- Г-н Казасян, какви са впечатленията Ви от тазгодишното издание на конкурса "Сарандев" - от изпълнителите, от организацията?
- Аз съм председател на журито за втора година, вече плувам в познати води. По отношение на впечатленията няма да го кажа както обикновено гостите хвалят домакините. Но беше ми много приятно да слушам и песните, и певците. Това е един много разнообразен, много колоритен фестивал с тези възрастови групи - и по-малките и вече по-зрелите певци. Много ми беше любопитно и мисля, че тази година конкурсът беше по-добър от миналогодишния. Поне за мен това е впечатлението. Организацията е желязна, всичко си е на място, просто всяка секунда се реагира на всичко необходимо. Защото е много сложно да организираш такъв фестивал, с толкова изпълнители, огромно жури. Мисля, че и самите участници са доволни. Дадохме достатъчно много награди, в общи линии тези, които се представиха най-добре, бяха отличени. Сигурно ще има и някои недоволни, няма фестивал или конкурс, в който да няма такива. Но мисля, че бяхме съвсем обективни. Журито много експедитивно, много точно и професионално си свърши работата.
- А ако трябва да бъдете критичен към младите хора, които участваха, какво бихте казали, какви съвети бихте им дали?
- Аз мисля, че не е необходимо от позицията на всезнаещи, можещи, професионалисти да отправяме критики. Участниците са деца, тийнейджъри, не можем да очакваме от тях да са толкова узрели. Това не е някакъв форум, международен, с участие на звезди, на имена. Нивото, което те демонстрираха, мен ме задоволява напълно. Смятам, че ползата от този фестивал е не само за тези, които взеха награда, това е едно огледало на това, което става у нас и е един стимул за много хора да участват. Аз видях и че много изпълнители участваха с лекота, не като на някои конкурси - да треперят, да не могат да спят, да се притеснени, а след това да обсъждат с дни и часове.
- Може би за това помогна и многобройната публика. Други конкурси се провеждат в зали, в които присъстват само участници, ръководители и родители.
       - Абсолютно сте права. Много се изненадах. Защото в началото, като започнаха - такива овации, такъв интерес, така аплодираха певците. И си викам "Е, това е само в началото". До последния момент тези хора как не станаха от столовете си. Много силно впечатление ми направи публиката, разкошна публика. Това е много важно за един фестивал. Както и Вие казахте, има фестивали, в които залите са празни. Много млади хора имаше в публиката, много приятни и позитивно настроени. Много е радостно и представянето на участниците, тази деца - момчета и момичета, показаха чудеса. Мисля, че това е още едно доказателство за българския гений. Толкова талантливо племе сме. Тук направо имаше изпълнители, които с най-голямо удоволствие бих ги поканил да участвал с нас в някой концерт. И си тежат на мястото, много от тях. За съжаление, у нас е много тесен пазарът и много от талантите угасват и свършват до тук и след това не могат да намерят своето място, не могат да пробият. Много е малък пазарът, България е малка, няма много места, където можеш да се изявиш, нишите са заети. Те са малко и са заети вече от други. Трябва да се положат страхотни усилия от тези хора, за да се наложат вече като имена на сериозните сцени. Този фестивал определено е много интересен и показа едно много положително развитие. Това е най-важното за един фестивал, да не е в застой. Има такива, които тръгват добре, но просто стоят на едно място. Тук се търси много различни елементи да има всеки следващ фестивал. И все повече се очертава като международен фестивал и мисля, че това е тенденцията. Направи ми впечатление представянето на участниците от страни, от които не съм очаквал, между които и Казахстан. Тези деца бяха като бубулечки на сцената, а направо онемях. С такъв вкус, с такава музикалност, такава естетика, така се чувстват на сцената, сякаш цял живот са пяли, десетки години. Да не говорим за мизансцен, да не говорим за артистичност. Това за мен са завършени артисти. А как бяха облечени, с какъв вкус, без да губят детското си. Аз съм се дразнил, когато в някои изяви на млади таланти те се обличат като стари госпожици. А това е и стилно, и красиво, и естетично, а за музикалност да не говорим.
- Вие участвахте с Биг Бенда на БНР в "Мюзик Айдъл". Какво е мнението Ви за младите таланти, които мерят сили, кой очаквате да стане победител?
- За там се отнасят много от нещата, които казах за фестивала в Добрич. Аз се срещнах с участниците преди това, бях ги слушал. И ги попитах "Къде се криете, къде бяхте досега?" Аз се учудвам, че такива гласове, такива талантливи хора ги няма. Пак идваме до пазара - че тези хора не могат да си намерят своята ниша. Кой ще изпадне, кой ще остане - и Господ не може да каже. Първо, това не е жури, гласува се с ес-ем-ес-и. Как можеш да предвидиш кой? Тъжното е, че някой трябва да отпадне. Това са певци, които вече са стъпили много здраве на сцената.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА