Доц. д-р Добринка Георгиева е родена в с. Спасово. Завършва хуманитарна гимназия в Добрич. Висшето си образование получава във ВПИ - Благоевград. През 1993 г. защитава докторска десертация на тема: "Говорни ситуации, усилващи степени на заекване при лица на възраст 13-16 години". Пет години чете лекции в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и една година - в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". В момента е зам.-ректор на Югозападен университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Междувременно чете лекции в университетите "Гент", Белгия; "Рур", Бохум, Германия; Университета в Западна Виржиния, САЩ и Университета в Патра, Гърция. Автор и съавтор е на книгите: "Проблеми на дефектологическата диагностика", "Избрани методи за корекция на заекването", "Нарушения на плавността на речта", "Логопедия", "Communication Disorders of Iectures for distance education" и "Нарушения на плавността на речта: нови изследователски перспективи". Владее френски, английски и руски езици. Има публикувани 27 статии в областта на говорната патология, 4 участия на световни конгреси по логопедия, 2 участия в европейски конгреси, над 15 участия в национални и международни конференции.

- Имате опит в работата, както с българските студенти, така и с техните колеги в Западна Европа и САЩ. Можете ли да направите съпоставка между нивото им и интересите, които имат?

- Инертното мислене смята, че студентите на Запад са много по-добри, а нашите - не. Нивото е еднакво. Факт е, че студентите не са такива, каквито бяха преди 15 години. Има една демотивация, която се наблюдава и при нас, и на Запад. Основната разлика е, че там студентът учи през цялата година. При нас доминантно студентите учат по време на сесия. От 2002 г. в българските държавни университети е въведена кредитна система и в момента студентите, които са първи, втори и трети курс, се обучават по нея. Целта на кредитната система е да ги накара да учат през семестъра, а не само по време на сесия. Контролът върху студентите е изключително завишен. Кредитната система води до признаването на нашите дипломи на Запад, защото това е системата на Западна Европа и САЩ. Освен това, тя прави възможно прехвърлянето на студенти от една държава в друга, от един университет в друг.

- Откъде идва демотивацията на студентите, за която говорите?

- Демотивацията идва от ниското заплащане в отделните области. Ако завършиш за учител или лекар, се знае каква е заплатата. Втората причина е, че живеем в света на информационните технологии. При нас демотивацията идва и от тази инерция да влизаш и да получаваш диплома за висше образование, защото такова е желанието на родителите. Това са хората, които навремето не са могли да получат диплома и искат децата им да имат.

Много от студентите, влизайки в университетите, виждат, че не могат да се справят, защото нивото на средното образование е ниско. Българските държавни университети, за разлика от училищата, спечелиха много проекти от Световната банка и имат добра материална база.

- Все по-често се говори, че матурите ще станат входно ниво за висшите училища в България. Трябва ли според Вас да отпаднат кандидат-студентските изпити?

- Да. Аз съм категорично за отпадането на кандидат-студентските изпити и за признаване на матурите. Трябва да влизат по-голям брой студенти и тези, които не се справят, да отпаднат. Примерно, в университета в Лувен, Белгия, в специалността "Право" се приемат 200 души. От тях от първи до трети курс са останали 25, а сметнете в четвърти курс колко ще се дипломират.

- Няма ли опасност, колкото и добре тази практика да действа навън, у нас да бъде опорочена и университетите целенасочено да приемат по-голям брой студенти, отколкото реално могат да обучат, за да си осигурят финансови постъпления?

- Като държавен университет, ние нямаме право да приемаме повече студенти, отколкото Министерството на образованието и науката каже. При частните университети е същото. Няма как да влизат нерегламентирано голям брой студенти. Освен това по този начин корупцията извън университетите се ограничава.

- Можете ли да направите съпоставка между трудовите възнаграждения на занимаващите се с квалифициран и неквалифициран труд у нас и в чужбина?

- Преподавателите в университетите навън не са най-добре платените. Учителите и лекарите - също. Те са на едно средно ниво. В САЩ и Европа средната заплата е 2000 долара. Ако завършваш и започнеш работа в държавна институция, заплатата ти няма да бъде много висока, а ако започнеш в частна фирма - ще бъде. Мисля, че българите нямат реална представа как стоят нещата в Западна Европа. Нашата работна ръка е неквалифицирана.

- Смятате ли, че  твърдението за високото ниво на българското образование е само мит?

- Не, не е мит. Като сравня базата на моя университет с базата на университета в Гент, нашата е много по-добра. Проблемът на нашите преподаватели е, че не знаят езици. Те не могат да изнесат труда си навън, да го представят. Проблемът на университетите у нас е липсата на специализирана апаратура и оборудване. Инструментите, с които се правят научните изследвания, ги има само в БАН. В университетите, освен преподавателска, се извършват и научна работа и изследвания. Проблеми ще имат в България тези университети, които не могат да направят прехода към научно-изследователската работа. Поне 25-30% от университетския академичен състав трябва да бъдат изследователи. Не можеш да бъдеш преподавател в университет, ако нямаш поне докторска степен. В момента 30% от преподавателския състав нямат докторат.

- Какъв е съветът Ви към тези, които решават да завършат висше образование на фона на икономическата ситуация в България?

- Завършването на висше образование не е гаранция за работа. Университетът не може да е гаранция дали ще си намериш работа. Изборът на професия е личен избор. Един неграмотен народ не може по никакъв начин да се впише в Европейския съюз. Чистачките на летището в Копенхаген говорят по три езика. Много от българите, само и само да имат диплома от чужбина, учат в не дотам престижни университети. Да издържаш дете-студент в държава от Европейския съюз е непосилно за нашите заплати. Затова на студентите там им се налага да работят, както е и тук, и не им остава време да учат.

Разговаря Татяна ИВАНОВА