- Д-р Новоселска, откога се чества Световният ден на психичното здраве? Какво всъщност представлява психичното здраве?
- Световната Федерация за психично здраве съществува от 1948 година, денят съществува от 1992 г. Той е обявен като Световен ден на психичното здраве от Световната здравна организация. Всяка година се определят теми, на които се акцентира. Тази година темата е "Психични заболявания и самоубийства". Съгласно определението на СЗО, здравето е съвкупност от физическо, психическо и телесно благополучие. Психичното здраве е елемент от това общото благополучие. То се формира не само от биологичните дадености, имат значение и преживяванията в детството, различни стресови ситуации, социалната подкрепа, способностите на лицето, например неговата самодейност и самооценка, а също така и опитът. Множество други социално-икономически фактори също влияят върху психичното здраве, например образование, заетост, разпределение на средства, също така е много важно наличието на дом. Всичко това в своята съвкупност определя благополучието на едно лице и това как се чувства и какви проблеми след това може да преживява, кога преминава границата и придобива статут на психично болен. През 2001 г. СЗО посвети Световния ден на здравето на психичното здраве и изнесе доклад, в който се акцентираше върху проблемите на психичното здраве в световен мащаб. По-активно се работи от 2005 г. Тогава през януари европейският отдел на СЗО организира конференция на психичното здраве за държавите членки на ЕС. Мотото бе "Да приемем предизвикателствата и да открием решението". На 14 октомври м.г. е приет и т.нар. Зелен доклад на конференцията за европейските страни за разглеждане проблемите на психичното здраве. В него се акцентира не само върху създаване на надеждна висококачествена достъпна психиатрична помощ за лицата  с психични заболявания, но се акцентира и върху лицата, които изобщо се нуждаят от психична подкрепа, на всички граждани, т.е. акцентира се върху промоцията на психичното здраве и профилактиката. Друг важен момент в този Зелен доклад е и темата за деинституционализацията. Отчете се, че и в развитите европейски държави множество пациенти се намират и затварят в институции, нямат подкрепа на близките си дълго време и на практика не се чувстват пълноценни в общността.
- В тази връзка, България е често критикувана за грижите, които полага за психично болните. На прага сме на присъединяването към ЕС, какво е при нас положението и какво трябва да се промени?
- Успоредно с тези решения за ЕС нашето Министерство на здравеопазването прие Национална програма за психично здраве 2004-2020 година с план за действие за изпълнението й за подобряване качеството на психиатричната помощ и обслужване в общността, т.е. тази деинституционализация да бъде въведена и в нашата страна, особено когато вече станем пълноправен член на ЕС. По този повод са стартирали някои грантови схеми в осем региона в страната. За съжаление ние не сме една от тях, но сега кандидатстваме по повод следваща програма по ФАР за създаване на информационен център, център за дневни грижи и за защитено жилище.
- Какво сочат статистиките по отношение на психичните заболявания и самоубийствата?
- Статистика по отношение на психичната заболеваемост е правена м.г. в навечерието на Деня на психичното здраве. Направено е епидемиологично проучване за 12 месеца. При него е установено, че около 20 процента от заболеваемостта е психиатрична. Най-високи са тревожните разстройства - 13,1 процента, 8,5 процента са депресиите. Според Центъра за здравна информация за миналата година самоубийствата в страната са били 771, а опитите за самоубийства - 2 413. Излязоха коментари, че това е един нисък процент в сравнение с реалната картина. Наблюденията, които имам в нашия психодиспансер, сочат, че лицата с опити за самоубийства са много повече от регистрираните. Тенденцията е към завишение - както за нашата област, така и за страната. Но това е една обща тенденция и в света.
- Какво показват наблюденията Ви - какви хора най-често посягат на живота си?
- Извършилите самоубийства или опити за самоубийства са най-вече лица с психични заболявания. Някои статистики посочват, че около 80 процента са депресивните състояния, 10 процента - шизофрения и др. Това обаче е част от проблема. Много често самоубийствата се извършват в състояния на криза. Състояние, в което лицето изпада в тежко интензивно напрежение при невъзможност да разреши вътрешни или външни конфликти. В този смисъл самоубийственото действие се явява импулсивен акт, който завършва много често летално, но не се дължи на психиатрично заболяване. В контекста на цялата социално-икономическа обстановка такива прояви, такива кризи стават все по-чести. Обаче Швейцария държи първенството по самоубийства, въпреки че там са уредени социалните въпроси. Там причините са свръхнатовареност и други подобни обстоятелства, в които обаче крайният резултат е същият.
- Трудно ли се работи с такива пациенти? Известно е, че резултатите при лечението на психичните заболявания се постигат много бавно.
- Терапията трябва да е комплексна. В нашия психодиспансер работят специалисти с много висока квалификация. Но главно се работи по биологичен принцип  - дава се медикамент, проследява се развитието, подкрепя се. Но терапията не е комплексна, не се осъществява психосоциалното консултиране. В тази връзка в Деня на психичното здраве разкриваме кабинет за психосоциална интервенция и фамилно консултиране.
- Д-р Новоселска, по повод Деня на психичното здраве какво ще пожелаете на Вашите пациенти и какво е посланието Ви към обществото?
- Психичното здраве не е само наличие или отсъствие на психично заболяване или страдание. Това е състояние, при което следва всяко лице най-напред до уважава и зачита себе си, да оценява собствените си качества и способности, а също така да оценява и зачита и хората около себе си. И ако има тези качества тогава може да се каже, че при него е налице благополучие, спокойствие и добро психично състояние. В този смисъл пожелавам на всички да зачитат себе си и другите около тях и тогава ще се чувстват по-удовлетворени, по-спокойни и с по-малко проблеми от психиатрично общество.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА