2015 г.

2014 г.

2014 г.

2010 г.

2008 г.

2006 г.

2001 г. В италианския курорт Каденабия започва семинар на ОДС, организиран от фондация "Конрад Аденауер" и Европейската народна партия. Приета е декларация, която потвърждава политиката на ОДС като опозиционна сила и остро критикува управлението на НДСВ. Единствено Стефан Софиянски не гласува за декларацията.

2001 г. Българският премиер Симеон Сакскобургготски започва първото си официално задгранично посещение. То е в Белгия, където освен с белгийския министър-председател се среща и с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и с комисаря по присъединяването Гюнтер Ферхойген. Сакскобургготски посещава и Страсбург.

2001 г. Руски учени откриват органичен магнит.

2000 г. Движението на Талибаните забранява на населението на Афганистан да се занимава с колективни спортове. Индивидуалните спортове не се забраняват. Смята се, че игрите като футбол и баскетбол отдалечават вярващите от молитва.

1999 г. Чрез сливането на "Аероспасиал - Матра" (Франция) и ДАСА (Германия) е създадена Европейска компания за авиация, отбрана и космонавтика (EADS). Компанията произвежда космическа техника, ракетни системи, военна електроника, военни и граждански самолети.

1991 г. Регистриран е Съюзът на офицерите в Украйна.

1990 г. По искане на гладуващи студенти в Украйна от власт е свален главата на правителството – В. Масол.

1990 г. Приет е закон за суверенитета на Киргизия.

1989 г. Умира Денчо Знеполски (Младен Гюров Гигов) - политически и военен деец, ген.-лейтенант. Роден е 16 март 1920 г. в с. Ярловци, Пернишко. Активен член на БКП. От 1943 г. преминава в нелегалност, участва в партизанското движение на югославските народи, а по-късно се прехвърля в Трънския партизански отряд. Избран е за негов командир. От май 1944 г. ръководи Втора софийска народоосвободителна бригада. Активно помага за установяването на отечественофронтовската власт и взема участие във войната за окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944-1945 г.). След това служи в редовете на БНА. От 1966 г. до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Носител е на множество ордени.

1988 г. Състои се учредително събрание на литовското движение “Саюдис”.

1987 г. На аукцион в Ню Йорк за рекордната цена от 5,39 милиона долара е продадено първото издание на Библията отпечатано от Гутенберг.

1975 г. Умира Арнълд Джозеф Тойнби - английски историк, социолог, културолог. От 1919 г. до 1924 г. е професор в Лондонския университет, а от 1925 г. до 1955 г. - в Лондонското училище за икономически науки. Той е един от ръководителите на Кралския институт за международни отношения от 1925 г. до 1955 г. Автор е на книги “Изследване на историята”. Според Тойнби не съществува единна история на човечеството, а има история на отделни своеобразни цивилизации (в първоначалния му вариант 21, а после ги съкращава до 13, без да включва второстепенните и неразвитите). Движеща сила в развитието на цивилизацията, според Тойнби, следвайки Бергсон, се явява “творческото малцинство”, носител на мистичен “жизнен порив”. Концепцията на Тойнби се явява отговор на позитивисткия еволюционизъм, като същевременно съдържа своеобразна алтернатива на “европоцентризма”.

1975 г. Съветските космически станции “Венера-9” и “Венера-10” предават първите снимки от повърхността на Венера.

1967 г. Започва седемдневното официално посещение на министър-председателя на Кралство Норвегия - Пер Бортен в България.

1966 г. В Плевен започват да се провеждат Лауреатски дни "Катя Попова", които от 1970 г. прерастват в Международен музикален фестивал. Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран). Тя е родена на 21 януари 1924 г. в гр. Плевен. Завършва пеене в Държаната музикална академия в София (дн. БДК) през 1947 г. Специализира актьорско майсторство в Болшой театър. Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда ("Продадена невеста" от Б. Сметана). Изпълнява с успех централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др. Катя Асенова Попова умира при самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 г. в Братислава.

1963 г. България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия създават Международна банка за икономическо сътрудничество (МБИС) със седалище в Москва. Банката започва работа на 1 януари 1964 г. Тя е към Съвета за икономическа взаимопомощ, за да подпомогне некапиталистическите държави по същия начин, както Световната банка финансира проекти за икономическо развитие в останалите страни.

1962 г. Американският президент Джон Кенеди съобщава, че СССР е построил ракетна база в Куба и обявява морска блокада на острова. Започва Карибската криза - регионален конфликт, възникнал след намесата на САЩ във вътрешните работи на Куба и строителството на съветска ракетна база на острова. Карибската криза продължава 10 дни, развива се до края на октомври, след което започват американско-съветски преговори. Страните постигат споразумение СССР да изтегли ракетите от Куба, САЩ да изтеглят същия брой ракети от Италия и Турция и да свалят блокадата.

1960 г. Умира Иван Тодоров Карановски (псевдоним на И. Т. Атанасов) - български поет и белетрист. Завършва висше образование (литература и философия) в Женева и Фрибург през 1909 г. Сътрудничи в списанията “Общо дело”, “Летописи”, “Съвременник”, “Демократически преглед” и други; редактира списание “Парнас” от 1921 г., “Яснина” (1923 г.), “Кръгозор” (1925 г.) и др. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на: “Тежки минути” (1901 г.), “Горски цветя” (1911 г.), “Моята почивка” (1912 г.), “Ветви от бръшлян” (1920 г.), “Мигове от вечността” (1925 г.), “Селото Чучовей” (1928 г.), “Светлата книга” (1929 г.), “Гордиян Лунатов” (1933 г.), “Лов” (1936 г.), “Слънчеград” (1939 г.), “Талисман” (1946 г.), “Алпийско лято” (1947 г.) и др.

1956 г. Лидерите на Фронта за национално освобождение на Алжир са арестувани от френските власти.

1952 г. За първи път пълният текст на еврейската Тора е издаден на английски език.

1944 г. Роден е Красимир Станчев Костов - български оператор, известен с филмите си “Сладко и горчиво” (1975 г.), “Вчера” (1988г.), “Адио, Рио” (1989 г.), “Индиански игри” (1990 г.), “Вампири, таласъми …” (1992 г.), заснети съвместно с Иван Андонов, както и с документалния “Да се превъплътиш в себе си” (1984 г.). Награден е със “Сребърен ритон” (Пловдив, 1985 г.) за “Грънци”; носител е на награда за операторска работа на ХIХ ФБИФ (Варна, 1986 г.) за “Мечтатели” и “Да обичаш на инат”.

1943 г. Родена е Катрин Деньов - френска актриса. Тя участва във филмите "Шербургските чадъри" (1964 г.), "Отвращение" (1965 г.), "Магарешка кожа" (1970 г.), "Не докосвай бялата жена" (1973 г.), "Дивакът" (1975 г.), "Последното метро" (1980 г.), "Избор на оръжие" (1981 г.), "Индокитай" (1992 г.), "Бялата кралица" (1992 г.), "Моят любим сезон" (1993 г.), "Конвентът" (1995 г.), "Крадци" (1996 г.), "Площад “Вандом" (1998 г.), "Изток-Запад" (1999 г.), "Танцьорка в мрака" (2000 г.), "Мускетарят" (2001 г.), "Завръщане у дома" (2001 г.), "Осем жени" (2002 г.), "Опасни връзки" (тв, 2003 г.).

1940 г. В хода на спецоперация англичаните отвличат от Испания и отвеждат в Лондон премиера на Белгия – Х. Перло и министъра на външните работи на Белгия – П. Спаак.

1939 г. Умира Георги Тодоров Данаилов – български икономист, адвокат и общественик. Георги Данаилов е роден през 1872 г. Завършва право в Москва, специализира във Виена, Мюнхен и Берлин. Георги Данаилов е министър на търговията от 1918 г. и на благоустройството през 1930 г. Редактор е на "Списание на Българското икономическо дружество". Автор е на "Основни начала на политическата икономия" (1906 г.), "Теория на статистиката" (1932 г.), "Les effets de la Guerre en Bulgarie" (1933 г.) и др.

1938 г. По обвинение в шпионаж е арестуван заедно с цялото му семейство първият кавалер на първия съветски орден – маршал Блюхер. Василий Константинович Блюхер е руски военен, маршал на СССР. През 1921-1922 г. е военен министър и главнокомандващ Народната революционна армия на Далекоизточната Република. Член е на ВЦИК. По време на масовите репресии в СССР, предхождащи Втората световна война е убит по нареждане на Сталин. Посмъртно е реабилитиран.

1938 г. Направено е първото в света ксерокопие.

1937 г. Насрочени са първите парламентарни избори след преврата на 19 май 1934 г. Държавният преврат от 19 май 1934 г. е извършен от политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията. В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май същата година звенарите извършват преврат и изпреварват привържениците на проф. Александър Цанков, които планират също такава акция за 20 май. Новият кабинет е сформиран от лидера на политическия кръг "Звено" – Кимон Георгиев. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз. През януари 1935 г. правителството на Кимон Георгиев подава оставка.

1936 г. Канада подписва търговски договор с фашистка Германия.

1932 г. В Букурещ започва Третата Балканска конференция. Българската делегация се оттегля и остава само като наблюдател поради необсъждане проблемите на малцинствата.

1924 г. Роден е Абдижамил Каримович Нурпеисов - казахстански писател. Завършва литературния институт "М. Горки" през 1956 г.; участва във Великата Отечествена война от 1941-1945 г. Публикува от 1949 г. През 1950 г. излиза от печат романът за фронтовия живот "Курландия" (1958 г. в България под заглавието "Дългоочакваният ден"). От 1958 г. работи над трилогията "Кръв и пот", в която описва събитията в Казахстан по време на Първата световна война и Гражданската война. Автор е на сборника със статии "Размисли" (1972 г.).

1922 г. Роден е Асен Петров Миланов - български театрален и филмов актьор. Завършва драматична школа в София. Работи в радиото, телевизията, киното и е един от стълбовете на НАТ “Иван Вазов” в периода от 1949 до 1992 г. (“Село Борово”, “В навечерието”, “В полите на Витоша”, “Крал Лир”, “Живият труп”, “Ричард III”, “Вуйчовият сън”, “Братя Карамазови”, “Месец на село”, “Тази малка земя”, “Лес”, “Иван Кондарев”, “Сборен пункт”, “Вишнева градина”, “Чичовци”, “Хамлет”, “Р”). Режисира спорния спектакъл “Бесове” (1990 г.). В киното дебютира през 1947 г. (“В навечерието”). Утвърждава се като характерен изпълнител на второстепенни роли. Единствената главна роля получава в “Паролата” (1965 г.). Снима се в “Тревога” (1951 г.), “Песен за човека” (1954 г.), “Две победи” (1956 г.), “Случаен концерт” (1960 г.), “Краят на пътя” (1961 г.), “Анкета” (1963 г.), “Паролата” (1965 г.), “Карамбол” (1966 г.), “Призованият не се яви” (1966 г.), “Любовницата на Граминя” (1969 г.), “Вечерна разходка” (тв, 1973 г.), “Дъщерите на началника” (тв, 1973 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “По дирята на безследно изчезналите” (тв, 1977 г.), “Тайфуни с нежни имена” (тв, 1979 г.), “Кръвта остава” (1980 г.), “Есенно слънце” (тв, 1982 г.), “Откога те чакам” (1984 г.), “Тази хубава зряла възраст” (1985 г.), “Дом за нашите деца” (тв, 1987 г.), “Дърво без корен” (тв, 1991 г.). Работи и в театъра - “Бивши момчета” (1962 г.), “Полунощ след 15 минути” (1966 г.), “В една тъмна нощ” (1966 г.), “Хоро” (1973 г.), “Годежна вечеря” (1977 г.), “Тази малка земя” (1978 г.), “Спирка “Берлин” (1982 г.), “Право на избор” (1986 г.), “Центърът на кръга” (1989 г.).

1921 г. Македонски дейци на войводата Иван Бърльо убиват военния министър Александър Димитров край с. Козница в Конявската планина. На 24 октомври е обявено "усилено военно положение" в Софийски, Кюстендилски и Петрички окръг. Александър Димитров (Брадата) е политически и държавен деец, съратник на Александър Стамболийски. Роден е в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва Педагогическото училище в родния си град, след което е учител в редица села из окръга. Развива активна просветна дейност сред селяните – организира вечерни и неделни училища, читалища, курсове по тютюнопроизводство и овощарство. Помества дописки и статии във в. "Земледелска защита" през 1899–1902 г., "Земледелско знаме" от 1902 г. до 1934 г. и др. От 1908 г. до 1921 г. е непрекъснато избиран за депутат в Народното събрание от листата на БЗНС. През 1911 г. е осъден на 6 месеца затвор заради изявленията си срещу личния режим на цар Фердинанд I. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) отново попада в затвора поради Деклозиеровата афера. В коалиционното правителство на Александър Стамболийски от 1919 г. до 1920 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. От юни 1921 г. е министър на войната.

1916 г. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) войските на 3-а армия преминават в преследване на изтеглящите се руско-румънски войски в Добруджа. Същия ден българската конна дивизия овладява Кюстенджа (Румъния).

1914 г. САЩ обявяват решението си да не се включват в Първата световна война, но да оказват икономическа помощ на Франция и Великобритания. С намесата на САЩ във войната на 6 април 1917 г. на страната на Съглашението обаче настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

1914 г. Роден е Славчо Трънски (псевдоним на С. Стаменов Савов) - български офицер, генерал-полковник, партизанин. Завършва гимназия в София през 1936 г. и Военна академия “М. В. Фрунзе” в Москва 1947 г. Член е на ЦК на БКП от 1962 г. Организатор и командир е на Трънския партизански отряд, на 1-ва Софийска народоосвободителна бригада и на 1-ва Софийска народоосвободителна дивизия. Зам.-министър е на народната отбрана и командващ войските на ПВО и ВВС от 1962 до 1981 г. Автор е на военнополитически публикации. Книги: “Неотдавна” (1957 г.), “Посвещение” (1967 г.). Пише пиеси и филмови сценарии.

1913 г. Издаден е царски манифест за поемане управлението на новите земи и за всеобща амнистия в тях, одобрена от 15-то ОНС на 4 март 1914 г.

1913 г. При взрив в мина в Доусън (Ню Мексико, САЩ) загиват 263 работника.

1912 г. По време на Балканската война (1912-1913 г.) частите на 7-а пехотна дивизия освобождават Струмица (Македония).

1906 г. Умира Пол Сезан - френски художник пост импресионист. Пол Сезан е роден през 1839 г. Посещава рисувалното училище в Екс от 1858 г. до 1862 г. и академията “Сюис” в Париж от 1861 г. до 1865 г. От 1874 г. участва в импресионистични изложби. Рисува натюрморти, обемни и опростени форми. Неговото творчество оказва влияние върху фовизма и кубизма.

1903 г. Роден е Златю Георгиев Бояджиев – български художник. Той е член-кореспондент на Академията на изкуствата на ГДР от 1975 г. Рисува композиции от селския бит, портрети и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му - "Баба и внуче", "Овчари край село Брезово", "Зима в Пловдив", "Свинарка" и др. От 1951 г. дясната му ръка е парализирана. През 1952 г. в Пловдив е създадена художествена галерия на негово име. Сред най-популярните му творби са "Към кланицата", "Стълпотворение", "Нестинари" и други. Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г.

1903 г. Роден е Джордж Уелс Бидъл - американски генетик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина за 1958 г. заедно с Е. Тетъм и Дж. Ледерберг. Професор е в Станфордския университет от 1937 г. до 1946 г. Бидъл прави изследвания в областта на цитологията и генетиката, генетичния контрол на метаболизма, проблемите на наследствеността. Изучава природата и функциите на гените, открива способността на бактериите да присъединяват чужди генетични субстанции към собствените им. Джордж Бидъл умира през 1989 г.

1886 г. Капитан Николай Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, който бива потушен от армията. Николай Набоков е руски военен деец, капитан. Той участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), след която остава на служба в Източнорумелийската милиция. След Съединението от 1885 г. се демобилизира. Той оглавява бунта против Регентството в Бургаския край, който избухва на 22 октомври 1886 г. Заловен е след неуспеха на акцията и е осъден. Като чуждестранен поданик Набоков е предаден на руския консул в Бургас. Николай Набоков не се отказва от действията си да се противопоставя на русофобската политика на управляващите среди в България и заедно с капитан П. Боянов сформира чета в Турция, с която навлиза в България през октомври 1887 г. с намерение да вдигне въстание в Бургаско. Четата е спряна от българската войска, а Николай Набоков е убит край с. Ново Паничарево, Бургаско.

1883 г. Умира Томас Майн Рид - американски писател от ирландски произход. Сближава се с Е. А. По. Участва в Мексиканската война от 1846-1848 г., ранен е тежко при щурма на гр. Мексико, получава чин капитан. След войната се завръща в Европа с намерение да участва в освободителните движения в Унгария и Полша, но се установява в Англия. Поддържа връзка с емигранти революционери и особено с Л. Кошут, на чиито 3 деца посвещава първия си роман "Свободните стрелци" ("Стрелците в Мексико"). Пише романа "Жената дете". След 17-годишен престой в Англия, където излизат най-добрите му произведения, Рид отново отива в САЩ. След неуспешни опити да поднови журналистическата си дейност се завръща в Англия и остава там до края на живота си. Известни романи: "Пълзачи по скали", "Ловци на растения", "Ловци на жирафи"; "индианските" романи: "Оцеола, вожд на семинолите", "Белият вожд", "Златната гривна", "Ямайски марони"; "Бялата ръкавица" и др.

1883 г. С изпълнението на "Фауст" от Гуно е открита Нюйоркската Метрополитен опера. Метрополитен опера е най-известният оперен театър в САЩ, създаден със средствата на акционерното дружество “Метрополитен Опера Хаус Къмпани”. Сградата е проектирана от архитект Дж. К. Кейди. Залата за зрители има 3 625 места. Оперните произведения се изпълняват на езика на оригиналите. През 1966 г. театърът се премества в сграда на “Линкъл Сентър”. Зрителната зала (3 800 места) се отличава с първокласна акустика.

1881 г. Роден е генерал-майор Атанас Ватев - български офицер (генерал-майор). През 1903 г. завършва военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, през 1906 г. в чин поручик, а през 1910 г. в чин капитан. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на батарея в 4-и гаубичен полк. С батареята си се сражава в боевете при Чаталджа, където е ранен. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 1-а бригада на 7-ма пехотна рилска дивизия, която е в състава на 2-ра армия, след което е началник-щаб на 2-а бригада от същата дивизия. По-късно назначен за командир на дружина в 13-и пехотен полк и началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия. На 1 март 1916 г. е произведен в чин майор, а на 27 февруари 1918 г. в чин подполковник. В периода от 1919 г. до 1923 г. е помощник-командир на 8-и пехотен полк, след което помощник-командир на 1-и пехотен полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. От 1923 г. до 1927 г. заема последователно длъжностите началник-щаб на 6-та пехотна бдинска дивизия и началник на Врачанското военно окръжие. От 1928 г. до 1932 г. е командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия, като през 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. В периода от 1932 г. до 1934 г. е началник на 2-а Военно инспекционна област, след което председател на Централното управление на Военния съюз. От 1932 г. до 1933 г. е командир на 2-ра армия. На 9 май 1934 г. е назначен за министър на войната, като заема този пост до 19 май същата година, когато е уволнен и екстерниран от България. Завръща се в България през 1936 г. Награди: Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас; Орден „Св. Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата; Орден „За военна заслуга“ II степен; Германски орден „Железен кръст“ II степен.

1879 г. Открива се Областното събрание на Източна Румелия. За председател е избран Иван Гешов (на снимката). Областното събрание на Източна Румелия е върховен законодателен орган в Областта. Състои се от 56 депутати, от които избирани от местното население – 36, назначавани от гл. управител из средата на най-видните земевладелци, търговци, занаятчии, чиновници и др. – 10, и по право – главите на различните религиозни общности, двама представители на върховните съдилища и гл. контрольор на финансите – общо 10 д. С избирателни права се ползват всички граждани в Областта, навършили 21 г., които притежават недвижим имот или имат завършено висше образование. Кандидатите за депутати трябва да са навършили 25 г. Не могат да се кандидатират за депутати назначаваните от правителството административни чиновници, както и военните лица от милицията и жандармерията. Областното събрание се събира всяка година на обикновена сесия, която продължава до два месеца. При особени случаи главният управител може да свиква и извънредни сесии. Разтурянето на Областното събрание става от султана по предложение на гл. управител. Заседанията на Събранието са открити. Депутатите в него се ползват с лична неприкосновеност. Като официални езици се ползват български, турски или гръцки. Главната функция на Събранието е изработването на закони и гласуването бюджета на Областта. Нормативните му актове влизат в сила след одобряването им от гл. управител. Директорите (министрите), назначавани от гл. управител, носят отговорност за своите действия и пред Областното събрание. От 1879 г. до 1884 г. мнозинство в Събранието имат представителите на Либералната (казионна) партия. През 1884–1885 г. те са изместени от представителите на Народната (съединистка) партия. Областното събрание съществуват до Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г.

1877 г. В селището Хай-Бланитр (Шотландия) при взрив в мина загиват 207 миньори.

1872 г. Умира Теофил Готие - френски поет, белетрист и критик. В младостта си е привърженик на романтизма. Основоположник е на школата "Парнас". В книгата "Новото изкуство" (1852 г.) дава едно от първите подробни обяснения на теорията на "изкуството за изкуството". В творчеството си се води от идеите на романтизма. Автор е на "Емайли и камеи", "Капитан Фракас", "Романът на мумията", "Гротески" и др.

1870 г. Роден е Иван Алексеевич Бунин - руски поет и писател; неореалист. Почетен академик на Петербургската Академия на науките от 1909 г. След болшевишкия преврат от октомври 1917 г. е подложен на преследване; принуден да емигрира във Франция, където живее до края на живота си. Автор е на много романи и повести: "Селото", "Вик", "Любовта на Митя” - преведена на български, "Братя" и др. През 1933 г. получава Нобелова награда за литература.

1860 г. Американските протестантски мисионери откриват в Пловдив мъжко училище. Протестантската пропаганда сред българското население започва да се осъществява още в началото на ХІХ в., като най-активни в това отношение са представителите на “Британското и чуждестранното библейско дружество” в Лондон и на “Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина” в Бостън. След Кримската война американските мисионери пристъпват към изграждане на първите си структури в българските земи (Пловдив, Стара Загора и др.). В усилията си да “евангелизират” българите мисионерите успешно използват различни средства, сред които и създаването на светски мъжки и девически училища.

1850 г. Роден е полковник Димитър Виницки - главен ветеринарен лекар в армията през Балканските войни.

1844 г. Адвентистите обявяват този ден за Второто Пришествие на Христос. Адвентистите са последователи на протестантска общност, възникнала в САЩ през 30-те години на XIX в. Вярват в скорошното Второ пришествие на Иисус Христос и в Страшния съд, в настъпването на края на света. Празнуват събота, вместо неделя.

1844 г. Родена е Сара Бернар - френска актриса. От 1872 г. до 1880 г. играе в “Комеди Франсез”, а от 1898 г. до 1922 г. оглавява “Театърът на Сара Бернар” (Париж). Изпълнява трагически и мелодраматични роли в пиеси на Юго, Дюма – син, Ростана и др.

1842 г. В един от аристократичните райони на Петербург Г. Фаберже открива магазин за златни и брилянтни предмети. Макар и не особено изявен организатор, той съумява да превърне малкия магазин в голямо предприятие.

1828 г. Умира Степан Семьонович Щукин - руски живописец-портретист. Той е роден през 1754 г. Учи при Д. Г. Левицки в Петербургската художествена академия от 1776 г. до 1782 г., след което до 1786 г. се обучава в Париж при Ж. Б. Сюве. Преподава в Петербургската художествена академия от 1778 г. а от 1797 г. е академик. Негови ученици са А. Г. Варнек, В. Атропинин и др.

1818 г. Роден е Шарл Льоконт дьо Лил - френски реюнионски поет и общественик - републиканец. Член е на Френската академия от 1886 г. Учи в Бретан, работи в съда на Реюнион. Участва в революцията от 1848 г., инициатор е на закона за отмяната на робството в колониите. Основоположник на естетиката на "Парнас". В книгата "Варварски стихотворения" (1862 г.), опирайки се на научните достижения, поетът се стреми точно да възпроизведе картини от историята. По време на Парижката комуна (1871 г.) пише памфлети против Версайската реакция ("Народен републикански катехизис", "Популярна история на християнството"). Издава трагедията "Еринии" (1873 г.), сборниците "Трагични стихотворения" (1884 г.), "Последни стихотворения" (1895 г.).

1811 г. Роден е Ференц (Франц) Лист – унгарски композитор, пианист, диригент. Учи пиано при К. Черни и композиция при А. Салиери. От 9-годишна възраст изнася клавирни концерти. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар, където дирижира симфонични концерти и ръководи придворната опера. Лист е автор на симфонични произведения ("Божествена комедия" - симфония по Данте, "Фауст" - симфония по Гьоте, 12 симфонични поеми, между които "Прелюдии" - по А. Ламартин, "Прометей" - по Й. Хердер, "Мазепа" - по В. Юго, "Тасо" - по Гьоте, "Орфей", 2 концерта за пиано и оркестър); оратории ("Легенда за св. Елисавета", "Христос"); хорови песни и др. Той пише и редица теоретични трудове: "Лоенгрин" и "Танхойзер" на Р. Вагнер", "Фр. Шопен" и др. Умира през 1886 година.

1764 г. Английските войски разбиват индийците, завземайки голяма част от Бенгалия.

1721 г. Петър Велики се обявява за император на всички руснаци. Петър I Велики е руски цар от 1682 г. и първи руски император (от 1721 г.). Той е роден през 1672 г. Син е на цар Алексей I Михайлович. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.) и царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна до 1689 г. Петър I Велики започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии). Страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург през 1703 г. Той поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Императорът използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците през 1696 г. Обявява война на Швеция. След това претърпява неуспех при обсадата на Нарва през 1700 г. Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. През 1725 г. императорът открива Академия на науките в Петербург, Морската академия. По време на неговото управление се създава съвременният граждански шрифт (печатна форма на кирилицата), въведен е нов календар през 1700 г. Петър I Велики умира през 1725 г.

1702 г. На река Нева са проведени първите бойни операции на Балтийския флот.

1698 г. По заповед на Петър І пред прозореца на килията на бившата управляваща на Русия – царица София - са обесени 59 стрелци.

1618 г. Кралският съд в Англия осъжда пълководеца, философа и учения Уолтър Райли на заточение за антиправителствени изявления.

http://www.focus-news.net