- Д-р Демиров, Българският лекарски съюз и Националната здравно-осигурителна каса отново са в конфликт заради намаляването на цените на 57 клинични пътеки. Защо съсловната лекарска организация не е съгласна с това?
- Според нас, цената на пътеките е намалена едностранно от здравната каса, без това да е съгласувано. Става дума за десет процентово намаление за цялата страна. А рамковият договор е с тежестта и стойността на закон и не може да бъде изменян по този начин. Касата обвинява лекарското съсловие, че съвсем умишлено лекуваме хората. Нещо, което аз не мога да си представя - един здрав човек да отиде на лекар и да се съгласи да влезе в болница и да му правят изследвания, инжекции или операция, ако няма нужда, ако не е болен. Това е едно голямо недоразумение и по-скоро недоглеждане от страна на касата. Може би има болници в страната, които са в нарушение. Преди години се доказа, че има места, където не са правени операции, а са отчитани болни. На за това има конкретни контролни органи и - при доказване на нарушения, нека виновните да бъдат наказани. А не едностранно, еднозначно и отгоре някой си да реши да намалява цените на пътеките.
- Ако бъде намалена стойността на клиничните пътеки, това ще доведе ли до намаляване и на заплатите на работещите в болниците?
- Задължително ще намалеят. Това не е разумно. Няма сфера, в която за качествен и високо квалифициран труд заплатите през последните две-три години да са станали по-ниски. От там намалява и мотивацията на хората да работят.
- Какъв е контролът, който упражнява касата?
- В последно време здравната каса засили много контрола. В голямата си част обаче нарушенията са технически, в документацията. Това оказва много негативно влияние на колегите в болницата. Де факто глобите са, защото липсва подпис някъде, няма печат. Става дума за дребни пропуски, които могат да се коригират.
- Преди дни изпълнителният директор на добричката болница д- Жанина Калинкова сподели за НДТ, че през първите шест месеца на годината пациентите в МБАЛ са намалели с около 1000. Като основна причина посочи липсата на договори за някои клинични пътеки, по които досега се е работело. Как ще коментирате това?
- При сключването на Националния рамков договор се усеща изключително силно лобиране на определени медицински кръгове. От там дойде орязването на част от дейностите, които областните болници са изпълнявали до момента, за които имаме база и специалисти. Но сега изискванията са много повече. Например, в хирургията - при извършването на торакоцентеза. Това е спешно състояние, което по закон е задължение да се прави от всеки лекар, не само от хирурга. Тази година, за да се извършва в добричката болница, се изисква да бъде поканен междуобластен специалист по гръдна хирургия, а той е от Варна и това води до затруднения. По този начин болните започнаха да се пренасочват към Варна. Почти всеки ден насочваме пациент към Варна за нещо, което сме правили в нашата болница. В това число влизат и острите артериални емболии, част от изгарянията и др. Получава се така, че нашата болница прави реални разходи, после идва консултантът от Варна, взема болния и касата плаща на тамошната болница. А ние не получаваме нищо задето сме спасили болния, че сме го извадили от непосредствено опасното състояние. Един от доводите на касата е, че така се пестят пари. Аз не мога да се съглася с това. Касата е една и тези средства ще бъдат изплатени - независимо дали на болницата във Варна, или в Добрич. При една съдова операция досега са изискваше един специалист, според новите договорености, трябва да са двама. Не може една областна болница да разполага за всяка област на хирургията с по двама специалисти. Още веднъж мога да кажа, че много от клиничните пътеки са направени за университетските и частни болници. В крайна сметка обаче, губи пациентът. Болният се насочва към Варна, това му струва средства и време - на него и на близките му.
- Наскоро възникнаха конфликти и около спешната помощ.
- Спешната помощ е приоритет на държавата и Министерството на здравеопазването трябва да вземе мерки. И сега добричката болница поема десетки такива пациенти, за които само харчи средства. Правят се лабораторни изследвания, слагат се гипсове, зашиват се рани. А това е едно голямо перо, високо квалифициран труд, които не се заплащат.
- Д-р Демиров, на фона на по-високите изисквания на здравната каса, как ще коментирате състоянието на по-малките общински болници?
- Общинските болници са в окаяно състояние. При тях започнаха да се изискват редица неща, които икономически не е изгодно да се закупят. Не е необходимо да имат безкрайно много лаборатории, скенер... Тази апаратура не може да бъде натоварена и става една губеща инвестиция. В общинските болници е безкрайно голям и проблемът с кадрите. Това след няколко години ще рефлектира и върху болници като добричката. Орязването на пътеките намалява заплащането и младите колеги започват да бягат. При влизането ни в Европейския съюз те ще напуснат нашата страна. Лекарите в Добрич са много кадърни, но пациентите оценяват качествата им след като отидат в болница в друг град. Заради наличието на медицински институт в града ни допреди години специалистите ни още са на ниво. Но с рестриктивните договори на касата качествените кадри ще започнат да намаляват.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА