изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 17:14 EET
Трагедията край Бяла - очевидците    
ИнтервютаАтанас Генчев, очевидец на катастрофата край Бяла, Величко Иванов, очевидец на катастрофа пред 1999 година край Бяла и Георги Манзаров, председател на фондация “Ангели от Лим” - гости в предаването на Нова телевизия “Коритаров LIVE”


Водещ: Атанас Генчев, един от двамата души, които са скочили веднага след трагедията, след катастрофата край Бяла да помагат на пострадалите, е тук в студиото. Атанас Генчев и Ивелин Йорданов се казват двамата мъже, които са се спуснали да помагат. Ивелин не е в състояние да говори, но тук е Атанас Генчев. Добре дошли. Да започнем..., така, с един ваш разказ какво се случи.
Атанас Генчев: Ами, както всеки един работен ден от работа си хващаме автобуса и се прибираме в беленските села. Пред нас върви градски автобус, ние вървим след него. На кръстовището на пътя Русе-Велико Търново градският автобус спира, изчаква колоната, която идва отгоре, и тръгва, прави ляв завой и тръгва посока Гара Бяла.
Водещ: Камионът, въпросният, зад вас ли беше?
Атанас Генчев: Момент, момент. Ние изчакваме, понеже от лявата ни страна се движи лека кола, а това е в 5,05 – 5,10 някъде вечерта.
Водещ: Така.
Атанас Генчев: От лявата ни страна, откъм Гара Бяла по моста се движи кола, която в последния момент даде мигач, че ще завива надясно. Ей това нещо спаси двата автобуса, щяха да бъдат два автобуса, не един. В този момент, когато даде мигача, шофьора на автобуса Христо...
Водещ:... Христо Георгиев.
Атанас Генчев: Христо Георгиев понечи да тръгне. В този момент отдясно се показаха едни фарове, които ми се сториха, че много бързо слизат надолу. Викам: Христо, този ни отнесе. Това става за секунди. Христо реагира мигновено. Спря автобуса. В момента, в който е тръгнал, да е минал някъде си около метър, камионът отгоре идваше на фарове с натиснати тромби и непрекъснато мигаше, искаше път, камионът беше изпуснат. Не знам каква е аварията, не мога да кажа нищо,
Водещ: Но си личеше, че...
Атанас Генчев: Камионът искаше път. За секунди камионът профуча покрай нас, на около метър от предницата на автобуса, помъчи се да избяга наляво, да няма удар с другия автобус, който го застигна някъде на около 30-40, 30 метра, не мога точно в момента да обясня на колко метра, застигна го, кабината му се изравни с автобуса и със задницата удари автобуса, го изблъска от пътя, отзад, от лявата страна.
Водещ: А той беше на сигнални светлини, пуснал тромби, всичко...
Атанас Генчев: Пуснал тромби, всичко...Но насреща идваха леки коли по моста. Това е пиково време.
Водещ: Да.
Атанас Генчев: Само видях автобусът как като кибритена кутия хвръкна от..., мина покрай мантинелите, огън, тавана видях само как се завъртя...
Водещ: В момента на удара ли се запали автобусът? Откъде видяхте огън?
Атанас Генчев: Не, автобусът не се е запалил.
Водещ: А откъде видяхте огън?
Атанас Генчев: Огънят, от който се вби в мантинелата и в оградата. Понеже има и мантинела, и ограда на моста. Съприкосновението с това. И автобусът изчезна от моста. В този момент колегата, който е, Христо, се обади на полицията. Аз му викам: отвори вратите да видим има ли живи хора. Аз и моят колега Ивелин, с който наедно работим, скочихме първи и слязохме долу. Не помня как съм минал през тръните, които..., и салкъма, който е..., там. Слизаме долу, какво да ви кажа. Поглеждам: една камара, на два квадратни метра събрани всичките хора, отгоре едно детенце с дълга руса косичка, което пищи. Викам на колегата: гледай, който мърда, вади. Аз отивам да угася автобуса, понеже двигателят се дере и хвърля огън вече. Легнах отдолу, угасих автобуса. В автобуса имаше двама човека, които за нула време, това става за секунди, погледнах единия. Беше затиснат от един винкел на вратата, а другият беше между двете седалки. Върнах се при него веднага и започнахме да вадим тези хора, които имат признак на живот.
Водещ: Вратите на автобуса...
Атанас Генчев: Бяха изхвърчали, върху хората бяха. Таванът беше откъснат отгоре и в тавана бяха събрани всичките хора, на два квадратни метра. Нещо ужасно е...
Водещ: Жертви, живи, всичко...
Атанас Генчев: Всичко беше на камара. От камарата сме вадили тия хора, които останаха живи.
Водещ: Вие и Ивелин?
Атанас Генчев: Аз и Ивелин.
Водещ: Вие казахте нещо, което, за съжаление, трябва да кажем, през това време някой друг притече ли се на помощ?
Атанас Генчев: Не след това вече, след като извадихме труповете. Благодаря много на полицаите, които дойдоха. Не ги знам кои са. Дойдоха с една бяла Нива. Спряха долу и ни осветиха, ни помогнаха.
Водещ: Става дума за това други цивилни хора дойдоха ли?
Атанас Генчев: Цивилни дойдоха след това да разпознават техни познати.
Водещ: А да помагат?
Атанас Генчев: Да помагат, не. Защото това, как да ви обясня, това са черва навънка, мозъци...
Водещ: Вие ни казахте преди да започнем разговора, че е имало горе хора, които са гледали...
Атанас Генчев: Да, мостът беше осеян с хора, но всички стояха безмълвно и гледаха.
Водещ 1: И не дойдоха да помогнат?
Водещ 2: Вие осъждате ли подобен..., това нещо?
Атанас Генчев: Да, осъждам го. Но това е днешна България.
Водещ: Обяснете го.
Атанас Генчев: Това е днешна България. Всеки гледа себе си.
Водещ: Значи, бяхте само вие и вашият колега.
Атанас Генчев: Това стана за около 3-4 минути. Докато пристигне линейката, ние вече бяхме извадили хората
Водещ: Вие сте извадили всички хора?
Атанас Генчев: Тия, които имаха признак на живот. Пристигнаха пожарникарите, започнаха да се обличат, да си слагат шапки, ръкавици... Викам: ей хора, може да има живи още. Те няма и с какво да светнат. Спряха пожарната така, че линейките да не могат да обръщат. Един подполковник най-накрая мен ме изгони най-вулгарно. Светеше с една батерия. Един слаб, висок с мустаци, не го зная кой е.
Водещ: Какво каза?
Атанас Генчев: След като всичко вече свърши, извадихме хората, натоварихме ги в линейка, последен натоварихме шофьора на градския автобус, който е, предпоследен натоварихме кондуктора, последен шофьора. Той ми каза: Махай се оттук, нямаш работа и т.н. Викам му: аз съм очевидец. Ей това е.
Водещ: Някой потърси ли ви, за да разкажете това, което разказвате в момента?
Атанас Генчев: Никой не ме е потърсил от Бяла. Как можаха журналистите да ме намерят в 10,30 на автогарата...
Водещ:... Русенски журналисти, от русенски вестник.
Атанас Генчев: Да, от вестник “Утро”.
Водещ: Полиция разпитва ли ви?
Атанас Генчев: Никой не ме е разпитвал досега. Имам си адресна регистрация, имам си всичко.
Водещ: Според вас, понеже тук се води полемика чия е вината, ето това, което ни казвате, че камионът е искал път с всички обозначителни знаци, сигнали, светлини, прави ли го по-малко виновен или, как да кажа, при тази ситуация на вашия разказ кой, според вас, е отговорен? Вие сте също шофьор.
Атанас Генчев: Не оневинявам шофьора..., на товарния автомобил.
Водещ: Не го оневинявате, да?
Атанас Генчев: Не го оневинявам, не. Той може би трябваше да предпочете да се хвърли, да набие камиона вдясно или вляво, в скалите, за да избегне този удар. Но той не е очаквал това. Това е инстинкт за самосъхранение.
Водещ: Да предпочете да се хвърли сам?
Атанас Генчев: Да.
Водещ: Това ли е бил изборът? Да удари автобуса или да се хвърли сам?
Атанас Генчев: Той се опита да избегне удара, но... Това е инстинкт за самосъхранение.
Водещ: Спори се дали се е опитал да спре или не. Дали е имало спирачен път или не? Имаше ли свистене на гуми? Изобщо в този..., за секунди става, да.
Атанас Генчев: Не мога да ви кажа. Понеже беше леко мъгливо и беше мокър пътят.
Водещ: Ако не бяхте слезли долу вие и вашият колега Ивелин, имаше ли риск повече да са жертвите? Има ли хора, на които вие помогнахте решително?
Атанас Генчев: Рискът беше много голям, защото тия хора ние ги извадихме от камарата с трупове. Бяха затиснати там. И когато започнаха вече, в течение на пет минути след катастрофата, започнаха да звънят джиесемите на тия хора, които са ...
Водещ:...покойници.
Атанас Генчев: ...покойници, детенцето с русата косичка, дълга косичка руса, някъде на пет годинки, то пищи и вика: мамо, не умирай. Майка му беше затисната. Аз, като го хванах, и косата му остана в ръцете ми, част от косата му.
Водещ: Това е детенцето, което...
Атанас Генчев: Това е малкото момиченце. А другото момиче, което беше със счупена челюст или..., него въобще казах никой да не го бута, като дойдат лекарите, те да го бутнат, защото беше нещо ужасно. Много бързо се отзоваха “Бърза помощ”. Това стана мигновено, от Две могили пристигна също линейка, от Русе пристигна линейка. Наложи се в линейките да слагаме по пет човека...
Водещ: Нямаше достатъчно линейки.
Атанас Генчев: Всичко това беше за минути. Линейките пристигнаха от Русе, но вече бяхме свършили всичко. Дванайсет човека ги натоварихме.
Водещ: Какво ще кажете за този участък там, на пътя?
Атанас Генчев: Това е най-опасният участък. Това не е първата катастрофа. Може би господата управители трябва да помислят по това. Не само да дойдат в Бяла, да застанат там и да ръкомахат. Горе може да се направят, както пътят за Кърджали е направен, с две отбивки...
Водещ: Имало идея още от 1993 година за втори мост. Вярно ли е?
Атанас Генчев: Не мога да ви кажа. Не съм бил в Бяла. Бях в Търново.
Водещ: Сега, доколкото разбирам, Бедри Алиев, който е баща на шофьора на камиона Синан Алиев, има възможност, но просто се оказва, че е с изключен телефон. Опитваха да го открият колегите. Добре. На следващия ден какво си помислихте, когато се събудихте?
Атанас Генчев: Аз не можах да спя цяла нощ. Аз се прибрах някъде към един часа. На 11 км от Бяла. Това разстояние се принудиха да ме закарат от автогарата. Благодаря на началника на автогарата, че ми осигури транспорт да се прибера до вкъщи. Цяла нощ не можах да спя. Моят колега е в шок от това нещо. Той затова не може да дойде.
Водещ: Ивелин.
Атанас Генчев: Ивелин. Много тежко го преживя.
Водещ: Вие работите в “Модул”...
Атанас Генчев: В цех “Стомана” работя..
Водещ: В коя фирма?
Атанас Генчев: На “Модул”.
Водещ: Вашите колеги как реагираха след това? Говориха ли си със вас? Създадоха ли ви условия да се възстановите?

Атанас Генчев: Да, създадоха ни условия, дори преките ми началници, които са, така, днес малко по-спокойно. Изместиха ме на по-лека работа, само и само..., понеже сме на конвейер, горе-долу, казано. Изместиха ме на по-лека работа, защото му казах: аз не съм в състояние да работя, не мога да дам това, което съм давал...
Водещ: Непрекъснато в главата ви изникват спомените за това, което е станало...
Атанас Генчев: Писъци и т.н...Всичко това е...
Водещ: Имаме възможност по телефона да включим един човек. Той се казва Величко Иванов. Той е очевидец и е помагал по време на катастрофата, която е била на същото място, горе-долу по същия начин е станала. Идентична катастрофа, 1993 г., когато загиват...
Атанас Генчев: Да, аз си я спомням тази катастрофа...
Водещ: ... 29 души румънци. Чувате ли ни добре? Здравейте, г-н Иванов!
Величко Иванов: Добро утро!
Водещ: Иска ми се..., вие сте станали свидетел и сте участвали в спасяването и в изваждането на хората от автобуса 1993 година, когато е станала подобна катастрофа. Казахте ми нещо, което, за съжаление, ще ви помоля да повторите. Че нищо не се е променило и този път. Бихте ли разказали?
Величко Иванов: Ами, да. Аз съм абсолютно категоричен, че абсолютно нищо, нищо досега, прости никой не е вземал някакви мерки да се промени. Поне да се вземат необходимите мерки за обезопасяването на този мост. Ето го колегата, който е при вас, също го казва, че е може би най-критичното место в България. Става въпрос за тези пътища, които са натоварени страшно много. Но друго ми е на мене така..., защо, той сам го казва, а толкова хора има отгоре на моста и са гледали и никой не е вземал някакво участие в помагането на спасяването на тези хора. Значи ситуацията се повтаря. При нас беше абсолютно същото...
Водещ: Пак ли нямаше хора, които да слязат долу?
Величко Иванов: Хора имаше много. Той е абсолютно прав. С хора на моста беше просто отрупано...
Водещ: И гледаха?
Величко Иванов: Просто гледаха какво става, как протичат нещата, имаше двама или трима човека малко по-напред от нас, били са самите те очевидци на самата катастрофа, но ние пристигнахме десетина или петнайсет минути след това. И просто нямахме време да се чудим какво да правим. Слязохме при тях. Той е много прав господинът, че там са страшни драки, такива..., докато стигнете до самата река. Защото автобусът тогава пък беше паднал на таван и почти едната му част беше във водата, другата беше на пясъка на коритото на реката.
Водещ: Колко души слязохте тогава? Колко души бяхте долу, които помагахте?

Величко Иванов: Аз пътувах с още двама колеги, които бяха с мене. Те бяха двама или трима, които вече бяха на мястото, но ситуацията беше абсолютно същата. Просто се чудихме кого по-напред да извадим. Човек, който така, видимо примръдваше или някакъв признак на живот, се мъчехме да го изнесем от автобуса. Просто ситуацията беше такава, че в момента не можеш да мислиш какво става и що става...
Водещ: Нека ви питам само. Вие след това бяхте ли потърсен, за да бъдете разпитан от полицията?
Величко Иванов: Не, никой не ме е търсил до този момент.
Водещ: До този момент, 13 години по-късно, никой не ви потърси, за да разкажете. Вие сте очевидец.
Величко Иванов: Абсолютно, да.
Водещ: Нито за разказ, нито да ви благодарят заради това, че сте спасявали...
Величко Иванов: Не, аз ви казах и в предварителния разговор. Никой досега не ми се е обаждал, не ме е търсил за някакъв коментар какво и що е станало, дали сме видели...
Водещ: Само още нещо последно да ви попитам. Това промени ли живота ви?
Величко Иванов: Ами, промени живота ми дотам, доколкото би трябвало всеки един от нас да се съобразява по тия пътища. За съжаление, те са в страшно окаяно състояние. Аз не знам изобщо дали някога ще се оправят.
Водещ: Благодаря ви за това включване. Имаме две минутки до края. Иска ми се да кажа нещо много важно. Без всякакъв подтекст и каквито и да било внушения, но едно сравнение се натрапва. Искам да ви върна към 4 април 2004 г., когато стана катастрофата край река Лим. И разказът сега на Атанас Генчев, който казва, че тук само двама души са отишли да спасяват, останалите са били горе на моста и са наблюдавали, още веднъж подчертава какъв е героизмът на хората, които се хвърлят да спасяват. Защото в случая Атанас Генчев и Ивелин Йорданов спасяват всички, които са давали признаци на живот. Ако са били слезли още хора отгоре, са можели още хора да бъдат спасени. Край река Лим трима души, това бяха Есат Кощреба, Сафет Баличевич, Изудин Пушия. Казвам тези имена, защото ги потърсих, открих ги и ги докарахме в България, за да ги види целият български народ как са спасили 38 български деца. Бяха извадени от анонимността на спасителя и станаха герои. Този човек Атанас Генчев, който заедно с колегата си Ивелин Йорданов е слязъл да спасява, е не по-малко герой, не по-малко заслужава това уважение и отношение. Не искам да се наемаме ние да говорим за това дали държавата трябва да изразява също отношението си, но чухте разказа на човека по телефона, Величко Иванов, мисля, че беше, никой досега не го е потърсил. Тринайсет години след онази катастрофа. Сега пред нас е Атанас Генчев, един от хората, спасили български граждани. Мисля, че заслужава поне моралното признание за това, което е направил.
Водещ: Нещо последно. Мислите ли, че Господ ни наказва за нещо, че сме минали някаква граница?
Атанас Генчев: Да, Господ ни наказва. Една проста статистика. Погледнете всяка една година, за всеки един по-голям празник – “Индиго”, Лим, Бяла, войниците в Кербала, където стана трагедията... и още колко...
Водещ: Само за секунда ще ви прекъсна, защото сега на телефона е председателят на фондация “Ангели от Лим” Георги Манзаров. Слушаме ви. Добро утро!
Георги Манзаров: Добро утро!
Водещ: Разбрахме, че събирате помощи за хората в Бяла.
Георги Манзаров: Да, ние просто сме..., така времето на нашите (...) Основахме такава фондация за нашите деца, преди две години и осем месеца си заминаха, само че не в България. Така че смятам, че ние сме хората, които към този момент вече минали през това чудо, знаем какво трябва да направим. Едно от нещата са това, че да съберем тези средства, за да може нещо да помогнем, да дадем нашата лепта за тези близки, които са загубили родителите си.
Водещ: Добре, благодаря ви. Прекъснахме ви затова, което казвахте, за какво ни наказва Господ?
Атанас Генчев: За всичко. Всичко, що е кадърно в България, всичко бяга. Защо стигаме дотам? Защо ставаме безразлични към хората?
Водещ: И остават тези, които само гледат.
Атанас Генчев: Остават тия, които са като мене на възраст и т.н.
Водещ: Но ето един жест на солидарност, мисля, че сега ще има още жестове. Не знам как да го нарека, не е хубаво да се говори така. Но дано да станем по-добри, дано вашият жест направи хората малко по-добри. Вярвате ли, че това може да стане?
Атанас Генчев: Не, не вярвам. В това специално не вярвам. Всички сме се отчуждили едни към други. И това е истината.
Водещ: За съжаление, сте прав. 65 % казват, че ще карат по-внимателно. Но това просто може би без коментар. Благодаря ви, стискаме ви ръка заради вашия героизъм. 

http://www.focus-news.net/

 


Сходни връзки

Трагедията край Бяла - очевидците | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди