На 4 декември 2006 г. след тежко боледуване почина на 79-годишна възраст журналистът Георги Йовев Анастосов. Вчера родственици, приятели и колеги се разделиха завинаги с Бате Гошо. Последният му земен път, както той сам искаше, остана далеч от шумотевици и лъжливи сълзи. Отиде си, без да притесни никого, освен най-обичните си син и съпруга. Не с нещо особено, а с болестта си, с която не можа така и да се пребори.

 Бате Гошо ръководи българските олимпийци в Хелзинки през 1952 г. като треньор на националния ни отбор по стрелба и водач на олимпиаската ни група. На тази олимпиада добруджанецът Борис Георгиев - Моката печели първия олимпийски медал за България. Преди това, останал сирак на 12 години, Г. Йовев помага на майка си и сам оцелява от коситбата на жълтата гостенка. Понася го вихърът на възраждащата се след Втората световна война България и го стоварва в Добруджа с митичните идеи за свобода и равенство. През 1961 г. завършва задочно журналистика, за да стане отговорен секретар на единствения тогава околийски, а по-късно и окръжен вестник "Добруджанска трибуна". Под острото му свободолюбиво перо, незачитащо натиск, лъжи и увъртания, попадат значими събития от развитието на Добруджа, спортните събития в нашия край. Учи на занаят и журналисти, и полиграфисти. През школата му минават най-добрите професионалисти по организацията и списването на "Добруджанска трибуна", а най-вече - по архитектурата на печата. Мнозина от най-добрите млади журналисти днес са "внуци" на неговата забележителна школа, повечето дори и неподозират неговото влияние върху творчеството си. Вчера се разделихме с първия Олимпиец на Добруджа - Георги Йовев. Честен, неподкупен, ревностен боец на правдата и свободното слово, той си замина забравен и от мнозина, които изградиха светлото си настояще и блестящо бъдеще за децата и внуците си, забравили и миналото си, когато пак бяха кормчии на малки лодки и големи кораби. Сбогом, Бате Гошо! Ще те помним винаги с добро!

Димитър ДУКОВ