Бизнесменът и ексдепутат Иван Колев участва българската делегация, при честването на годишнината в украинското село Лощиновка

В деня на Свети Дух - 28 май, епископ Алексий - викарий на Одеската митрополия, и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил и архиерейският наместник на Добрич иконом Стоян Иванов са  участвали в тържествата по случай 10-годишнината от освещаването на храм "Света Троица" в село Лощиновка, Измаилски район в Одеска област.

Епископ Алексий и митрополит Кирил са отслужили празнична Божествена литургия. В храма се помолили не само хората от селото, но и многобройните му гости, включително и българската делегация, която бе на посещение в Украйна заедно с владиката. В състава й са били генералният консул на България в Одеса Димитр Тучков, профессор Иван Желев, единственият представител на бизнеса в нея бил ексдепутатът Иван Колев. След богослужението епископ Алексий и митрополит Кирил са подчертали важността на подобни празници, които, по тяхно мнение, укрепват духовното единство и подобряват добросъседските отношения между братските народи и способстват за съхранението на мира и стабилноста в придунавския район.
 След завръщането на делегацията Иван Колев сподели, че за българите след все по-трудно става преминаването на границите, за да се стигне до Украйна. Още повече, че по време на посещението на делегацията ни по границите там били извадени и БТР-и -  буквално страната е била в навечерието на гражданска война. Честването на 10-годишнината от освещаването на църквата в с. Лощиновка било на много високо ниво. Домакин на честването бил председателят на колхоза и инициатор за възстановяване на църквата Иван Маринов. Иван Колев сподели, че месец преди честването на десетгодишнината от откриването на възстановената църква, там е извършен козметичен ремонт, тя е била освежена. Църквата е запазена, там всяка неделя и на всеки християнски празник се отслужват служби Село Лощиновка наброява около 2000 души, повечето бесарабски българи. В храма се черкуват и живеещите в съседните села още около 5-6 хиляди българи, разказа Иван Колев. В Украйна Света Троица е не само голям църковен, но и официален празник на страната, обясни бизнесменът. За честването на юбилея той е подарил на църквата "Света Троица" икона, която е спечелил на търг по време на традиционния благотворителен бал на дамски клуб "Майчина грижа" през ноември 2006 г. Преди това иконата е била осветена от патриарха на Одеса, каза той. След четиричасовата празнична литургия в църквата на мегдана на Лощиновка е имало подготвен обяд с пет агнета, едно теле, едно прасе и много риба.  За доброто настроение на бесарабските българи и гостите им са се погрижили и изпълнителите от групата за автентичен фолклор от генералтошевското село Дъбовик. Участвали са и изпълнители от селата Лощиновка и Каменка. 
Иван Колев сподели пред НДТ, че е впечатлен от това, че в Украйна са съхранени всички паметници от годините на социализма, за разлика от България, където с идването на новото време много от тях бяха разрушени или премахнати. Иван Колев е получил грамота като ктитор на църквата, тъй като през годините той финансово многократно е подпомагал възстановяването на българския храм в украинското село. Той припомни, че на 1 май 1996 г. е завел и първия български ансамбъл при бесарабските българи в Болград - "Добруджански ритми".
На следващия ден след тържествата делегацията е посетила град Измаил. Били са в Дома на културата, на морската гара, поднесли са цветя на паметника на Христо Ботев, посетили са и българската гимназия в Измаил. Иван Колев е имал и делови срещи в Украйна. В Измаил той е направил презентация пред кмета на района г-н Елкин, консула в Украйна, председателя на Дружеството на българите в Украйна Антон Кьосе, на продукцията на добричката фирма "Савимекс". Обсъдени са възможностите за експорт на наши макаронени изделия за украинския пазар. И. Колев каза, че в Украйна тази година се очакват добри добиви от пшеницата само в Запорожието. В другите райони, включително и онзи, където е село Лощиновка, състоянието на есенните култури било много зле. Пшеницата масово била изгоряла. Температурите там са били 35-36 градуса по Целзий, доста по-високи от тези в България. Иван Колев каза още, че в село Лощиновка и района продължава да има проблеми с водоснабдяването. Част от кладенците са пресъхнали и е намалено количеството вода, което получава едно семейство с водоноска - преди 500 литра, а сега по 300 литра. Липсва и канализация. Бесарабските българи са споделили, че им е все по-трудно да идват в България, защото трябва да плащат визи - както за Румъния, така и за нашата страна, които им излизали около 150 долара.     

ИСТОРИЯТА НА ХРАМА

Църквата в Лощиновка е изградена от първите изселници от България, дошли по тези места след 1827 г., когато в родината им избухнало въстание и имало опасност да паднат главите им, разказва Иван Степанович Маринов - председател на колхоза "Бесарабия" и инициатор на възстановяването на църквата. И споделя, че хората, които загубят родината си, могат отново да я намерят. Както са я намерили и тези, които живеят в Лощиновка. Църквата е изградена през 1841 г. Тогава те живеели в колиби и са гледали овце, за да преживеят, но са намерили сили и средства, за да издигнат Божия храм и да съхранят българския език и вярата си. Дълги години тя е била опора и будител на българското съзнание, патриотизъм и националност.
През 1949 г. започнала разрухата на храма, за да завърши през 1960 г. когато той е превърнат в склад за зърно. Тогава паднали и камбаните.
Възстановяването на православния български храм в селото, където сега живеят 1 800 - 2000 българи, е започнало през 1991 г. Вдъхновителят на това начинание е колхозът "Бесарабия" в село Лощиновка, чийто председател е бесарабският българин Иван Степанович Маринов. Към начинанието се присъединяват добричка фирма и протоерей Павел Станев - свещеник от Казанлък. През това време основните трудности били свързани с финансирането. Пари са били осигурени най-вече от колхоза и от дарения на близо 72 000 българи от Измаилски район. През 1992 г. правителството на Филип Димитров отпуска за реставрацията на храма със свое решение от 3 декември 250 000 лева. През 1996 г. кабинетът на Жан Виденов решава да се осигурят от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията 3 000 000 лева. Тези пари са използвани за изработването на трите камбани за църквата. Същите като тези, които са били там миналия век. През 1996 г. протоерей Павел Станчев осигури кристален полилей, свещници, кандилник, потир, Свето Евангелие, требници, богослужебни одежди, богословска литература и други църковни треби за храма. Той отслужи и първата литургия там. Много хора работиха, за да имаме в Лощиновка отново българска църква, сподели Иван Степанович. Там служи 21-годишният отец Константин Узунов - бесарабски българин. От селото са му осигурили жилище.

ОТНОВО БЪЛГАРСКИ КАМБАНИ ЗАБИХА
В ЛОЩИНОВКА ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ

Църквата в Лощиновка бе възстановена за шест години. Заедно с това бе възстановен и паметникът на загиналите в Първата световна война бесарабски българи, който десетилетия е бил захвърлен в един заден двор в селото. Той отново се издига в двора на църквата. Там е възстановена и порутената до основи камбанария, а четирите български камбани и единствената запазена отпреди огласяват присъствието на българския дух и вярата в иначе бедното бесарабско село.
Храмът е тип ротонда. Единственият такъв у нас е църквата "Св. Георги" в София. Отвън е боядисан в небесносиньо, като повечето български църкви в Украйна. Отвътре е иконописан от български майстори, които живеят в Молдова. Първата служба е отслужена през 1996 г. от отец Павел.
Църквата бе осветена от секретаря на Одеската епархия Антонин Йеховски, който е благословен за това от Одеския и Измаилския митрополит Агафангел. Официалното му откриване бе навръх християнския празник Света Троица на 15 юни 1997 г. Българската делегация тогава бе оглавявана от вицепрезидента Тодор Кавалджиев.
"България не е забравила сънародниците си, които живеят тук. Всеки от вас е свободен и има право да се върне в прародината си. Аз - като вицепрезидент, с пълномощията, които ми е дал президентът, обещавам, че всеки от вас, който реши да се завърне, ще получи българско гражданство, заяви тогава в Лощиновка вицепрезидентът Тодор Кавалджиев. В навечерието на християнския празник Света Троица /един от официалните празници на Украйна/, който е и храмов празник на църквата в Лощиновка, тя бе осветена от секретаря на Одеската епархия Антонин Йеховски. Той сподели, че има символика в този храм, защото той е кръгъл, а кръгът е символ на вечността. Вечна е и връзката на българите, които живеят в Лощиновка, с тяхната прародина, сподели тогава той.
Тържествена Света Златоустова литургия отслужиха протоерей Николай и йерей Андрей от Измаил, както и настоятелят на храма Константин Узунов. Беше отслужен и молебен за здравето на всички българи в Бесарабия. Сълзи се стичаха по загрубелите от украинското слънце лица на 70-80 годишни старци, когато 21-годишният отец Константин отслужи литургия в българския храм. И тези сълзи накараха присъстващите да се замислим за онова, което по пътя за Европа загърбваме и което е съхранило тези хора - на повече от 400 километра от България.
Тържеството уважиха вицепремиерът на Украйна Иван Курас и посланикът на България Петър Марков. Български дърворезби дари вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, а зам.-председателят на Агенцията на българите в чужбина Марин Жабленски - авторски препис на икона "Вознесение Христово" от 14 в. Иконата, която Агенцията за българите в чужбина дари на църквата в Лощиновка, "Възнесение Христово" - авторски препис от XIV век,  е една от осемте отличени творби от пленер на български иконописци. Първата творба бе дарена на църквата "Сан Клементе" в Рим. Добричката делегация дари икони на светиите Архангел Михаил, Георги и на Света Троица.
"Оня народ, който е загубил родината си, може пак да я намери, но оня народ, който е изгубил езика си, е загубен народ. Ние сме част от народа на България и няма да се изгубим - заяви при откриването на храма Иван Степанович и благодари на България за финансовата помощ за четирите камбани, и на всички, които са участвали в родолюбивото дело. Празникът продължи със събор, в който участваха детската студия към ансамбъл "Добруджа" и съставът за стари градски песни. НДТ

Снимките са от личния архив на Иван Колев