ЗАРЪКА

Стихотворение от Генчо ЗЛАТЕВ

ЗАРЪКА

Ако си българин, докрай помни,

че тази дата е за нас рождена.

Глава сведи, на колене падни

на Трети март пред слънцето спасено.

Навсякъде, където и да си

под покрива на този свят застанал,

ти винаги в сърцето си носи

пет века като пет дълбоки рани.

Едно бесило, дето все стърчи

край София и тъмното изгаря.

Две сини, непомръкващи очи,

две свещи пред олтара на България.

Чело, белязано със храбър знак

сред дим барутен и скали отвесни.

Светкавица сред океан от мрак,

едно перо и двайсет мъжки песни.

Сълза в окото на огромна Рус

за падналите в пек и снежна буря.

Един нечуван и невиждан трус,

Османската империя катурнал.

Недей, забравя, винаги помни

голямата цена на този празник

и в себе си високо ти вдигни

един връх, който Шипка да се казва!