изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-05 @ 16:51 EEST
ВЪЗРОЖДЕНЕЦ В НАШИ ДНИ    
Новини      Познаваш ли се отблизо с Генчо Д. Генчев, разговарял ли си с него по обществено-културни въпроси, неминуемо си усетил, че пред тебе стои своеобразен и потенциално зареден продължител на идеите на възрожденците. Обича историята, географията и най-вече художествената литература.

    Чел и препрочел съчиненията на Захари Стоянов, Иван Вазов, Петко Славейков, Христо Ботев и други, той често използва цитати от съчиненията им. Шеговито нарича себе си Матей Преображенски-Миткалото, защото непрекъснато е в движение, търси съмишленици и ги приканва настоятелно да се включат в поредната гражданска инициатива за увековечаване събития и личности, оставили трайна диря в историята на Добрич и Добруджа. Роден и израсъл в с. Орляк, Добричко, освен матерния си език, той знае говоримо турски и нерядко ще го чуеш да подхвърля афоризми и шеги на турски и да се смее чистосърдечно, а възрожденският израз „за ползу роду” не слиза от устата му.

         Когато през ноември 1989 г. бе огласено, че държавната политика се сменя от тоталитарна в народна демокрация, той току се питаше: „Ами сега накъде?” и си отговаряше: „Нали и природата мени премяната си всяка пролет? Защо да не вземем пример от нея? Нали сме най-висшето нейно сътворение?”.

         Цели 17 години от прехода у нас, току размишляваше: „По какво ще ме различат близките и познатите?” Отговорът му е пределно ясен: „По делата ще го познаете. Кой с перото, кой с длетото трябва да си полезен на обществото” – чисто възрожденски повик. И верен на тази своя максима, той зареди предложенията си, които намериха последователи, бяха осъществени. През есента на 1996 г. в Добрич бе открит паметник на Захари Стоянов, а Младежкият дом прие неговото име. Това извърши инициативна група от пет добричлии. Разбира се, най-енергичният организатор бе Генчо Д. Генчев. На тържеството при откриването на паметника, скулптур Димитър Янков и помощник Велико Вълчев, се стече сума народ. Очите на Генчо сияеха. След две години 6 септември бе обявен за национален празник. Признателните добричлии се радваха на паметника и полагаха неорганизирано цветя в подножието му. Генчо Д. Генчев измисли още нещо. Засади около монумента шипков храст - да напомня мечтата на Захари Стоянов – на гроба му да греят като капки кръв алените плодове, знак на преклонение пред безсмъртното му дело.

         Насърчен от първия сполучлив опит, той веднага се зае с организиране на втори инициативен комитет - за построяване на паметник на светите братя Кирил и Методий, в състав от 11 души историци, общественици, архитекти, културни дейци. Инициативният комитет бе регистриран в областния съд, за да е сигурен, че начинанието и този път ще се увенчае с успех. Двигател отново стана Генчо Д. Генчев. Скулпторът Никола Богданов се зае с увлечение и завърши паметника. Той ще бъде открит в центъра на града в навечерието на Рождество Христово. В началото организацията протече под патронажа на проф. д-р Димитър Камбуров, тогава областен управител, който даде първите 200 лева. Отзоваха се  и  общинските съвети на общините Добрич и Добричка. Сега, в очакване на събитието и тържественото му откриване, Генчо Генчев намери повод да повтори думите на Ботев: „Радостта ми няма граници, като си наумя, че моята молитва се сбъдна.”

         Третият паметник, наречен от Генчо „книжен”, с който той ангажира вниманието на съгражданите си, бе издаването на книгата „Гагаузите – потомци на славянобългарите” на Дмитрий Гургуров – бесарабски българин от Молдова. Генчо плати да се преведе книгата и да се отпечата в 200 екземпляра от ИК „Матадор”. Сега я раздава на областните библиотеки и на приятели по случай 90 години (1916-2006 г.) от Добруджанската епопея.

         - А пари от къде? – се питаха съгражданите му. Решението бе – работи три лета като охранител в стопанските предприятия и половината от заплатата си даде за книгата.

         През пролетта на 2006 г. е поканен за член на ГИК за построяване на бюст-паметник на генерал-лейтенант Иван Колев. Генчо се отзова, защото именно на добруджанци прилича да възкресят паметта на славния герой на Добруджа и България.

         Генчо има и творчески изяви – десетина публикации в местния печат и сп. „Матадор” като член на Дружеството на краеведите в Добрич.

         „Многократно съм се убедил, – сподели наскоро Генчо - че не всичко е пари, че с труд и постоянство се постига всичко, ако с любов тичаш на глас народен” – отново идея на възрожденците.

         Какво ще донесе утрешният ден? – навярно нова инициатива за увековечаване на важни исторически дати и личности, свързали живота и делата си с родния край.

         Убеден съм, че и на това начинание ще стане вдъхновен организатор и двигател отново Генчо Д. Генчев – възрожденецът в наши дни.

 

Йордан ДАЧЕВ

 


Сходни връзки

ВЪЗРОЖДЕНЕЦ В НАШИ ДНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди