Гинка Петкова - старша акушерка на АГ-отделение към Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич, пред НДТ
- Г-жо Петкова, откога работите като акушерка? - Като акушерка работя от 27 години, а втора година съм старша. Изключително ми е трудно, защото три отделения - родилно, гинекологично и патологична бременност, бяха обединени в едно и имаме много работа, много голям колектив, най-големият в болницата. Тук работят 57 души. - Какви чувства Ви вълнуват в навечерието на Деня на родилната помощ? - По принцип много харесвам празника и винаги съм го очаквала с вълнение. Защото това е денят, в който виждаш признанието в очите на хората и вълнението, когато дойдат да ни поздравяват. Всички се жени се вълнуват, защото всички са минали през нашето отделение. Като изключим лошите моменти накрая остават само добрите спомени и се помнят винаги. Аз също съм раждала и знам как, въпреки че съм акушерка, съм се вълнувала и колко съм благодарна на колежките си. Децата ми вече са големи, но те знаят коя е тяхната акушерка и я поздравяват за празника. - Защо избрахте тази професия и бихте ли я заменили за друга? - Изключително много си я харесвам. Искам да споделя, че майка ми казва, че моята акушерка ме е орисала да стана такава. Родила съм се голямо бебе и така съм се държала за кантара, толкова ме е било страх, че не можели да ме отлепят. И тя казала: "Това бебе непременно ще стане акушерка". С голямо желание съм си избрала професията и за нищо не бих я заменила. - Кои са най-хубавите моменти в работата Ви? Вие съпреживявате радостта на всяка майка, превръща ли се в рутина това за Вас? - Рутина не може да стане. Някои от дейностите, които ги извършваме - да, правим ги без да се замисляме. Но винаги когато изплаче бебето всички сме доволни, защото това е резултатът на нашия труд. Или когато изпишем пациентката жива и здрава, всички сме доволни. И ми е приятно когато на улицата се срещам с тях, всички ми казват "Здравей!". - Какво ще пожелаете на колежките си в навечерието на празника? - На колежките си пожелавам да са живи и здрави. И дано започнем да получаваме заслуженото за нашия труд, защото професията не е лека. Колективът ни има вече висока средна възраст и млади акушерки не се задържат, защото работата е много отговорна. За това най-добре е да сме живи и здрави и да можем да работим.