Днес в Етнографската къща ще бъде открита гостуващата изложба на АЕК "Етър" "Мутафчийството - традиции с продължение". Това е занаят, който е бил широко разпространен в Габровския край - разказа Христо Маринов. По думите му в Габрово е имало една работилница, която не е просъществувала дълго, но в Севлиево, Трябва и околните селища те са били доста. Освобождението на България заварило Севлиево с 10-тина работилници. Постепенно занаятът замрял, основната причина била, че е доста трудоемък, изработваните от мутафчиите чували били заменени със зебла. Занаятът е бил в разцвета си до 1870 г., сподели Величка Илиева - уредник в АЕК "Етър".
Изделията в мутафчийството се изработват от козина на кози. Правят се основно дисаги, чували, чулове за конете, въжета, пътеки, върви за навуща и др. Те се изработват на вертикален стан, който е подобен на килимарския, но техниката е различна. Изделията са в 4 до 6 цвята. "Трудоемко е, защото, например, за изработването на един чувал, са нужни 10-тина дни", сподели майсторът. Той обясни, че тъкането е най-лесната работа, предхождащите го операции изисквали много време и специална подготовка. Това е единственият занаят, в който майсторът си прави всичко сам - от събирането на козината от кози по селата до създаването на самото изделие, обясни Величка Илиева.
Христо Маринов споделя, че е усвоил мутафчийството от ученик на по-възрастен майстор и го практикува вече 25 години. АЕК "Етър" е единственото място в България, където се работи занаятът.