжалът не завършва с остър връх, а със заточена равна част. Новооткритият златен кинжал е свидетелство за високо организиран живот на праисторическото общество в карловското поле преди 5 хил. години и образуването на първите ранно класови формации. Новите находки ще бъдат изложени в първа зала на Националния исторически музей от 9 август.

Директорът на НИМ Божидар Димитров се опитва да разгадае предназначението на новите златни находки от карловското село Дъбене
545 халки за накити, златна пластина и загадъчен златен нож с тъпо острие и остри като бръснач страни откри археологът Мартин Христов. Вчера от земята излязоха сребърен съд, позлатена и бронзова кама.
в. 24 часа - стр. 1

Откриха златен нож от Троянската война
Йовка ДИМИТРОВА

Вадят сребърен съд със златен обков и 2 кинжала на 5000 г.
Златни находки от времето на Троянската война се показаха изпод току-що ожъната нива край карловското село Дъбене.
545 златни халки и нож от златна сплав, заякчена с платина, бяха последвани от сребърен съд с масивни геометрични златни украси, сребърен кинжал с позлата и бронзова кама. Откритията на експедицията на Мартин Христов от НИМ излизаха на всеки 10 минути вчера.
"Златната" суша през този археологически сезон свърши", триумфално обяви шефът на НИМ Божидар Димитров.
Златното находище край Дъбене бе открито преди 2 г. През миналия сезон там бяха намерени 15 500 златни елемента.
Новите находки са от същия тип украшения, които се датират от края на ранната бронзова епоха, около 3000 г. пр.Хр.
Учените са най-впечатлени от златния нож с тъп връх и наточени като бръснач страни, чието острие е с дължина 16 см. Все още не е
ясно какво е било предназначението му, тъй като аналогични находки в света няма. Предполага се, че бръсначът няма утилитарни функции, а е символизирал царска или първожреческа власт. Възможно е с него ритуално да са вадени пити мед, да са щавени животински кожи или да са правени жертвоприношения.
В съседна могила вчера по обед бяха намерени 3 см по-къс сребърен кинжал с позлата и бронзова кама, но с остри върхове. Най-озадачаваща обаче е сребърната купа с диаметър 7 см от вътрешната страна, на която има монтиран златен обков с дебелина 3-4 см и геометрични форми. На същото място е открита златна пластина с размери 8x10 см и керамична чаша с инкрустации.
Напълно неясно засега е естеството на находището в Дъбене. Хилядите златни предмети са заровени в десетки малки могили, но в тях липсват човешки кости и керамика, което кара археолозите да смятат, че не става дума за погр***ни дарове. Не са и продукция от опожарени работилници, както се мислеше първоначално, тъй като не са намерени следи от градежи и пожари. Предположенията се насочват към тайнствен ритуал, при който скъпи бижута са полагани в земята като дарове за неизвестен бог и покривани с пръст.
в. 24 часа - стр. 5

Златен кинжал на 5000 г. намериха край дъбене
Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ) откри изключително ценен златен кинжал край Дъбене, Карловско, съобщи вчера директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Златният кинжал, е идеално запазен и въпреки че е изработен преди пет хилядолетия, все още е много добре наточен. Липсва патина, което говори за високо съдържание на злато. "Това е уникална находка, такъв кинжал не е намиран и а Троя. Той вероятно е знак за царска или първожреческа власт, но двете функции през онази епоха са обединени в една персона", поясни проф. Димитров. След като миналата година край Дъбене бяха намерени хиляди златни предмети, през тази година археолозите продължават да правят все така големи разкрития - по около 200 златни предмета на ден. През това лято археологът Мартин Христов е открил 545 златни украшения от третото хилядолетие преди Христа.
Ден преди това стана ясно, че археолозите ни са намерили и най-старата златна обеца в света при разкопки до Великотърновското село Хотница. Украшението датира от VII хилядолетие преди Христа и е 2000 години по-старо от най-старото златно съкровище, което беше изкопано на същото място. Обецата тежи около 4 грама и е изработена чрез коване.
в. Атака - стр. 24

НИМ ще има златен кинжал на 5000 г.
Велиана Христова

Изключително ценен златен кинжал от III хилядолетие пр. Хр. откри археологът Мартин Христов край с. Дъбене, Карловско, съобщи вчера директорът на НИМ Божидар Димитров. От миналата година на това място "излизат" хиляди дребни златни предмети, изработени преди около 5000 г.
Предметът е кинжал или кама от ранната бронзова епоха, може да се окаже от непознат досега тип, разказа вчера за ДУМА Мартин Христов. Кинжалът е дълъг 16 см, формата му е като два трапеца, слепени с широките си части, единият издължен, обясни археологът. Има и две дупчици за дръжката. Намерен е в каменна структура, разбита при оран, чието проучване едва сега започва. Затова Мартин Христов още не се ангажира с хипотеза дали става дума за могилка или за ритуално съоръжение.
Златната кама е идеално запазена и все още е много остра, липсва патина, което говори за високо съдържание на злато, обясни Божидар Димитров. Находката е уникална, такъв кинжал не е намиран и в Троя, добави той. Вероятно е знак на властта на царя, който в орфическата епоха е бил и първожрец. Археологическият екип на Мартин Христов и това лято е открил при Дъбене нови 545 златни украшения от III хил. пр.Хр. Миналата година златните елементи бяха над 15 хиляди. Находките не са част от погребение, а и не са останали след пожар в златарски работилници. Вероятно става въпрос за жертвоприношения, смята Божидар Димитров.
в. Дума - стр. 3

Ценен златен кинжал и 545 златни украшения бяха открити в могилата край карловското село Дъбене от археолога Мартин Христов от Националния исторически музей (НИМ)
Златният кинжал е идеално запазен, въпреки че е изработен преди пет хилядолетия. Липсва патина, което говори за високо съдържание на злато в сплавта. Кинжалът не завършва с остър връх, а със заточена равна част. Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров коментира, че това е уникална находка и че подобен кинжал не е намиран и в Троя.
в. Новинар – стр. 3

Откриха остър като бръснач златен кинжал на 5000 години
Силвия ГЕОРГИЕВА

Археолози се натъкнаха на 545 украшения от благородния метал само за седмица
Уникален златен кинжал е открил археологът Мартин Христов от Националния исторически музей край Дъбене, Карловско, съобщи шефът на музея проф. Божидар Димитров.
16-сантиметровият златен кинжал е идеално запазен и въпреки че е изработен преди 5000 години, е изключително остър. По него липсва патина, което говори за високо съдържание на злато. По думите на проф. Божидар Димитров, подобна находка не е намирана никъде у нас. Според него кинжалът е използван за жертвоприношения. "Вероятно е знак за царска или първожреческа власт. Но двете функции през онази епоха са обединени в една персона", обясни професорът.
Археологът Мартин Христов е на разкопки край Дъбене вече втора година. През лятото на 2005 г. той откри над 15 хиляди златни елемента в трите разработвани могили. Сред тях са изключително красиви украшения с миниатюрни детайли, чиято изработка още учудва експертите. Тази година откритията продължават, като археолозите се натъкват на по 200 златни предмета на ден. За първата седмица, откакто разкопките са започнали в четвъртата могила, Христов е открил 545 златни украшения от третото хилядолетие преди Христа.
Интересното за тях е, че не са част от погребение. "Самият обект в Дъбене е много загадъчен - не е нито селищен, нито некропол", обясни проф. Димитров. В началото археолозите са предполагали, че находките са останали от опожарени златарски работилници. Хипотезата обаче била отхвърлена, тъй като били забелязани следи от човешка намеса. "Вероятно древните хора са развивали бизнес с намерените златни предмети, след което са ги поставяли в земята като ритуален дар", смята проф. Димитров.
Според шефа на НИМ след "златната суша" за археологията това лято кинжалът е най-ценната находка до момента. Още в сряда той ще бъде изложен за посетители в Националния исторически музей.
За първото шестмесечие на тази година съкровищата на НИМ са разгледали около 90 000 посетители, каза проф. Димитров. От януари до юни Националният исторически музей е реализирал 244 000 лв. приходи. За сравнение приходите в останалите 11 музея под шапката на Министерството на културата за същия период възлизат на 486 000 лв.
в. Сега – стр. 5

Откриха уникален кинжал от злато
Сияна СЕВОВА

Ритуалното оръжие е на първожрец, такова нямало и в Троя
СОФИЯ. Уникален златен кинжал бе открит край карловското село Дъбене по време на разкопки. Това обяви шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Ритуалното оръжие е дълго 15-ина сантиметра, широко два пръста и много тънко. То завършва не с острие, а със заточена равна част. С тази си форма кинжалът няма аналог в света дори сред находките от древна Троя, категоричен е проф. Димитров.
Заедно със сензационното откритие от разкопаната могила край Дъбене са "излезли" 16 000 златни елементи. Реставраторите на НИМ вече са сглобили няколко огърлици. Две от тях са включени в изложбата на тракийското изкуство във Варна.
Откритието е направено от археолога Мартин Христов. Изкопаните в земята съкровища датират от III хилядолетие преди Христа. Кинжалът е идеално запазен с отворите за костената дръжка. Подобен род находки се намират в некрополи или работилници за златни изделия, а тук е насред полето, обяснява Божидар Димитров. Според него кинжалът е ритуален и е символ на царя жрец. Карловското злато е с 1000 години по-ново от Варненското съкровище, най-старото на Балканите. То обаче доказва връзката на двете цивилизации, допълва шефът на НИМ. Огромният брой златни находки в този регион говорел за това, че хората по тези земи са добивали злато и са го обработвали от най-дълбока древност. Сензационният кинжал е изработен най-вероятно от златна сплав с прибавка на платина, защото е изключително фин и все още остър. Освен това няма и следа от патина, въпреки че стоял хилядолетия под земята.
в. Стандарт – стр. 5

Откриха златен кинжал на 5000 години
Гергана ДИМИТРОВА

Златен кинжал на 5 хиляди години откриха археолози в могила край село Дъбене, Карловско, съобщи директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Край оръжието са намерени 545 украшения от благородния метал.
Находката е част от съкровището, на което археолозите се натъкнаха в Дъбене през 2004 г. Миналата година там са изровени 15 500 златни елемента от накити, от които са сглобени няколко огърлици. Някои от тях вече участваха в изложби в Италия и Дания. В момента два наниза са в голямата изложба на тракийското злато във Варна.
Според н. с. Мартин Христов, открил новите предмети, златният кинжал е бил символ на царска или първожреческа власт. През 111 хилядолетие пр. Хр. двете функции били обединени в един човек - цар-жрец.
Оръжието свидетелства за високоорганизиран живот на праисторическото общество в Карловското поле и образуване на първите раннокласови държавни формации. Огромният брой златни находки говори за интензивен златодобив и високи технологии в обработката. Все още не е ясно за какво са служили накитите и кинжалът. Те са открити в десетки малки могилки, но край тях няма човешки кости и керамика, затова отпада вероятността да са в част от погребения. Най-близкото селище от тази епоха е на километри от мястото на златните находки. Засега се поддържа версията, че бижутата са полагани в земята ритуално като дарове за неизвестен бог или Великата богиня - майка. „Находки от този тип в Средна и Южна Европа се броят на пръстите на двете ръце и заключението е, че производственият център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал в Карловското поле", смята Божидар Димитров.
в. Труд - стр. 9
 


Сходни връзки

Продължават откритията в карловското село Дъбене | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди