2007-а: ПЪРЖОЛКИ, ПОМИЯ И КВИЧЕНЕ В ГОДИНАТА НА ОГНЕНАТА ЧЕРВЕНА СВИНЯ
2006-12-23 @ 19:53 EET
Извадихме голям късмет. В Европейския съюз влизаме през годината на червеното огнено куче. Лаха, виха и ще лаят и вият още месец. Най-вече червените. Според източния календар, после идва ред да грухтят глиганите, по домошному - свинете. Пак червени. И пак огнени. За една година. Престои голямо свинско квичене. Отбраните свине постоянно ще квичат за зърно и помия от елитните ресторанти.
Когато им изпратят нещо от Брюксел, ще грухтят доволно и ще си чешат четината из коридорите на парламента и държавните мерцедеси. Ще вирят навити опашки по яхти, вили и правителствени делегации. Ще дъвчат закони срещу разстройство. Но ще дебелеят и ще трупат сланина. Женските ще се оглеждат за нерези. Мъжките ще налитат на свинки, но червеното прасе винаги е за колективна отговорност и малките му прасенца пак ще ги разселват поединично из селските дворове. Освен, ако не са го скопили, за да го угояват за износ в Западна Европа, САЩ или Москва. Впрочем, има много мюсюлмани и евреи, които също си похапват вкусно свинско - било на зелеви сърми, било печено, било в колбаси, но ситият корем умее да мълчи.
По принцип, свинята - била и огнена, има благ характер. Има ли за пукница, свинята си кротува. А в свинекомплексите храна колкото искаш. Дебелее ли прасето - дават му да яде. Започне ли да расте само на козина - играе ножът. В селския двор свинята дръпне ли назад - чешат я яко по гърбината, не дай, Боже, да изяде някое домашно пиле или кокошката на роднината на депутата. Но свинете са си свине, даже и огнени, че и червени да са, правят свински работи, често дори и свинщини. И тогава става една, като пред Коледа.
Свинята най-спокойно се чувства пред постене. Колкото по-слабее народът, толкова по наддава свинята. После идва свинското отмъщение.
Има разделение в свинския род - на глигани, свини и прасета. Прасетата са най-многобройни. Развъждат ги, хранят ги и после ги колят. Най-незабележимо, но болезнено за по един-два мандата е коленето по избори. Тази година поне два пъти ще хранят прасетата за пред избори. През май на лъскави плакати ще им покажат водещите глигани на страната. Повечето от тях ще бъдат отстреляни, но най-грухтящите и най-квичащите после ще бъдат на ясла в Европейския парламент. През ноември ще зобят и ще хвърлят помия за кметове и общински съветници. Тогава ще падне голямата пукница. Тогава по площади и клубове, по радиа, вестници и телевизии ще наизлязат видните огнени свине. Кога ще хранят народа за глиганите в парламента, засега не може да се каже, тъй като има промени в кочините.
Огненият глиган обича свободата. Но се крие в гората, защото - ако хукне по улиците, няма да намери с какво да се хрантути. А пъхне ли се в свинекомплекса, ще трябва да яде и помия. Обидно е за глигана, за огнения червен глиган да го нарекат помияр. Помията прави глигана домашно животно, а дивото го зове към власт. Но и в гората има бракониери, горски, ловни дружинки... Глиган от старост не умира. Я изкара половин мандат, я два и го мушнат с някое бранике. А преди това кучета го гонят, лаят го, хапят го... И да се скрие в чужбина, и да порасте, пак ще го пушнат. Най-много глигите му за трофей да оставят.
В края на идващата свинската година много червени прасета ще ги въртят на бавен огън. Другият животински свят ще бърза да си направи от по-тлъстите джумерки, ще складира масчица из банки, фондове и застрахователни дружества. Свински глави ще се варят на пача, по-големите зурли ще влязат в националната история. По-крехките прасенца - с лимонче в устата и варено морковче под опашката - ще ухаят по Коледни и новогодишни банкети. Ще има и такива, които ще ги направят на кайма, а после - на кюфтета и шницели. Някои ще висят като суджуци дълго време по балкони и в складове, а после ще ги режат на тънки парченца за мезе. Има и такива, които ще останат за гоене и разплод.
Но в края на краищата - всяка свиня да си знае кочината и да помни, че рано или късно, дори и в Европейския съюз, от нея ще направят пържоли или суджуци, бахур, шунка или пача. А накрая я чака пречиствателната станция.