Празникът Сирни Заговезни бележи началото на Великия пост, който продължава седем седмици. Първата седмица от постите българите наричат "сирница", "сирни поклади" или "прошка", защото православната религия разрешава консумацията на масло, сирене и яйца. От месо се заговява предишната седмица, известна като "месни заговезни", "месници" или "кокоши заговелки". "Сирната неделя" е наситена с богата обредност. Преди обед младите тръгват на гости у своите възрастни родственици - родители, братя и сестри, побратими, кумове, кръстници. Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. Вечерта семейството се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва. Най-малките с нетърпение очакват да дойде време за традиционното "хамкане" или "ламкане". Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Баба им завързва парче халва, късче сирене или варено яйце на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба. Всяко от децата се стреми да захапе люлеещото се лакомство направо с уста, което се превръща обреда в шумна и забавна игра. В някои краища на България навън се палят големи огньове, които се прескачат.