Изложбата е авторска, а погледът иззад обектива принадлежи на Петко Ботев Семерджиев от Тюленово, съобщиха от местната Община. 81-годишният фотограф разказва в снимки за своите разходки по нашето Черноморие, а камерата му е запечатала онези неповторими мигове на спираща дъха естествена красота, която само силата на съзнанието и фотографската плака могат да направят вечни. Соленият въздух диша зад всяка снимка – тук е прозрачната чистота на морските дълбини, причудливите извивки на многоликата брегова ивица, притихналият в съзерцание и себевглъбение иначе почти незабележим живот на рибарите.

Пътят на Петко Семерджиев към морето не е дълъг: от родното Габрово заминава за София, където учи за агроном и после го разпределят да работи по тези места. Така тогавашната система неволно дава тласък на една любов, която остава за цял живот – към неспирното движение на морската стихия и променливостта на нейните превъплъщения. Оттам крачката до фотографията е неусетна, тя като че ли се подразбира от самосебе си. “Във всяка професия има по нещо красиво – затова и фотографията пасва на всички професии” – казва младия по дух бай Петко (както и днес го наричат съселяните му от всички възрасти). Той поне не си спомня да се е кол*** преди да посегне към фотографския апарат, макар че в онези години да умееш да си служиш с причудливата машинка било привилегия за малцина просветени. Заснима първата си лента съвсем сам и се сблъсква с изискванията на непознатото все още изкуство. Не след дълго търси съмишленици и ги намира в лицето на фотографите-членове на Фотоклуба във Варна. Там се запознава с големи за времето имена като Иван Кушев и Агоп Зеронян - зареждат се разговори за композиция, тоналност и кадриране. Всички са млади, амбицирани и работят с непресъхващ ентусиазъм. Скоро Петко Семерджиев взема участие и в първата обща изложба. На всяко представяне на свои фотографии по подобни форуми печели награда, макар че днес скромно казва: “Бяха само четири…”

Как вижда съвременната фотография и навлизащите нови технологии? “Това развитие ме радва. Фотографията стана достъпна за всички, изкуство, което може да се конкурира и с останалите – дори с най-древните изкуства. То и ги побеждава, защото улавя онова, което нищо друго не е в състояние да спре – мига. Впечатляващ е стремежа на младите към фотографията през последните години и той е разбираем, защото преклонението пред красотата и желанието да я задържиш е характерно за човека. Много други удоволствия, предлагани от съвременния живот, се оказват нетрайни и постепенно губят своята притегателна сила. Ето – мен фотографията и днес ме пленява.”

Макар че любимият му фотоапарат “Велта Флекс” отдавна не работи, желанието да запечатва красотата не е напуснало бай Петко. Той прави планове за нов фотоапарат и вярва на силата на очите си – че когато срещнат големия кадър, те ще могат непогрешимо да го разпознаят. “Това ми е първа самостоятелна изложбата, но не я правя за себе си. Искам местните хора да бъдат докоснати от очарованието на своя роден край. Да го видят, както го виждам и аз. Затова и само 10 души да дойдат – ще съм доволен! Държи ме мисълта, че макар да не мога вече да съм агроном, фотограф все още мога да бъда!”

Всички шабленци и гости на града могат да погледнат през обектива на онзи стар “Велта Флекс” и да се потопят в отлетялото “спряло” време. Изложбата “Брегът – по пътя към златното руно” на Петко Семерджиев се помещава във фоайето на читалище “Зора”.

НДТ