изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-20 @ 02:41 EEST
Доц. Маргарита Димитрова: Трябва да бъдат въведени тестове по български език и за държавните служители    
ОбществоУчредено беше “Общество за устойчиво развитие на българския език”, което има за цел да съдейства за правилната употреба и разбиране на българския език в обществото и публичното пространство. Агенция “Фокус” разговаря с доц. д-р Маргарита Димитрова от Институт за български език към БАН.


Фокус: Защо е необходимо “Обществото за устойчиво развитие на българския език”?
Маргарита Димитрова: Тъй като има потребност в нашето общество все повече да се разширява социалната база от хората, които говорят книжовен български език и го използват в цялото му богатство.
Фокус: Намалял ли е лексикалният фонд на съвременния български книжовен език?
Маргарита Димитрова: Напротив увеличил се е.
Фокус: С какво с чуждици?
Д-р Маргарита Димитрова: Не с чуждици. На какво сядат хората? - на маса, трапеза, семия? Няма българска дума, основната е латинската дума. Ще видите като погледнете в речника колко много думи са турски. Сега обаче, е друга съвременната епоха и други са езиците, които доминират. Думата робот примерно е чешка, т.е когато едно общество, един език може да даде нещо на целия свят го дава. В нашата съвременна епоха на глобализацията в англоезичните държави се раждат новите думи. Например, думата перестройка се появи за пръв път в бившия Съветски съюз, но думата е една и съща, на всички езици. Така че броят на думите не е критерий за богатството на езика, но той има значение към човешкото познание, тъй като е обвързан с обектите от света от материалния и обектите от духовния свят на човека, които се назовават. Колкото е по-обширно познанието на човек за света - толкова се увеличава броя на думите или толкова намалява. Не може езикът на Вазов, който прекрасно използва думите, да бъде с повече брой думи отколкото Съвременния български език. От една чисто много благородна идея се раждат едни национални митове, подплатени с дълбок национален нихилизъм. Те са във връзка с тази представа на българите за себе си и това непрекъснато взиране назад. Вазов е символ на българщината, на патриотизма, не бива да забравяме за Вазов, но сегашният българин също е една много силна личност.
Фокус: Какво ви обединява?
Маргарита Димитрова: Хубаво е да се обединят различни хора, които и професионално, и материално си служат с българския език, с различни цели, но тези цели трябва да бъдат и според компетенциите и една общност, която да популяризира тези компетенции, да се грижи държавните органи, администрацията да спазват съществуващите законови текстове. Нормативната база по езиковия въпрос в Българското законодателство трябва да се спазва. Към тази нормативна база и към това, което подлежи на законово уреждане не спада личният избор на всеки гражданин. Всеки може да си говори, кой както си иска, обаче той трябва да бъде осведомен, че по този начин изгражда образа си пред света. Речта представя човека. Няма как да се забрани хората да се изразяват с грозни думи, с вулгаризми, да се изразява лошо, да не изразяват добре мисълта си, но те трябва да бъдат осведомени какъв е социалният ефект от това, който пада върху тях. А същевременно към хората, които имат претенцията и я реализират, да бъдат в административните структури, нашето общество също има правото да предяви гражданските си претенции. След като заема управленски позиции, личността трябва много добре да владее книжовния български език. Един от последните пунктове на това владеене е правописът и пунктуацията. По-важно е да се изразяваме пълно и ясно, тоест да владеем българския книжовен език в цялото му богатство като комуникативна книжовна система
Фокус: Тези тестове ще покажат ли нивото на владеене на съвременния български книжовен език от администрацията?
Маргарита Димитрова: Зависи как ще бъдат зададени задачите. Ако задачите са насочени към правописа и пунктуацията нищо няма да покажат. Задачите трябва да са конструирани така, че да стане ясно дали един държавен чиновник е в състояние да разбере вярно и да създаде верен текст от комбинацията от трите различни типа: цялостен, прекъснат и графичен текст. Т.е. текст, който е прекъснат със схеми и диаграми, дали може да го направи, дали може да го интерпретира. Писмената норма е една по-малка част от нормите на българския език, които са свързани с успешното разбиране и то на книжовен български език, например много закони, може би юридически са верни, но езиково те не са еднозначни. Това е проблем на Народното събрание. Дори съм го писала в езикови консултации. И от там нататък следват безброй дебати, а те могат да бъдат формулирани при една добра комуникативна компетентност, еднозначно, освен в случаи, когато нееднозначността не е съзнателно преследвана цел.
Фокус: Посочете примери…
Д-р Маргарита Димитрова: По силата на Търговския закон една баничарница в краен квартал може да се разглежда като туристически обект, той така е направен, думата фирма се употребява с две значения - табела и институция и няма разлика. Оттук нататък, просто въпросът за запетайките и пълният член отпада, защото тука е много по-важна другата функция, ясната комуникация, релевантната комуникация.
Фокус Какви са първите стъпки?
Маргарита Димитрова Първата стъпка вече е направена и оттук насетне е много важно да се види каква ще бъде реакцията на българския бизнес, тъй като голяма част от поставените пред “Обществото за устойчиво развитие на българския език” цели, са свързани с поне минимално финансиране. Между 900 и 1500 лв. искат за отпечатването на една книга. И тъй като това не са книги, които ще се продадат бързо, никой издател не иска да рискува. Смисълът на “Обществото за устойчиво развитие на българския език” е по-точно популяризация на проблема, тъй като в самата идея за устойчиво развитие - може да ви звучи като оксиморон, но това е начинът за съхраняване на традициите. В самата идея за устойчивост се включва, не непременно ново нещо - изведнъж българският език да стане различен. Не, напротив нека си остане, но нека все повече по по-адекватен начин да присъства в ежедневието, в публичното общуване, което всъщност е основната цел. Защото и по Хартата за правата на човека частната комуникация е личен избор на всеки, докато публичната комуникация трябва да бъде достатъчно добре образовано ниво.
Десислава АНТОВА
 


Сходни връзки

Доц. Маргарита Димитрова: Трябва да бъдат въведени тестове по български език и за държавните служители | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди