Европейската комисия се готви да обяви, че България и Румъния могат да се присъединят към Европейския съюз през януари, но в проекта за мониторинговия доклад се предвиждат предпазни клаузи, ако двете страни не извършат незабавно съдебни и административни реформи.
Това пише в интернет изданието си EUobserver, цитирано от БТА. В статията се цитира част от проекта за доклада, който ще бъде публикуван на 26 септември, според която областите в България, предизвикващи загриженост, са съдебната система, борбата с корупцията, организираната престъпност и прането на пари, както и непригодната система за усвояване на милионите евро за земеделието, които предстоят да бъдат отпуснати с присъединяването на страната в ЕС.
Ограничен напредък е постигнат в реформирането на съдебната система, малко са конкретните примери за разследване и обвинения в корупция по високите етажи на властта. България трябва да започне професионални и безпристрастни разследвания на твърденията за корупция по високите етажи и да приеме промени в Конституцията, с които да се премахнат всякакви двусмислия за независимостта и отчетността на съдебната система.
Румъния пък трябва да продължи борбата с корупцията и да направи съдебната система по-прозрачна и по-ефикасна. Има реална опасност Букурещ да не е в състояние да усвои земеделските субсидии, се посочва в проекта, цитиран от EUobserver. От друга страна обаче за Румъния има похвали - заради напредъка в редица области през последните три месеца като регионалната политика и конкурентноспособността на вътрешния пазар след присъединяването към ЕС.
За България и Румъния ще има и няколко вида предпазни мерки, ако не преодолеят изоставането - в правосъдието и вътрешните работи, вътрешния пазар и икономиката, но също във ветеринарния контрол, сигурността на храните и усвояването на европейските финансови средства.
В проекта се казва, че двете страни, с които членовете на ЕС ще станат 27, ще бъдат по-стриктно наблюдавани, отколкото предишните новоприети държави.
И Румъния, и България ще подлежат на мониторингови доклади на всеки шест месеца, докато се справят с проблемните области - шест за България и четири за Румъния. Първият мониторингов доклад след присъединяването ще бъде представен през март догодина.
Проектът за доклада не съдържа заключения и в него могат да бъдат внесени промени. Той ще бъде обсъден от Еврокомисията в пълен състав във вторник, преди да бъде публикуван и представен пред Европейския парламент, добавя EUobserver.
От своя страна Асошиейтед прес коментира, че въпреки че членството на България и Румъния няма да бъде отложено, двете страни няма да имат повод да празнуват, тъй като условията за приемането им са най-сурови в историята на разширяването. Социологически анкети показват, че според повечето европейци разширяването на ЕС е добър начин за обединение на континента. Но те имат резерви към някои от кандидатките, конкретно към Турция. 48% от европейците са против членство на Турция, сочи анкетата на Евробарометър от юли. Най-много са противниците на турско членство в Австрия - 81%, следвани от Германия и Люксембург - по 69%, добавят от Асошиейтед прес.
И лондонският "Таймс" е посветил статия на присъединяването на България и Румъния, като също говори за нагласите на европейците към бъдещото разширяване на съюза.
Повечето страни от ЕС са ужасени от корупцията, злоупотребите и престъпността, шестващи в политическия живот на Румъния и България, и виждат в бъдеще само неприятности, ако двете бедни балкански страни внесат в съюза културата на корупцията, пише „Таймс".
Възможността за отлагане на членството имаше значителна подкрепа, но то би предизвикало негативни нагласи в Букурещ и София. Предложената заплаха за замразяване на финансовите средства е небивала, но тя трябва да бъде приета много сериозно от двете страни, отбелязва лондонското издание.
От" Таймс" не отричат, че двете страни кандидатки, в една от които - България - взимането на рушвети от полицаите е обикновена практика, са увеличили драстично опитите да се справят с корупцията.
Но видимите усилия за борба с корупцията досега не са отвели зад решетките нито един висш служител, коментира лондонското издание. Брюксел се безпокои, че тази дейност има за цел да впечатли служителите на ЕС, но в България няма кой знае каква политическа воля да се изкорени културата на рушветите или да се обуздаят мафиотските групи, които биха се възползвали от новите свободи в ЕС. Има опасения, че след присъединяването двете страни няма да имат стимул да продължат тази трудна кампания, заключава „Таймс".