Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди. В тях Банго Васил е застъпник и защитник на ромите.
Легендите могат да бъдат разделени на два тип. В първия тип защитникът на ромите възстановява моста, по който те преминават, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. Банго Васили се празнува три дни, като дори се прави разграничение между Васильовден и Банго Васили - на 13 и 14 януари е Васильовден, а на 15 януари - Банго Васили. В Централна България наричат и трите дни "Банго Васили". Вечерта на 13 срещу 14 много често изпълнява ролята на Бъдни вечер. Банго Василии се празнува с птиче месо - гъска или петел - семеен празник, при който е задължително от момента, в който започва вечерята. До полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън и никой външен човек да не влезе в къщата. В полунощ, когато настъпва Новата година, започва сурвакането. В някои райони на страната се спазва традиция, според която през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи, тъй като след полунощ вратите им вече са отворени за посетители. На 14 януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Според вярванията какъвто човек влезе първи в къщата, такава ще бъде цялата година.