НА 27 НОЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ:


1877 г.
Турските сили се изтеглят от Орхание (Ботевград).
Ботевград е град от 1866 г. На това място през средновековието, на няколко километра от днешния град, се е намирало българското село Зелин. След преместването на пътя Русе-София от Етрополския проход през Арабаконак, по нареждане на Мидхат паша, селото е обявено за град и приема името Орхание. Градът е освободен на 29 ноември 1887 г. От 1934 г. Орхание носи името Ботевград, в чест на българския революционер Христо Ботев.

1900 г.
Правителството на Либералната партия начело с Тодор Иванчов е преустроено като безпартийно.
Тодор Иванчов e политически и държавен деец. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1858 г. Завършва “Робърт колеж” в Цариград, след което учи в Монпелие, Франция. След завръщането си в България е назначен за директор на Статистическото бюро. Той е един от лидерите на Либералната партия (радослависти). От 1886 г. участва в управлението на държавата – министър на народното просвещение (август 1886 г.– юни 1887 г.; януари–октомври 1899 г.), министър-председател (1 октомври 1899 г.–9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември 1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г.–9 януари 1901 г.). Правителството на Тодор Иванчов връща отново натуралния десятък върху зърнените култури, което предизвиква бунтове сред населението. Те са потушени с военна сила и довеждат до свалянето на правителството. На 4 юни 1903 г. Иванчов и министрите му са съдени от Държавен съд за нарушаване на конституцията. Тодор Иванчов е осъден на 8 месеца затвор, но по-късно е освободен. Иванчов умира през 1905 г.

1916 г.
В хода на Първата световна война Първа софийска дивизия овладява гр. Гюргево.
Първата световна война от 1914-1918 г. е война между две големи групировки - Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария поставя на Сараево неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. България се включва във войната през 1915 г. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби на 24 август 1915 г. е сключена и още една спогодба - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.
Според постигнатите договорености с Австро-Унгария и Германия България пристъпва към непосредствени стъпки за участието си във войната. През септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. България е първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация, това става през септември 1918 г.

1919 г.
Подписан е Ньойският мирен договор. България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини.
Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г.-1918 г. Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

1933 г.
На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок.
На изборите, проведени на 21 юни 1931 г. коалицията на Народния блок регистрира победа - получените над 590 хиляди гласа й осигуряват 150 мандата. В съответствие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС "Александър Стамболийски"). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към Закона за защита на държавата. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външна помощ завършват с частичен успех - на проведената през 1932 г. конференция в Лозана България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През тригодишното управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. Разпада се Демократическият сговор. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Националното социално движение на бившия министър-председател проф. Александър Цанков, което за кратко време спечелва голям брой гласоподаватели. Привърженици на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг "Звено", както и някои младежки организации - Съюзът на българските национални легиони, Българска родна защита. С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели във външната си политика Народният блок дава приоритет на връзките си с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношенията между двете страни отново охладняват поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция, Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени й от Ньойския договор. В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството и от предприетите в селското стопанство мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. Никола Мушанов подава оставката на кабинета.

1962 г.
Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, първи зам.-председатели на Министерския съвет - Живко Живков и Георги Трайков, и зам.-председатели на Министерския съвет – Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.
Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

1972 г.
Публикуван е Закон за пребиваване на чужденците в Народна Република България.

1982 г.
Българската телеграфна агенция разпространява съобщение, че арестуването на Сергей Антонов е недопустима провокация срещу България.
На 25 ноември същата година служителят на БГА "Балкан" в Рим Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II. Според показанията на Али Агджа по време на пребиваването му в България , той е нает от български тайни служби да убие папата. Разследването на българската връзка в случая с атентата от 1981 г. твърди, че Ага е взет в 3 часа следобед от началника на разузнавателен отдел и служител в авиокомпания “Балкан” Сергей Антонов. Според първоначалната версия той е придружаван от още двама български дипломати - Желю Василев и Тодор Айвазов. Обвинението твърди, че Антонов предоставя на Агджа пистолета от атентата и го откарва до площада “Св. Петър”, за да осъществи покушението.
На 27 май 1985 г. в Рим започва процес срещу Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Основният обвинен за покушението срещу папата – Али Агджа, никога не се е срещал с обвинения Антонов и с другите двама бивши служители на посолството - Василев и Айвазов. Този факт е доказан по време на процеса. Оправдателна присъда на тримата българи по случая е издадена на 29 март 1986 г., но не поради невинност, а "поради недостиг на доказателства".

2001 г.
Генерал Атанас Атанасов подава оставка като ръководител на Националната служба за сигурност.
Атанас Петров Атанасов е роден на 17 май 1959 г. в с. Батин, Русенска област. През 1977 г. завършва средното си образование в гр. Русе, десет години по-късно завършва право в СУ ”Св. Климент Охридски” . През 1987 г. - 1988 г. изкарва теоретико-практически стаж в Русенски окръжен съд. От 1988 г. до 1992 г. е прокурор в Разградския съдебен окръг. След това става директор на РДВР - гр. Разград. Остава на този пост до 1995 г. , след което отново започва да се занимава с право. През 1993 г. специализира в Държавния департамент на САЩ по темата "Борба с международния тероризъм". През 1997 г. – 2001 г. е Секретар на МВР и Директор на НСС. През 1999 г. е удостоен със звание Генерал-майор с президентски Указ. През 2004 г. става член на Вътрешнопартийния арбитраж на партията "Демократи за силна България". От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от ПГ Демократи за силна България. От 24 август 2005 г. е член на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисия за борба с корупцията.

2001 г.
За председател на новия Съвет за електронни медии (СЕМ), утвърден от XXXIX-то Народно събрание, е избрана доцент Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева е родена през 1950 г. в град Враца. Завършва СУ „Св. Кл. Охридски". Има специализация в Московския държавен университет (1977 г.). През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема: „Младежта и изкуството".

2002 г.
Словашкият президент Рудолф Шустер е на еднодневно работно посещение в България. Той разговаря с българския президент Георги Първанов за общите проблеми по присъединяването към НАТО.



НА 27 НОЕМВРИ В СВЕТА:

1095 г.
На Клермонския събор в Оверн папа Урбан ІІ благославя първия кръстоносен поход. Кръстоносните походи са експедиции, организирани от западноевропейски рицари за завладяването на свещените места на Изток (Сирия, Палестина и Северна Африка). От предприетите осем Кръстоносни походи, четири преминават през Балканския полуостров и засягат непосредствено и българските земи. Въпросът за Свещената земя е повдигнат на десетото съвещание на Събора, когато на големия Клермонски площад се появява Петър Пустинник. Отшелникът от Пикардия, избира за свое убежище един от най-суровите манастири, по време на посещението си на Голгота и Светия гроб. Той вижда страданията на палестинските християни, което предизвиква негодуванието му. Патриарх Симон му дава писма, с които моли за съдействие папата и европейските владетели. Връщайки се от Палестина, Петър се среща с папата и получава неговата благословия за изнасяне на проповед за освобождението на Палестина. Той обикаля Франция и по-голямата част от Европа.
Кръстоносците от Първия кръстоносен поход превземат Йерусалим. Убити са около 40 000 души, много синагоги са изгорени. През 1101 г. две кръстоносни армии преминават безпрепятствено през Балканския полуостров.

1237 г.
Императорът на Свещената римска империя Фредерик II разбива войската на Ломбардската лига в битката при Кортенова.
Според изворите от 7000 до 10 000 сарацини-стрелци се намесват в края на битката и спасяват армията от повтаряне на загубата от Леняно. Това е една от многобройните кампании на Фредерик ІІ срещу ломбардските общини в периода 1235-1239 г., включително завземането на Виченца, неуспешната обсада на Брешчия и битката при Кортенова, която създава репутацията на императора като вещ стратег. Той не преценява точно силите си и отказва всички предложения за мир от страна на Милано, като изисква безусловна капитулация. Милано и пет други града се мобилизират и през октомври 1238 г. Фредерик ІІ вдига обсадата от Брешчия. Императорът нахлува в Папските държави и е анатемосан от папа Григорий ІХ-ти.

1705 г.
По заповед на Петър I в Русия е създадена морската пехота.
Петър I Велики (1672 г.-1725 г.) е руски цар от 1682 г. Той е първият руски император (от 1721 г.). Син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. През 1682 г. наследява короната от Фьодор III и царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). По време на управлението му започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархия на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII-ти, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива АН в Петербург (1725 г.), Морската академия. Създател е на съвременния граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въвежда е нов календар (1700 г.).

1840 г.
Според Александрийския договор с Англия египетският султан се отказва от Сирия.

1842 г.
Състои се премиерата на операта “Руслан и Людмила” от Михаил Глинка.
Михаил Глинка е руски композитор, родоначалник на руската класическа музика. Първата си опера "Иван Сусанин" Глинка написва през 1836 г., представена като "Живот за царя", а втората - през 1842 г. по поемата на А. Пушкин "Руслан и Людмила". От 1836 г. до 1842 г. създава песни, инструментални пиеси, музиката към трагедията "Княз Холмски", "Валс-фантазия", романси и др. През 1844 г. посещава Франция и Испания, където пише увертюрите "Нощ в Мадрид" и "Арагонска хота". В родината си написва най-значимото си оркестрово произведение "Камаринская".

1895 г.
Алфред Нобел подписва своето завещание в банка в Стокхолм, според което са учредени международните премии, носещи неговото име.
Нобеловите награди са ежегодни международни награди за физика, химия, физиология и медицина, литература, икономика и за принос към световния мир. Според завещанието на Алфред Нобел приходите от продажбата на имуществото му трябва да се разделят на 5 равни части. Условието му е да се награждават само приживе, хора с най-голям принос към човечеството. На 29 юни 1900 г. се учредява Нобеловата фондация с 4 институции: Кралска шведска Академия на науките, Кралски каролински медицински-хирургически институт в Стокхолм, Шведската академия в Стокхолм и Нобеловия комитет в Осло. Към тях се създават Нобелови институти, които подпомагат издирването, проучването и избирането на кандидатите. Нобеловите награди могат да поделят най-много трима души. Документите, събрани с подбора на кандидатите се засекретяват за 50 години. Обявяването на лауреатите е на 21 октомври - рожденият ден на Нобел. Официалното връчване е на 10 декември, денят на неговата смърт. Нобеловата награда се състои от Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек. Първите наградени от 1901 г. са получили по 150 хил. шведски крони (42 хил. $), а през 1992 г. чекът е 1 млн. и 200 хил. $.

1896 г.
В Западна Канада започва масова кампания за привличане на европейски емигранти.
Канада e най-северната страна в Северна Америка. Стараната е федерация, управлявана като конституционна монархия. Граничи със САЩ на юг, както и на северозапад. Границата между САЩ и Канада е най-дългата в света, която не се охранява. Канада граничи и с три океана: Атлантическия на изток, Тихия на запад, и Северния ледовит на север

1896 г.
Във Франфурт се провежда премиера на симфоничното произведение на Рихард Щраус “Тъй рече Заратустра”.
Рихард Щраус е германски композитор и диригент. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. От 1898 г. до 1918 г. е главен диригент на Берлинската опера, а от 1919 г. до 1924 г. - на Виенската. По време на фашизма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значителните произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература - “Макбет”, 1886 г., “Дон Жуан”, 1888 г., “Тил Oйленшпигел”, 1895 г., “Дон Кихот”, 1897 г., от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера - “Саломе”, 1905 г. ; “Електра”, 1908 г. ; “Ариадна в Наксос”, 1912 г. и на старата комична опера - “Кавалерът на розата”, 1911 г.

1910 г.
В Ню Йорк е открита най-голямата до този момент железопътна станция “Пенсилвания”.
Ню Йорк е един от най-големите градове в света с население от 8 124 427 жители (2006 г.), разположен в щата Ню Йорк, САЩ. Ню Йорк е разположен на около 1 214,40 km² (468,9 кв. мили). Самият град Ню Йорк се състои от пет района: Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Стейтън Айлънд.

1917 г.
Властите в Оренбург залавят атамана Александър Дутов.
Александър Дутов (1879-1921 г.) е руски генерал-лейтенант (1919 г.). От септември 1917 г. е атаман (началник) на Оренбург. През ноември Дутов организира преврат срещу съветската власт в Оренбург. През юни 1918 г. Дутов с помощта на Чешкия легион организира движение за прекратяването на съветското управление в Урал. Той е начело на Оренбургската армия, част от армията на Александър Колчак. През 1920 г. помага на група руски лидери, включително Васил Балабанов, администратор на Семириеченск, да избягат в Китай. След загубата си от червената армия Дутов бяга в Китай, където е убит от болшевишкия агент Махмуд Хаджамиров през февруари 1921 г.

1918 г.
Създадена е Украинската академия на науките. Тя е оглавена от Владимир Вернадски.
Владимир Иванович Вернадски (1863 – 1945 г.). Вл. Вернадски работи в областта – минералогия, кристалография, биология, геохимия, биогеохимия, история на науката, философия и др. Основател е на редица научни организации и учреждения, сред които Украинската академия на науките, Радиевия институт в Москва, Биогеохимичната лаборатория и др. Създател е на множество научни школи.

1958 г.
Никита Хрушчов поставя ултиматум на страните от Запада с искането на Западен Берлин да бъде придаден статус на демилитаризиран свободен град.
Никита Сергеевич Хрушчов е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин. Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 г. и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 г. до 1964 г. Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 г.

1967 г.
В САЩ излиза албумът “Magical Mystery Tour” на Бийтълс.
Бийтълс е английска рокгрупа, основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Съставът й е: Джон Ленън - вокал, китара, устна хармоника, клавишни; Пол Маккартни - вокал, китара, клавишни; Джордж Харисън - китара, вокал, ситар; Ринго Стар - ударни, вокал; Стю Сътклиф - бас (до 1961 г.); Пит Бест - ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Дж. Ленън създава скифл-групата "Куоримен", към която с.г. се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Названията на групата се сменят на "Johny and the Moondogs" (1959 г.), а след това на "Long John and the Silver Beatles" (1960 г.). Те свирят в ливърпулските клубове "Казбах" и "Кавърн", правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името "Бийтълс", заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн - мениджър на групата до 1967 г., когато умира. През 1962 г. Бест е заменен с Р. Стар. Започват издаване на плочи с "Парлофон", създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. “Бийтълс" са наградени с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като "битълсмания". Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания "Епъл". Въпреки усилията и добрите намерения, разпадането на групата завършва през 1970 г., когато всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на " Бийтълс" търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места от английски фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г.: "Please, Please Me" (1963), "White the Beatles" (1963 г.), "A Hard Day’s Night" (1964 г.), "Beatles for Sale" (1964 г.), "Help" (1965 г.), "Rubber Soul" (1965 г.), "Revolver" (1966 г.), "A Collection of Beatles’ Oldies" (1966 г.), "Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band" (1967 г.), "The Beatles" (1968 г., известен като "Белият албум"), "Yellow Submarine" (1968 г.), "Abbey Road" (1969 г.), "Let it Be" (1970 г.). Други албуми: "Live At The BBC" (1994), "Anthology I” (1995 г.), "Anthology II" (1996 г.), "Anthology III" (1996 г.), "CD Singles Collection" (1999 г.); "1962 Live At The Star Club in Hamburg" (2000 г.), "The Beatles 1” (2001 г.).

1970 г.
Александър Солженицин се отказва от пътуване до Швеция, за да получи присъдената му Нобелова награда за литература, считайки, че съветските власти няма да му разрешат да се върне в родината.
Александър Солженицин е руски писател хуманист и общественик. Той е роден през 1918 г. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно два курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област в Централна Русия, след което се заселва в Рязан. Известност му носят повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г. ). След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. е изпратил писмо, в което се обявява против цензурата.
След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е гражданството и е експулсиран в Германия. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име.
Автор е на : “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.). Пише разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва през 1990 г.(т. 1-8).

1971 г.
Съветската космическа станция “Марс-2” достига повърхността на едноименната планета и въпреки неуспешното приземяване става първия предмет от Земята, достигнал Марс.