Днес църквата отбелязва св. Николай Чудотворец

Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните).

Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола. В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите и помага на младите хора да се оженят.

Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата. Трапезата не се вдига цял ден.

Има много легенди и предания, свързани с името на св. Никола. Едно от тях гласи, че св. Никола спасил една гемия от потъване, като запушил дупката й с шаран. Именно по тази причина на празничната трапеза шаранът е основното ястие. Задължително е обаче останалите ястия да са постни, тъй като текат Коледните пости.