Меларс и колегите му съпоставили образци от перфорирани мъниста от черупки на щраусови яйца, няколко типа върхове на стрели и копия, и кръстовидни рисунки върху различни предмети, открити в Африка и Азия. При всички артефакти било открито забележително сходство, въпреки че разликата във възрастта им била няколоко десетки хиляди години и били открити на повече от 4 800 км. разстояние едни от други. Повечето изучени от екипа на проф. Меларс африкански находки били на възраст 50 000-70 000 години, докато аналогичните предмети, открити в Индия и Шри Ланка, били почти 2 пъти "по-млади" - на не повече от 35 000 години.

Съпоставката на находките кара археолозите да смятат, че технологията за обработката на черупките от щраусови яйца и камъка била открита в Африка и едва по-късно била пренесена в Азия от първобитните хора, мигрирали на изток с лодки през пролива Баб Ел Мандеб (Bab el-Mandeb), разделящ югозападната част на Арабския п-ов от Африка. Пол Меларс предполага, че за в бъдеще учените ще открият подобни артефакти и на територията на Арабския п-ов и Иран, което би позволило да се уточни дали потокът от преселници се е разделил в няколко посоки по пътя си към Индия и останалите райони на Югоизточна Азия. Находките обаче убедително доказват, че единствената люлка на човечеството е Африка.

Меларс е убеден, че по-късните и по-опростени предмети, открити в Австралия, не опровергават тази хипотеза. Археологът ги свързва с "технологически упадък", съпровождащ прекалено дългото придвижване на групите мигранти, което неизбежно е довело до опростяване на техниката на обработка на познатите материали. bgfactor.org