На този ден православната църква отбелязва вход Господен в Йерусалим
Това е празникът на цветята и цъфтежа. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика. Някои от песните са свързани и с представите за змея - така завършва обичаят кумичене. В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домовете, кошери, кошари. Домакините си връзват клонки на кръста за здраве. В нашия регион се извършват и поминални обреди. Това е свързано с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, прекадяват и преливат гробовете на своите родственици и след това забиват клончета от върбата до гробните паметници.