Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден
На Спасовден се вика дъждът, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни: Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци... Според народните вярвания ако вали на Спасовден, то годината и реколтата ще са богати. Народът дори казва, че спасовският дъжд е скъп дъжд - една капка струва колкото жълтица. Вярва се още, че на този ден русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли. Сред поверията на народа са и тези за лековитата сила на билката росен. Смята се, че срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени, ако отидат в гори и ливади, където расте лековитата билка росен ще оздравеят. От росен русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир - дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят. Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък, на който според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. На този ден жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Друго поверие гласи, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види лика на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента. След пладне по мегданите се играят спасовски хора, които са само по песни, без музикални инструменти.